Решение № 101 от 4.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14288/2011 г.

Решение № 101 от 4.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14288/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Владимира Ангелова Анева, от гр. София, чрез нейния пълномощник срещу решение № 10971/29.07.2011 г. по адм. д. № 5822/2010 г. на тричленен състав на Върховния административен съд. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба - министърът на вътрешните работи не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, настоящата инстанция взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу решение, обективирано в писмо с рег. № 1-7337/09.03.2010 г. на министъра на вътрешните работи, с което отказва да предостави достъп до обществена информация по съображения, че търсената информация не е обществена по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), касае лични данни на трето лице и е свързана с лични взаимоотношения. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил доводи, че искането на жалбоподателката е насочено към получаване на отговор от административния орган по въпроси, засягащи лично нея, които данни не могат да бъдат дефинирани като обществена информация за дейността на органа. Решението е правилно: По реда на ЗДОИ може да се иска достъп до информация, а не до документи. Върховният административен съд в своята практика е отбелязал, че понятието "обществена информация" следва да бъде възприемано като сведение, знание за някого или за нещо, свързано с обществения живот в страната, респективно за дейността на задължените по чл. 3 от ЗДОИ субекти. В случая заявлението за достъп, така, както е формулирано, не съдържа описание на исканата информация - факти и сведения, за които заявителят проявява интерес и иска да научи. Заявление с искане само за представяне на документи - справка от орган на МВР, не е заявление за достъп до информация, тъй като не описва претендираната информация. В случая искането за предоставяне достъп до обществена информация не съдържа претенция за информация, а искане за информация, касаещи междуличностни взаимоотношения. Такава информация не може да бъде дефинирана и като служебна по смисъла на чл. 11 ЗДОИ, касаеща дейността на Министерството на вътрешните работи и неговите администрации. Търсените данни освен това касаят лични такива на трето лице, поради което отказът на административния орган и при това фактическо основание е законосъобразен. Що се касае до твърдяното в касационната жалба за празнота в нормативните актове, такава не е налице. Претендираната информация, ако касае лични данни, не може да бъде предоставена по реда на ЗДОИ поради ограниченията на Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). Тези ограничения не могат да бъдат преодолени по реда на ЗДОИ, тъй като това значи нарушаване на материалноправните разпоредби на (ЗЗЛД). Поради това твърдението за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила в касационната жалба за необсъждане доводите за приложимостта на ЗЗДЛ е неотносимо към конкретния казус. Предвид изложеното, като е приел обжалвания административен акт за законосъобразен, съдът правилно е приложил материалния закон. Спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна и същото като правилно следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд,