Решение № 11300 от 9.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5031/2021 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК. С решение 252 от 30.09.2019г./годината е изписана грешно, вярната 2020г./, постановено по адм.д. 103/2020г. Административен съд Смолян е отменил Решение за отказ 91 628-3#1/23.12.2019г. на Началник отдел Местни данъци и такси при Община Девин, потвърдено с решение РД 09 136/27.02.2020г. на Кмета на Община Девин, в частта, с която е отказано възстановяване на недължимо платени суми за такса битови отпадъци за 2013г. по отношение на УПИ I, в кв.5 по ПУП на гр.Девин, с площ от 5 435кв.м., при граници север улица, юг улица, изток нерегулиран имот, запад улица; УПИ I, в кв.6 по ПУП на гр.Девин, с площ от 6 557кв.м., при граници север улица, юг улица, изток улица, запад нерегулиран имот; УПИ III, в кв.4 по ПУП на гр.Девин, с площ от 9 638кв.м., при граници север УПИ II в кв.4, юг улица, изток улица, запад нерегулиран терен и улица; УПИ II в кв.4 по ПУП на гр.Девин, с площ от 617кв.м., при граници север нерегулиран имот, юг УПИ III в кв.4, изток УПИ I в кв.4, запад нерегулиран имот, УПИ I в кв.4 по ПУП на гр.Девин, с площ от 1 749кв.м., при граници север нерегулиран имот, юг улица, изток УПИ II в кв.4, запад нерегулиран имот; УПИ I в кв.3 по ПУП на гр.Девин, с площ от 6532кв.м., при граници север улица и УПИ I в кв.4, юг улица, изток нерегулиран терен и запад УПИ II и УПИ III в кв.4. С решението съдът е отхвърлил жалбата на адв. С. Карагьозова, вписана в АК Пловдив, в качеството й на пълномощник на Галекс ООД, със седалище и адрес на управление гр.Девин, ул.Освобождение 15, ЕИК[ЕИК], представлявано от Г. Костюшин, руски гражданин, постоянно пребиваващ в Република България, против Решение за отказ 91 628-3#1/23.12.2019г. на Началник отдел Местни данъци и такси при Община Девин, потвърдено с решение РД 09 136/27.02.2020г. на Кмета на Община Девин, в частта, с която е отказано възстановяване на недължимо платени суми за такса битови отпадъци за 2014г., 2015, 2016 и 2017г. по отношение на УПИ I, в кв.5 по ПУП на гр.Девин, с площ от 5 435кв.м., при граници север улица, юг улица, изток нерегулиран имот, запад улица; УПИ I, в кв.6 по ПУП на гр.Девин, с площ от 6 557кв.м., при граници север улица, юг улица, изток улица, запад нерегулиран имот; УПИ III, в кв.4 по ПУП на гр.Девин, с площ от 9 638кв.м., при граници север УПИ II в кв.4, юг улица, изток улица, запад нерегулиран терен и улица; УПИ II в кв.4 по ПУП на гр.Девин, с площ от 617кв.м., при граници север нерегулиран имот, юг УПИ III в кв.4, изток УПИ I в кв.4, запад нерегулиран имот, УПИ I в кв.4 по ПУП на гр.Девин, с площ от 1 749кв.м., при граници север нерегулиран имот, юг улица, изток УПИ II в кв.4, запад нерегулиран имот; УПИ I в кв.3 по ПУП на гр.Девин, с площ от 6532кв.м., при граници север улица и УПИ I в кв.4, юг улица, изток нерегулиран терен и запад УПИ II и УПИ III в кв.4. С решението съдът е осъдил Галекс ООД да заплати на Община Девин, разноски по делото в размер на 400лв. С определение 544 от 29.10.2020г. съдът е отхвърлил искането на адв.Карагьозова, пълномощник на Галекс ООД за допълване на горното решение в частта му за разноските. Срещу така постановеното решение в отхвърлителната му част е подадена касационна жалба от Галекс ООД, със седалище и адрес на управление гр.Девин, ул.Освобождение 15, ЕИК[ЕИК], представлявано от Г. Костюшин, руски гражданин, постоянно пребиваващ в Република България, чрез пълномощника му адв. С. Карагьозова. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд Смолян в отхвърлителната му част е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и е необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение в отхвърлителната му част. Претендира заплащане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответният по касационната жалба кмет на Община Девин чрез своя процесуален представител адв.Е. Радева оспорва същата. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Срещу така постановеното решение в отменителната му част е подадена касационна жалба от кмета на Община Девин, чрез процесуалния му представител адв. Е. Радева. В същата се прави оплакване, че решението на административния съд в отменителната му част е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и е необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение в отменителната му част и вместо него да постанови друго такова, с което да отхвърли жалбата и в тази й част. Претендира заплащане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответното по касационната жалба Галекс ООД, със седалище и адрес на управление гр.Девин, ул.Освобождение 15, ЕИК[ЕИК], представлявано от Г. Костюшин, руски гражданин, постоянно пребиваващ в Република България, чрез пълномощника му адв. С. Карагьозова, взема становище за неоснователност на същата. Претендира заплащане на разноски за касационната инстанция. С решение 64 от 23.02.2021г. по същото дело съдът е допълнил първоначално постановеното решение както следва: в отменителната му част размерът на задълженията е 2 419,86лв., а в отхвърлителната му част размерът на задълженията е 7 541,77лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от кмета на Община Девин, чрез процесуалния му представител адв. Е. Радева. В същата се прави оплакване, че решението на административния съд за допълване на първоначалното решение по отношение на 2013г. е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Навеждат се и оплаквания за нищожност на решението, съответно за недопустимост на същото. В жалбата /л. 39 от настоящето дело/ се излагат съответни доводи. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да обезсили решението на Административен съд Смолян за допълване на първоначално постановеното решение, евентуално да прогласи същото за нищожно. Ответното по тази касационна жалба Галекс ООД, със седалище и адрес на управление гр.Девин, ул.Освобождение 15, ЕИК[ЕИК], представлявано от Г. Костюшин, руски гражданин, постоянно пребиваващ в Република България, чрез пълномощника му адв. С. Карагьозова, взема становище за неоснователност на същата. Срещу допълнително постановеното решение на Административен съд Смолян по отношение на периода 2014 2017г. е подадена касационна жалба и от Галекс ООД, със седалище и адрес на управление гр.Девин, ул.Освобождение 15, ЕИК[ЕИК], представлявано от Г. Костюшин, руски гражданин, постоянно пребиваващ в Република България, чрез пълномощника му адв. С. Карагьозова. В жалбата се прави оплакване, че в тази си част решението на административния съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и е необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение в посочената част. Претендира заплащане на разноски и за двете съдебни инстанции. Ответният по касационната жалба кмет на Община Девин чрез своя процесуален представител адв.Е. Радева оспорва същата. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационните жалби са процесуално допустими, а разгледани по същество те са не основателни. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбите и наведените в тях касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и са процесуално допустими. Разгледани по същество са основателни, но не по съображенията изложени в тях. С решението си Административен съд Смолян е отменил Решение 91 628-3#1/23.12.2019г. на Началник отдел Местни данъци и такси при Община Девин, потвърдено с решение РД 09 136/27.02.2020г. на Кмета на Община Девин, в частта, с която е отказано възстановяване на недължимо платени суми за такса битови отпадъци за 2013г. по отношение на УПИ I, в кв.5 по ПУП на гр.Девин, с площ от 5 435кв.м., при граници север улица, юг улица, изток нерегулиран имот, запад улица; УПИ I, в кв.6 по ПУП на гр.Девин, с площ от 6 557кв.м., при граници север улица, юг улица, изток улица, запад нерегулиран имот; УПИ III, в кв.4 по ПУП на гр.Девин, с площ от 9 638кв.м., при граници север УПИ II в кв.4, юг улица, изток улица, запад нерегулиран терен и улица; УПИ II в кв.4 по ПУП на гр.Девин, с площ от 617кв.м., при граници север нерегулиран имот, юг УПИ III в кв.4, изток УПИ I в кв.4, запад нерегулиран имот, УПИ I в кв.4 по ПУП на гр.Девин, с площ от 1 749кв.м., при граници север нерегулиран имот, юг улица, изток УПИ II в кв.4, запад нерегулиран имот; УПИ I в кв.3 по ПУП на гр.Девин, с площ от 6532кв.м., при граници север улица и УПИ I в кв.4, юг улица, изток нерегулиран терен и запад УПИ II и УПИ III в кв.4. Със същото решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на адв. С. Карагьозова, вписана в АК Пловдив, в качеството й на пълномощник на Галекс ООД, със седалище и адрес на управление гр.Девин, ул.Освобождение 15, ЕИК[ЕИК], представлявано от Г. Костюшин, руски гражданин, постоянно пребиваващ в Република България, против Решение 91 628-3#1/23.12.2019г. на Началник отдел Местни данъци и такси при Община Девин, потвърдено с решение РД 09 136/27.02.2020г. на Кмета на Община Девин, в частта, с която е отказано възстановяване на недължимо платени суми за такса битови отпадъци за 2014г., 2015, 2016 и 2017г. по отношение на УПИ I, в кв.5 по ПУП на гр.Девин, с площ от 5 435кв.м., при граници север улица, юг улица, изток нерегулиран имот, запад улица; УПИ I, в кв.6 по ПУП на гр.Девин, с площ от 6 557кв.м., при граници север улица, юг улица, изток улица, запад нерегулиран имот; УПИ III, в кв.4 по ПУП на гр.Девин, с площ от 9 638кв.м., при граници север УПИ II в кв.4, юг улица, изток улица, запад нерегулиран терен и улица; УПИ II в кв.4 по ПУП на гр.Девин, с площ от 617кв.м., при граници север нерегулиран имот, юг УПИ III в кв.4, изток УПИ I в кв.4, запад нерегулиран имот, УПИ I в кв.4 по ПУП на гр.Девин, с площ от 1 749кв.м., при граници север нерегулиран имот, юг улица, изток УПИ II в кв.4, запад нерегулиран имот; УПИ I в кв.3 по ПУП на гр.Девин, с площ от 6532кв.м., при граници север улица и УПИ I в кв.4, юг улица, изток нерегулиран терен и запад УПИ II и УПИ III в кв.4. С допълнително решение съдът е уточнил размера на отхвърлената и уважената част от жалбата. Решаващият съд е описал установената фактическа обстановка по издаването на оспореното решение подаденото искане за възстановяване, актът на началника на отдел Местни данъци и такси, постановеното решение при административното оспорване, приетата административна преписка, заключението на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза. Прието е, че издаденият акт е издаден от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия, същият съдържа фактически и правни основания за издаването му, като в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Решаващите мотиви по отношение на дължимостта или недължимостта на таксата битови отпадъци за процесните недвижими имоти са изложени на л.136 140 от първоинстанционното дело/ решението няма номерация на страниците/. На първо място е дадено тълкуване на института на прихващане и възстановяване, уреден в глава 16, раздел първи ДОПК. Изложени са мотиви, че основателността на искането за възстановяване е обусловено от наличието на реално осъществено, но не дължимо плащане, като следва да бъде съобразена и нормата на чл.129,ал.1,изр.второ ДОПК, според която искането за прихващане или възстановяване се разглежда, ако е подадено до изтичане на 5години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване, освен ако в закон е предвидено друго. Посочено е още, че основанието за плащане възниква от момента на определяне /начисляване на публичните задължения, което става в годината, за която се дължат чл.28,ал.1 и чл.69 ЗМДТ, но основанието за връщане на недължимо платените суми възниква от датата на тяхното плащане. По специално за недължимо платените суми за ТБО 2013г. са изложени мотиви, че по делото не е доказано петгодишният срок по чл.129,ал.1,изр.2 ДОПК да е изтекъл, тъй като не е установено кога е извършено плащане и административният орган е следвало да изложи съображения по същество на исканията в тази част. Отбелязано е, че за нея година от събраните по делото доказателства не се установява да е предоставяна услугата от общината за поддържане на чистота на териториите и за обезвреждане на битови отпадъци. По тези съображения административният съд е отменил решението на началника на отдел Местни данъци и такси при Община Девин в частта му, в която е отказано възстановяване на недължимо платени суми за процесните шест недвижими имоти, собственост на дружеството жалбоподател. По отношение на останалата част от оспорените решение първоинстанционният съд е приел, че същото е законосъобразно. Систематизирани мотивите му в тази насока се свеждат до следното: 1. Обстоятелството, че не са посочени отделните стойности на трите услуги по чл.62 ЗМДТ, а е изчислена общата стойност на дължимата ТБО по периоди, не води до материална незаконосъобразност на акта. В последния не е посочена отчетната стойност на всеки един имот, съответно размера на таксата в промили за всяка от услугите, но размерът не се оспорва от задълженото лице, а останалото е въпрос на математически изчисления на конкретния размер на таксата. 2. В акт, с който се отказва възстановяване, органът няма задължения да определя конкретния размер на таксата. 3. Съдебната практика приема, че непосочването в акта за установяване на задължения за ТБО на начина на изчисляване на дължимата сума не се отразява върху законосъобразността на акта. Нормата на чл.107,ал.2 ДОПК дава възможност на задълженото лице за поиска справка за начина, по който е изчислено задължението, съдържаща данни за задълженото лице, вида, основанието, общия и неплатения размер, като в конкретния случай дружеството жалбоподател не се е възползвало от тази възможност, съответно не е оспорило размерите на установените задължения за такса битови отпадъци. 4. На отделен ред са разгледани възраженията на жалбоподателя, че не следва да бъде начислявана ТБО за недвижимите имоти, тъй като те не се били ползвани и достъпът до тях е по черен път по който движението е затруднено. На база на тълкуване на относимите разпоредби на ЗМДТ възражението е прието за неоснователно. Изложени са мотиви, че събраните по делото доказателства, в това число заключението на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза, установяват по несъмнен начин извършването на услугите по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване и обезвреждане на битови отпадъци на територията на Община Девин, поради което е възникнало задължение на дружеството да заплаща такса за тези услуги по отношение на недвижимите имоти, които притежава. Прието е, че обстоятелството свързано със затруднено ползване на услугите поради компрометирана пътна настилка до имотите не обосновава различни правни изводи, това е било отчетено при определяне на данъчната оценка на имотите, а за тях не се събира и такса за сметосъбиране и сметоизвозване поради неизвършване на услугите. На основание изложеното е направен извод, че оспореното решение в частта му относно отказ за възстановяване на заплатените суми за ТБО за периода 2014г. 2017г. е правилно и законосъобразно, а жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена в тази й част. Решенията на Административен съд Смолян /първоначалното и това за допълването му/ са неправилни като постановени в противоречие със закона и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.