Решение № 7066 от 10.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1643/2020 г.

Решение № 7066 от 10.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1643/2020 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция "Митници", подадена чрез процесуален представител против решение № 910 от 27.11.2019 г., постановено по адм. дело № 139/2019 г. по описа на Административен съд - Хасково, с което по жалба на Л. А. е отменена издадена от касатора заповед за прекратяване на служебното правоотношение между страните. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът А. оспорва жалбата в писмен отговор. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Постановеното първоинстанционно решение е правилно като краен резултат, поради следното: Държавният служител А. е заемал длъжността "митнически инспектор" в Митница Бургас, с ранг ІV младши. Ангажираното от касатора правно основание за прекратяване на служебното му правоотношение е това по чл. 107, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Приетата обективна невъзможност служителят да изпълнява служебните си задължения е обоснована с привличането му като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер, което обстоятелство по аргумент от 10, ал. 1, изр. 2 от Закона за митниците (ЗМ) е пречка за заемане на държавна служба в митническата администрация от митнически служители, които са митнически органи по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на ЗМ. С решение № 7 от 17.09.2019 г. на Конституционния съд на Република България, постановено по к. д. № 7/2019 г. (Обн. ДВ бр. 7 от 24.09.2019 г.) е обявена за противоконституционна разпоредбата на чл. 10, ал. 1, изр. 2 от ЗМ. С решение № 3 от 28.04.2020 г. по к. д. № 5/2019 г. (с присъединено към него к. д. № 12/2019 г., Обн. ДВ бр. 42 от 12.05.2020 г.) КС на РБ прие, че по отношение на заварените от решението на КС неприключили правоотношения и правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства, противоконституционният закон не се прилага. Народното събрание урежда правните последици от прилагането на обявения за противоконституционен закон. Тоест, съобразно това постановено от КС решение обявената вече за противоконституционна разпоредба на чл. 10, ал. 1, изр. 2 от ЗМ не може да бъде част от приложимото действащо право и към момента на издаване на процесната заповед за прекратяване на служебното правоотношение между страните, след като производството по оспорването й не е приключило, а е висящо. Следователно основаването на оспорения административен акт на чл. 10, ал. 1, изр. 2 от ЗМ е в противоречие с материалния закон и правилно административният съд е отменил същия. Предвид изложеното не са налице касационни основания за отмяна на атакуваното решение на АС - Хасково и то следва да се остави в сила. При този изход на делото основателно е искането на ответника по касация за присъждане на направените разноски в размер на 1200 лева за адвокатско възнаграждение, като съдът счита възражението за прекомерност на касатора за неоснователно предвид сложността на спора и активното процесуално поведение на пълномощника на ответника в касационното производство. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 143, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,