Решение № 751 от 21.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2474/2020 г.

Решение № 751 от 21.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2474/2020 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Комисията за енергийно и водно регулиране е подала касационна жалба срещу решение № 7911/12.12.2019 г. по адм. дело № 6093/2019 г. по описа на Административния съд – София град в частта, в която е била осъдена на заплати на "Електроразпределение Север" АД обезщетение в размер на 1356 лева за имуществена вреда, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение във връзка с обжалването на наказателно постановление № НП-207/30.01.2015 г., издадено от председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, отменено с решение по НАХ дело № 2495/2015 г. по описа на Районния съд - Русе, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.05.2016 г. до окончателното изплащане на обезщетението, както и обезщетение в размер на 300 лева за имуществена вреда, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за защита в производството по КНАХД № 133/2016 г. на Административния съд-Русе, ведно със законната лихва върху тази сума, заедно с разноски в размер на 291, 81 лева. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради необоснованост и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което искът да се отхвърли изцяло и да се присъди юрисконсултско възнаграждение. "Електроразпределение Север" АД (с предишно наименование "Енерго-Про-Мрежи АД) със седалище и адрес на управление Варна е подало касационна жалба против решение № 7911/12.12.2019 г. по адм. дело № 6093/2019 г. по описа на Административния съд – София град в частта, в която е била отхвърлена исковата претенция на дружеството за разликата над 300 лева до пълния претендиран размер от 1 356 лева за обезщетяване на имуществена вреда, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение по КНАХД № 133/2016 г. на Административния съд – Русе, както и в частта за разноските. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради необоснованост и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което предявеният иск да бъде уважен в пълен размер и се присъдят направените разноски. "Електроразпределение Север" АД оспорва касационната жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране. "Електроразпределение Север" АД е подало и частна жалба срещу постановеното по същото дело определение № 289/13.01.2020 г., с което е отказано изменение на решението в частта за разноските. Комисията за енергийно и водно регулиране оспорва касационната и частната жалба, подадени от "Електроразпределение Север" АД и претендира разноски за частната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура е дал заключение, че касационната жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране е частично основателна, а касационната и частната жалба на "Електроразпределение Север" АД следва да се отхвърлят. Върховният административен съдq като провери правилността на решението и определението по чл. 248 ГПК с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Административният съд 1186 установил, че с наказателно постановление № НП-207/30.01.2015 г. на председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране на "Електроразпределение Север" АД е наложена имуществена санкция в размер на 20 000 лева. Наказателното постановление е било обжалвано от дружеството и е било отменено с решение № 75/12.12.2016 г., постановено по НАХД № 2945/2015 г. по описа на Районния съд–Русе. С решение № 162/20.05.2016 г. по КНАХД № 133/2016 г. по описа на Административния съд-Русе, първоинстанционното решение е оставено в сила. В производството по оспорване на наказателното постановление пред двете съдебни инстанции "Електроразпределение Север" АД ползвало адвокатска защита, видно от представените пълномощни в производството по НАХД № 2494/2015 г. по описа на Районен съд - Русе. В исковото производство пред Административния съд-София ищецът е представил договори за правна защита и съдействие, с които "Електроразпределение Север" АД е възложило на Адвокатско дружество "Вeличков, Желязков и партньори" да осъществява правна защита и процесуално представителство във връзка с обжалването на наказателно постановление № НП-207/30.01.2015 г. на председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране срещу възнаграждение в размер на 1356 лева пред районния съд и възнаграждение в размер на 1356 лева пред Административния съд - Русе, което да бъде заплатено по банков път по посочена в договора сметка в 10-дневен срок от издаване на фактура. Видно от представените два броя фактури, кредитен превод и отчет по сметка с предмет "правна защита и съдействие" по посочените горе договори, уговорените суми за адвокатско възнаграждение в размер на 1356 лева с ДДС за всяка съдебна инстанция, били платени по банков път по сметката на адвокатското дружество. От правна страна административният съд приел, че платените в съдебните производства по обжалване на наказателното постановление адвокатски възнаграждения съставляват имуществена вреда, причинена в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление. Съдът изложил мотиви, че исковата претенция на ищеца за присъждане на обезщетение в производството по НАХД № 2495/2015 г. на Районния съд – Русе следва да се уважи в пълния претендиран размер от 1356 лева, тъй като договорената сума е определена съобразно действащата към онзи момент разпоредба на чл. 18, ал. 2 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и е в минималния размер с оглед на материалния интерес на спора от 20 000 лева. По отношение на претендираната сума от 1356 лева за обезщетяване на направените от "Електроразпределение Север" АД разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция по КНАХД № 133/2016 г. на Административния съд - Русе съдът е приел, че искът следва да се уважи в размер на 300 лева. По това дело страната нямала материален интерес, тъй като решението било неблагоприятно за Комисията за енергийно и водно регулиране. Поради това била приложима разпоредбата на чл. 18, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По тези съображения административният съд осъдил Комисията за енергийно и водно регулиране да заплати на дружеството - ищец на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ претендираното обезщетение общо в размер на 1656 лева, от които 1356 лева разноски за делото пред районния съд и 300 лева разноски пред касационната инстанция. Съдът е уважил направеното възражение от ответника за прекомерност на претендираните разноски в исковото производството и съобразно уважената част от исковете присъдил в полза на "Електроразпределение Север" АД разноски в размер на 291, 81 лeва, вместо претендираните 842 лева. Касационната инстанция намира, че касационната жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране е частично основателна. Административният съд законосъобразно приел, че потърсената адвокатска помощ и платеният адвокатски хонорар са пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е установена от закона възможност за защита. Както Законът за административните нарушения и административните наказани, така и Наказателно-процесуалния кодекс, не предвиждат друга законова възможност за присъждане на направените от засегнатото лице разноски за защита. Независимо че в производствата пред Районния съд-Русе и Административния съд - Русе договорите за правна защита и съдействие за всяка една съдебна инстанция да не са били представени, те се отнасят именно за обжалването на наказателно постановление № НП-207/30.01.2015 г. Плащането на адвокатското възнаграждение, в резултат на което ищецът понася имуществена вреда, е доказано с представените договори, данъчни фактури и платежно нареждане. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 15 март 2017 г. по т. д. № 2/2016 г. на Общото събрание на съдиите от Върховния административен съд по дела с предмет като разглеждането следва да се присъди размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Адвокатското възнаграждение, договорено от страните, следва да е обосновано и справедливо или да е съразмерно на извършената правна защита и съдействие. В случая е установено, че една и съща адвокатска кантора е ангажирана от ищеца в производството по обжалване на множество еднотипни наказателни постановления, съдебните производства по обжалването не се отличават с правна и фактическа сложност и са приключили и в двете съдебни инстанции след провеждане на едно открито съдебно заседание. Минималните размери на адвокатските възнаграждения за защита по административнонаказателни дела когато административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, се уреждат от чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В приложимата редакция на чл. 18, ал. 2 размерът на възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, но не по-малко от 300 лева. Съобразно установените фактически обстоятелства, при съобразяване на обема на осъществената правна защита, справедливият и обоснован размер на възнаграждението за защита пред Районния съд–Русе възлиза на 500 лева, в какъвто размер се дължи и търсеното обезщетение. Не може да се сподели довода на Комисията за енергийно и водно регулиране, че обезщетението следва да се намали със стойността на начисления върху адвокатското възнаграждение данък върху добавената стойност, тъй като за дружеството възниква право на приспадане на данъчен кредит. По делото не са представени доказателства, че това право е реализирано, а и при определяне на размера на размера на обезщетението за имуществена вреда съдът преценява реално настъпилото намаление на имуществото. Поради това обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която Комисията за енергийно и водно регулиране е осъдена да заплати на "Електроразпределение Север" АД обезщетение за вреди за заплатеното за разликата над 500 лева до присъдения размер от 1356 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.05.2016 г. до окончателното изплащане на обезщетение. Предявеният иск следва да се отхвърли в тази част. Касационната жалба на "Електроразпределение Север" АД е неоснователна. Съдебното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила в съответната част. Предвид изложените съображения относно справедливия и обоснован размер на адвокатското възнаграждение за защита пред касационната инстанция, в което "Електроразпределение Север" АД е било ответник по касационна жалба, в зависимост от обема на правната работа, присъденият размер на обезщетението от 300 лева не следва да се променя. Поради частичната отмяна на съдебното решение присъдените в полза на "Електроразпределение Север" АД разноски пред първата съдебна инстанция следва да бъдат намалени съразмерно на уважената част от иска до сумата 166, 81 лева. Неоснователна е и предявената от "Електроразпределение Север" частна жалба срещу определение № 289/13.01.2020 по адм. дело № 6093/2019 г. по описа на Административния съд- София – град. С определението съдът е отхвърлил молбата на "Електроразпределение Север" АД за изменение на решение № 7911/12.12.2019 г. в частта за разноските, като посочил, че изкуствено са образувани две дела по два свързани иска. Поради това нямало основание за присъждане на още едно адвокатско възнаграждение по присъединеното дело. Мотивите на решаващия състав се споделят от касационната инстанция. При идентичност в предмета и страните по делата няма материалноправно и процесуално основание за разделянето на предявените искове в отделни дела, за подготовката на които да се дължи отделно адвокатско възнаграждение. Освен това процесуалното представителство на упълномощения от "Електроразпределение Север" АД адвокат е осъществено по едно дело, тъй като административният съд е обединил делата. С оглед изхода на касационното производство разноските на страните следва да останат, както са направени. При положение, че частната жалба на "Електроразпределение Север" е разгледана в същото производство няма основание за присъждане на отделно юрисконсултско възнаграждение в полза на Комисията за енергийно и водно регулиране. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд

ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдията Жанета Петрова: Не съм съгласна с мнението на мнозинството от съдебния състав в частта, в която се оставя в сила решение № 7911/12.12.2019 г. по адм. дело № 6093/2019 г. по описа на Административния съд – София град в частта за уважаване на предявените от "Електроразпределение Север" АД против Комисията за енергийно и водно регулиране искове, общо за сумата 800 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени в пряка и непосредствена причинна връзка от издаденото от председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране наказателно постановление № НП-207/30.01.2015 г., отменено като незаконосъобразно от съда. Намирам за основателно възражението на Комисията за енергийно и водно регулиране, че направеният от ищеца разход за адвокатска защита не представлява имуществена вреда, възникнала пряко и непосредствено от издаването на наказателно постановление № НП-207/30.01.2015 г. По делото са представени доказателства, че през 2015 година ищецът е разполагал с осем юрисконсулти, които са имали възможност да организират защитата му и да го представляват по делото, образувано във връзка с обжалването на наказателното постановление. Освен това административнонаказателното дело, по което е обжалвано наказателното постановление, има предмет, подобен на този на други, заведени по същото време, административнонаказателни дела. При наличието на множество еднотипни дела без фактическа и правна сложност, при повторяемост на обема и вида на процесуалната защита и идентично произнасяне на съда, правната работа реално се свежда до изработването на правни книжа само за първото дело. Управителният орган на дружеството, както на съда е служебно известно, е предпочел "Енерго Про Мрежи" АД да се представлява по всички дела от адвокати. Именно от това решение произтича и претендираните от "Електроразпределение Север" АД като имуществена вреда разходи за адвокатско възнаграждение, които не биха могли да се окачествят като неизбежни и обективно необходими за получаване на квалифицирана правна помощ за защита срещу незаконосъобразния административен акт. По НАХ дело № 2495/2015 г. по описа на Районния съд - Русе, образувано по жалбата на "Енерго Про Мрежи" АД (предишно търговско наименование на "Електроразпределение Север" АД) срещу наказателно постановление № НП-207/30.01.2015 г. на председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, се съдържа общо пълномощно на Адвокатско дружество "Величков, Желязков и партньори", с адрес на кантората в град София, за представителство по всички видове дела, по които дружеството е страна. С друго пълномощно Адвокатското дружество "Величков, Желязков и партньори" преупълномощава адвокат Е. Караиванова от Адвокатски колектив-Русе да представлява дружеството в производството пред Районния съд-Русе. В проведеното по делото пред Районния съд-Русе съдебно заседание дружеството е представлявано от адвокат Караиванова. Адвокат Караиванова е представлявала "Електроразпределение Север" и пред Административния съд-Русе по преупълномощаване от Адвокатско дружество "Величков, Желязков и партньори. В делата пред Районния съд-Бяла и Административния съд-Русе не се съдържат договори за правна защита и съдействие, сключени с Адвокатско дружество "Величков, Желязков и партньори" или с адвокат Караиванова. В производството по адм. дело № 6093/2019 г. по описа на Административния съд – София град са представени договор за правна защита и съдействие № 15373/13.05.2019 г. и договор за правна защита и съдействие № 7867/21.03.2016 г., сключени между "Енерго Про Мрежи" АД и Адвокатско дружество "Величков, Желязков и партньори" за представителство пред районния съд и пред касационния съд във връзка с обжалването на наказателно постановление № НП-207/30.01.2015 г. Според условията на договора Адвокатско дружество "Величков, Желязков и партньори" следва да осъществи правна защита и процесуално представителство пред съответния районен съд и пред административния съд във връзка с обжалването на наказателно постановление НП-207/30.01.2015 г. на председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране срещу възнаграждение от 1356 лева за всяка инстанция. В договорите не е предвидено право на преупълномощаване на други адвокати. Възнаграждението е платено на Адвокатско дружество "Величков, Желязков и партньори", макар в действителност дружеството да не е осъществило процесуалното представителство на "Енерго Про Мрежи" АД. Първоинстанционният съд не е отчел това обстоятелство, както и това, че и двата договора нямат достоверна дата. След като "Електроразпределение Север" АД е платило на адвокатско дружество, което в действителност не е осъществило процесуалното му представителство до приключването на спора относно издаденото наказателно постановление, а в хода на исковото производство не е доказан конкретният принос на дружеството за отмяната на постановлението, липсва основание за претендиране на имуществена вреда, настъпила за "Електроразпределение Север" АД в пряка и непосредствена причинна връзка с издаденото наказателно постановление № НП-207/30.01.2015 г. Решението на административния съд в осъдителната му част е неправилно и подлежи на отмяна. Съдия: /Жанета Петрова/