Решение № 7487 от 3.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13461/2013 г.

Решение № 7487 от 3.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13461/2013 г., VIII о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Митница Пловдив срещу Решение № 1710 от 26.07.2013 г. по адм. дело № 2002/2011 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отменено Решение № 1198 от 7.07.2011 г. на началника на Митница Пловдив за определено допълнително задължение в размер на 268,83 лева по ЕАД № 10BG003000H0075675/20100525, представляващ ДДС, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на поставяне на стоките под режим - 25.05.2010 г. до датата на погасяването му. Касаторът обжалва съдебното решение, като твърди, че същото е неправилно при нарушение на материалния закон и необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа, че първоинстанционният съд е направил неправилна преценка на събраните по делото доказателства и е формирал неправилен извод за незаконосъобразност на оспореното решение. Иска да бъде отменено обжалваното решение, като бъде постановено друго по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата срещу решението на началника на Митница Пловдив. Ответникът - "Садат" ООД, гр. Пловдив, в представен писмен отговор излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение. Заинтересованата страна - ТД на НАП Пловдив, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение е правилно. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Фактически установено по делото е, че с № 10BG003000H0075675/20100525 на територията на Република България "Садат " ООД поставя под режим "допускане за свободно обращение с крайно потребление" стока № 1, представляваща пластмасови капачки за веро - 700 кг. с код по ТАРИК 392350900 с декларираната стойност 1107.75 евро. Стоката е с държава на изпращане Турция и изпращач "PLASTAS KALIP VE PLASTIK SAN. TICARET LTD. STI. ", Турция. Към ЕАД е приложена външнотърговска фактура, съобразно която стойността на стоките е декларираната митническа облагаема стойност. Поради възникнали съмнения относно декларираната митническа облагаема стойност представената търговска фактура ведно с останалите документи, послужили за митническото оформяне на стоката, са изпратени за проверка по линия на международното сътрудничество до турската митническа администрация по силата на Спогодбата между правителството на РБългария и правителството на РТурция за сътрудничество и взаимопомощ в митническата дейност, утвърдена с Решение № 175 от 30 април 1998 г. на МС, ДВ, бр. 87/98 г. Установени са различия във фактурите при износа и вноса, като фактурите са с един и същ номер, с един и същ издател, но тази по вноса, за разлика от тази по износа - няма "серия А", като различни са условията на доставките и стойностите, като във фактурата по вноса, приложена към ЕАД от "Садат" е вписано условие "СРТ Пловдив", а по фактурата, получена по линията на международното сътрудничество, е вписано "FOB Истанбул". Стойността на фактура № 44034 от 21.05.2010 г. към ЕАД № 10BG003000H0075675/20100525 е 1 107,75 евро, а стойността по представената при износа фактура е 2 200 щ. долара. С обжалвания пред първоинстанционния съд акт митническите органи са определили митническата облагаема стойност по ЕАД на внесената стока по стойността, отразена в получената от турските власти фактура към износния ЕАД, с равностойността в лева /2200 щатски долара = 3 391,78 лева/, по която са коригирали декларираната митническа облагаема стойност и са доначислили ДДС в размер на 268,83 лева ведно с лихвите за забава. За да отмени обжалваният административен акт като незаконосъобразен, Административен съд Пловдив е изложил подробни мотиви, анализирайки установените по делото данни и приложимите материалноправни разпоредби. Съдът е приел, че след като са установили, че не са представени безспорни документи за митническата стойност по ЕАД, съобразно чл. 29 от Регламент 2913/92 на Съвета, митническите органи е следвало да определят същата по особените правила на чл. 30 и сл. от Регламента, респективно чл. 35 ЗМ и при спазване изискванията на чл. 102 ППЗМ относно реда за това. Според АС Пловдив в решението на митническия орган не са изложени мотиви защо за договорна стойност е приета именно цената, посочена в представената от турските власти фактура при положение, че от вносителя към ЕАД е представена фактура със същия номер и дата, от същия издател, но с различна фактурна стойност. След като се е позовал на чл. 29 от Регламент 2913/92 на Съвета, митническият орган е следвало да обоснове решението си, което в случая не е осъществено и с това е накърнено правото на защита на дружеството. Настоящата касационна инстанция намира, че АС Пловдив е събрал всички относими към спора доказателства, без допуснати процесуални нарушения, и е приложил правилно материалния закон. Правилно съдът е приел, че оспореният акт на началника на Митница Пловдив е немотивиран и това е самостоятелно основание за отмяната му като незаконосъобразен, тъй като при липса на мотиви съдът е възпрепятстван да упражни в пълен обхват контрол върху оспорения административен акт. Съгласно чл. 29, § 1 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността (МКО), респективно чл. 35 от ЗМ, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, а именно - платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ, коригирана при необходимост в съответствие с разпоредбите на членове 32 и 33, при условията, визирани в букви "а"-"г". Съгласно чл. 102, ал. 1 от ППЗМ митническите органи са задължени да не определят митническата стойност на внасяните стоки, въз основа на договорната стойност, ако съобразно процедурата по ал. 2 има достатъчно основания за съмнения, че декларираната стойност представлява общата сума, платена или подлежаща на плащане, дефинирана в чл. 35 от ЗМ или, съгласно разпоредбата на ал. 1, т. 2 от същия член, декларираната стойност е повлияна от някакви условия или съображения и стойността на това влияние не може да бъде определена. При възникнали такива съмнения митническите органи разполагат с възможност да поискат допълнителна информация съобразно чл. 98, ал. 4, т. 3 от ППЗМ. Ако и след получаване на информацията съмнения остават, преди да вземат окончателно решение, уведомяват заинтересованото лице за мотивите и му дават възможност на отговори, като крайното решение и мотивите, на които то се основава, се съобщават писмено на лицето. В процесния случай обосновано АС Пловдив е приел, че така описаната процедура не е спазена. По делото не се съдържат доказателства, че митническите органи са уведомили заинтересованото лице за наличие на определени съмнения относно факта, че декларираната стойност не може да послужи за определяне на митническата стойност на процесната стока, нито са изисквали допълнителни обяснения и информация за така възникналите съмнения. От друга страна, правилно първостепенният съд е приел, че изводът на митническите органи за деклариране на стойност на стоките, по-ниска от реалната им стойност не е подкрепен с надлежни писмени доказателства. Действително между фактурата, представена от "Садат" ООД пред митническите органи и тази, получена по линията на международното сътрудничество, са налице различия в данните относно стойност на доставката и условия на доставката. Приложените към писмото от турските митнически власти копие на фактура и износна митническа декларация, представени пред турската митническа администрация при износа, имат характера на частни документи, които не се ползват с материална доказателствена сила. Същата сила притежават и доказателствата, представени от "Садат" ООД пред българските митнически органи. Фактурата и износната декларация, приложени към писмото на турската митническа администрация, не изхождат от "Садат" ООД, поради което не може да се приложи принципа, че частният свидетелстващ документ обвързва страната, която го е издала, когато са декларирани неизгодни за нея обстоятелства. Липсата на съответствие в данните по така представените доказателства не изключва задължението за митническите органи да изложат мотиви защо при едни и същи частни документи, но с различно съдържание, административният орган е дал вяра на фактурата, приложена към писмото по линия на международното сътрудничество, а не на фактурата, представена от "Садат" ООД към вносния ЕАД, при положение, че фактурите са с един и същ номер и дата, издадени са от износителя "PLASTAS KALIP VE PLASTIK SAN. TICARET LTD. STI. ", Турция, без да са оспорени съответните фактури. Едновременно с това следва да се посочи, че по делото няма данни митническата стойност да е определена от митническите органи според чл. 30, § 1 и сл. от Митническия кодекс на Общността, респ. чл. 36 и сл. от ЗМ. Различията в частни документи, каквито са издадените фактури, без да се извърши последователна и задълбочена проверка относно договорената и платената стойност, не може да е основание за определяне на митническата облагаема стойност по реда на чл. 29 от Регламента, различна от декларираната от вносителя по съответния ЕАД и приложената към него фактура. При неоспорена от митническия орган фактура, приложена към процесния ЕАД, не са налице основания за промяна на декларираната митническа стойност на осъществения внос, по реда на чл. 29, § 1 от Регламент № 2913/92. С оглед разпределението на доказателствената тежест и съобразно писмените доказателства, представени от "Садат " ООД, правилен е изводът на съда, че митническите органи не са обосновали определянето по реда на чл. 29, § 1 от МКО на митническа облагаема стойност на стоката по процесния ЕАД, различна от декларираната. Върху административния орган пада тежестта да докаже наличието на фактическите и правни основания за издаване на акта си, т. е. че платената или подлежаща на плащане цена е по-висока от декларираната. По делото такива доказателства не са представени - няма платежни нареждания или данни за осчетоводени плащания в по-голям размер от посочения. Липсват мотиви в оспорения административен акт защо следва да се приеме за достоверна стойността по фактурата, получена по линията на международното сътрудничество, а не тази по фактурата, приложена към процесния ЕАД, след като се касае за частни свидетелстващи документи, издадени от едно и също дружество, при това - трето лице. В тежест на митническата администрация е било да докаже, че стойността на стоката, посочена във фактурата, приложена към ЕАД на износителя, е действително договорената стойност, а не е тази, която вносителят е декларирал. В писмото на турските митнически власти, което безспорно представлява официален документ, не се посочва, че фактурата, представена от вносителя при митническото деклариране на стоката в България, е неистинска. Правилен е изводът на първостепенния съд, че митническия акт не е мотивиран относно определената нова митническа стойност по реда на чл. 29, § 1 от МКО, респективно чл. 35 от ЗМ, различна от декларираната, за която от неоспорените писмени доказателства се установява, че е реално договорената и платена цена. По така изложените съображения не са налице твърдяните касационни основания за отмяна на обжалваното решение и същото като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение