Решение № 12463 от 5.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5465/2011 г.

Решение № 12463 от 5.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5465/2011 г., III о., докладчик председателят Бисерка Коцева Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 203, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ).

Образувано е по жалба на "Водоснабдяване и канализация" ООД ("ВиК" ООД) със седалище град Перник против решение № Ж-14 от 14.03.2011 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР).

При подробно изложени в жалбата съображения, сочещи основания по чл. 146, ал. 3 и 4 от АПК, се иска отмяна на оспорвания административен акт. Разноски не се претендират.

Ответната страна - ДКЕВР, и заинтересованата страна - "ПСОВ Леко Ко" ЕООД, чрез процесуалните си представители застъпват становище за неоснователност на жалбата. Разноски не се претендират.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Върховният административен съд - трето отделение, за да се произнесе, прие за установено следното:

С § 4, ал. 1 от преходните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за водите (ПР към ЗИДЗВ), обн. в ДВ, бр. 42 от 2003 г., е предвидено, че собствениците на приватизирани пречиствателни станции за отпадъчни води, до които има изградени съоръжения за довеждане и имат техническа и технологична възможност за пречистване и на битово-фекалните и промишлените отпадъчни води от населените места в общината, където се намират, в едномесечен срок от влизането в сила на този закон са длъжни да осигуряват срещу заплащане на такса пречистването на отпадъчните води.

Съгласно ал. 2 на § 4 Министерският съвет в срока по ал. 1 по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството определя с тарифа размерите на таксата за пречистването на отпадъчните води от населените места по ал. 1.

От своя страна ал. 3 на разпоредбата предвижда, че лицата, експлоатиращи канализационната мрежа на населените места в срока по ал. 1, се задължават да отвеждат отпадъчните води в пречиствателните станции, да включват таксата по ал. 2 като част от цената на предоставената от тях услуга и да предават ежемесечно събраните такси по т. 2 на собствениците на пречиствателните станции.

Съгласно чл. 2 от Тарифата за таксите за пречистване на отпадъчните води от градовете Ихтиман и Радомир (тарифата), приета с ПМС № 110 от 28.05.2004 г., обн., ДВ, бр. 49 от 08.06.2004 г., са установени размерите на дължимите такси за пречистване на отпадъчните води от град Радомир. От своя страна съгласно заключителната разпоредба на посоченото постановление то влиза в сила от деня на обнародване, като в случая това е 08.06.2004 г..

Със споразумение между дружествата "ВиК" ООД и "ПСОВ Леко Ко" ЕООД от 03.08.2004 г., сключено в изпълнение на § 4 от ДР на ЗИДЗВ и действащо считано от публикуване на ПМС № 110 от 2004 г., респ. 08.06.2004 г., са създадени отношения, при които размерът на месечно дължимите плащания за пречистените води се е формирал въз основа на справка от страна на "ВиК" ООД за общото количество отведени отпадъчни води от град Радомир до пречиствателната станция.

Към юли 2010 г. едностранно и по инициатива на "ВиК" ООД формирането на месечно дължимите плащания към "ПСОВ Леко Ко" ЕООД е променено. Тази промяна касае издаването на месечна справка единствено за количеството пречистени води, за което е събрана съответната такса от потребителите, и отказ да бъдат отчетени за фактуриране към "ПСОВ Леко Ко" ЕООД пречистените количества отпадъчни води, за които са налице несъбрани вземания от потребителите.

Дружество "ПСОВ Леко Ко" ЕООД в качеството си на ВиК оператор, предоставящ услуги по пречистване на отпадъчни води, е сезирало Министерството на регионалното развитие и благоустройството чрез писмо изх. № 47 от 21.12.2010 г. за съществуващия спор с "ВиК" ООД. С посоченото писмо, изпратено по компетентност на ДКЕВР (вх. № В-17-56-5 от 22.12.2010 г.), "ПСОВ Леко Ко" ЕООД е изразило несъгласие с едностранната промяна в отношенията между двете дружества, респ. начина на формиране на ежемесечно дължимите суми за пречистване на отпадъчни води.

Държавната комисия за енергийно и водно регулиране е образувала производство по чл. 22, ал. 1, т. 2 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за разрешаване на спорове между ВиК оператори, свързани с предмета на регулиране от ЗРВКУ. В хода на производството е изискано становището на "ВиК" ООД и е проведено обследване на фактическата обстановка по възникналия спор. В резултат на извършената проверка е изготвен доклад, с който се установява нарушение от страна на "ВиК" ООД по отношение изпълнението на задълженията му да предава към "ПСОВ Леко Ко" ЕООД ежемесечно събраните такси за пречистените отпадъчни води.

При безспорна между спорещите фактическа обстановка комисията е приела от правна страна, че в качеството си на ВиК оператор "ВиК" ООД е длъжно да фактурира и събира ежемесечно сумите за всички предоставяни на потребителите ВиК услуги, поради което таксата за пречистване на отпадъчните води от гр. Радомир се дължи в пълния й размер на "ПСОВ Леко Ко" ЕООД.

Административният орган е отхвърлил съображенията, изложени в хода на производството от "ВиК" ООД, за тълкуването на § 4, ал. 3, т. 3 от ДР на ЗИДЗВ в посока, че месечно дължимите суми за пречистване се дължат от експлоатационното дружество до размера на реално събраните вземания от потребителите. Мотивите на комисията, с които е прието за погрешно становището на оператора и е застъпено противоположно такова, а именно, че законът предвижда задължение за плащане на общия обем пречистени води, са подкрепени с обстоятелството, че в процесната станция постъпват всички формирани отпадъчни води в обслужваната територия, а не само инкасираните от потребителите количества от "ВиК" ООД.

С оглед установеното нарушаване на § 4 от ДР на ЗИДЗВ и на сключеното между двете дружества споразумение, създаващо опасност от непостигане на стандартите за качество на пречистените отпадъчни води, респ. изискванията на екологичното законодателство, комисията е приела за необходимо да наложи принудителни мерки по чл. 202, ал. 2, т. 1, б. "а" във вр. с чл. 22, ал. 1, т. 2 и ал. 5 от ЗЕ и чл. 101 от Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката (наредбата), като даде задължителни писмени указания до "ВиК" ООД, а именно:

• да предостави на "ПСОВ Леко Ко" ЕООД информация по месеци за фактурираните количества отпадъчни води от гр. Радомир;

• да предприеме всички необходими действия за събиране на фактурираните количества пречистени отпадъчни води и да изплати дължимите суми на "ПСОВ Леко Ко" ЕООД съгласно чл. 2 от Тарифата да таксите за пречистване на отпадъчни води от градовете Ихтиман и Радомир.

Въз основа на така установеното от фактическа страна Върховният административен съд счита, че жалбата се явява неоснователна като поддадена против законосъобразно издаден административен акт.

Съгласно чл. 22, ал. 1, т. 2, предл. второ от ЗЕ комисията разглежда жалби на ВиК оператори срещу ВиК оператори, свързани с предмета на ЗРВКУ. В тази връзка писмото на "ПСОВ Леко Ко" ЕООД, съдържащо ясно изразено оплакване за съществуващо нарушение в отношенията между двете дружества относно отчитането и заплащането на пречистени отпадъчни води, правилно е прието от административния орган като жалба по смисъла на чл. 22 от ЗЕ и чл. 98 от Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката.

По отношение на компетентността на комисията следва да се отбележи, че с оглед предмета на жалбата, пряко свързан с предмета на ЗРВКУ и конкретно с качеството на ВиК услугите, и на основание чл. 201 от ЗЕ във вр. с чл. 102, ал. 2 от наредбата постановеното административно решение, с което се налага ПАМ, е издадено в рамките на властническите правомощия на ДКЕВР.

В хода на производството е дадена възможност на страните да изразят своите становища и да отправят своите искания във връзка с разглеждане на жалбата. По делото няма данни страните да са отправяли доказателствени искания относно установяване на фактите по спора. Видно от становището на "ВиК" ООД от 24.01.2011 г. и от позицията на "ПСОВ Леко Ко" ЕООД, изразена в жалбата, фактическата обстановка е безспорна.

Докладът от извършената проверка е надлежно мотивиран и изчерпателен по отношение правните доводи на проверяващите за основателността на жалбата, респ. наличието на неправомерен отказ на "ВиК" ООД да отчита и заплаща пълния обем пречистени води.

След приключване на проверката и действайки съгласно чл. 100, ал. 5 от наредбата, председателят на комисията е определил разглеждането на преписката в закрито заседание, като на проведеното такова на 14.03.2011 г. е прието сега обжалваното решение.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че административният акт е издаден в предписаната от закона форма, надлежно е мотивиран, при издавеното му не са нарушени процесуалните правата на страните, поради което следва да се приеме, че е постановен при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

По отношение на материалната законосъобразност на акта съдът напълно споделя тълкуването на § 4, ал. 3, т. 3 от ДР на ЗИДЗВ, направено от административния орган. Не може да бъде споделено възражението на жалбоподателя, че отношенията между експлоатиращия канализационната мрежа и собственика на пречиствателната станция съгласно цитираната норма са уредени така, че под "събраните такси" следва да се разбират единствено заплатените такси от потребителите на услугата. Доводите на "ВиК" ООД са резултат от буквален и фрагментарен прочит на текста на т. 3.

По силата на нормативен акт - § 4, ал. 3, т. 2, "ВиК" ООД е длъжно да включи таксата за пречистване на отпадъчните води в цената на предоставяната от него услуга. По този начин дружеството действа спрямо крайните потребители на ВиК услуга (пречистване на отпадъчни води) от свое име, но за сметка на дружеството, предоставящо услугата. Нещо повече, съгласно законодателното решение "ПСОВ Леко Ко" ЕООД няма възможност за пряк иск срещу ползвателите на процесната услуга, с каквато процесуална възможност разполага обаче "ВиК" ООД. При това положение под "събраните суми", както правилно е посочила ДКЕВР, следва да се разбират дължимите суми за предоставената услуга в нейната цялост и нищо друго.

Доводът на жалбоподателя, че му е вменено задължение да плаща задължения, дължими от трети лица - потребителите в град Радомир, е верен сам по себе си, но е непълен. На установеното със закон задължение да заплати по § 4, ал. 3, т. 3 от ДР на ЗИДЗВ "ВиК" ООД притежава установеното в т. 2 от разпоредбата право да начисли дължимата такса от свое име спрямо потребителите. Оплакванията на дружеството жалбоподател, че е налице "затруднено събиране на фактурирани суми за такса пречистване", са неотносими към тълкуването на § 4, ал. 3, т. 3 от ДР на ЗИДЗВ и същите не следва да бъдат обсъждани.

Несъстоятелни са и доводите по отношение на допуснат пропуск на комисията да обсъди възраженията на дружеството относно законосъобразността на цената на услугата, предявявана от "ПСОВ Леко Ко" ЕООД чрез дружеството към абонатите в град Радомир. Цената на услугата е нормативно установена в тарифа, приета от МС, което изключва възможността за нейното обсъждане от страна на ДКЕВР, доколкото не е налице нарочно производство по глава четвърта от ЗРВКУ. Нещо повече, доводите относно цената на услугата по пречистване са неотносими към предмета на разглеждане в спора между двата ВиК оператора. Както бе отбелязано вече, спорът е относно формирането на ежемесечно дължимите суми за пречистване на отпадъчни води с оглед правилото на § 4, ал. 3, т. 3 от ДР на ЗИДЗВ, т. е. при дадена цена (такса) какво количество пречистени води следва да бъде заплатено.

Наложената в рамките на оперативната самостоятелност на органа принудителна мярка от своя страна е в съответствие с целите в чл. 4, ал. 1, т. 2 и 3 от ЗРВКУ и е пряко насочена към осигуряване на надеждност, сигурност и качество на ВиК услугите за потребителите в град Радомир. Доколкото правилото на чл. 169 от АПК поставя обхвата на съдебен контрол на актовете, издадени при оперативна самостоятелност, до проверка за наличието й и спазването на изискванията за законосъобразност, то съдът не може да обсъжда възраженията на жалбоподателя, касаещи евентуалния резултат от изпълнението на дадените указания върху стопанската му дейност.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Върховният административен съд - състав на трето отделение,