Решение № 13595 от 18.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1311/2013 г.

Решение № 13595 от 18.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1311/2013 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна и касационна жалби, подадени от Ловно рибарско сдружение (ЛРС) "Родопи" - Момчилград срещу решение № 170 от 03.12.2012 г. по адм. дело № 137/2012 г. на Административен съд - Кърджали. Излагат се съображения за неправилност на съдебния акт на основание чл. 209, т. 3 от АПК и се иска отмяната му изцяло. Ответникът - директорът на Държавно горско стопанство (ДГС) гр. Момчилград оспорва жалбите с доводи, изложени в писмени възражения. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на оспорването по отношение на цялото първоинстанционно решение. Настоящата инстанция счита, че жалбите са процесуално допустими като подадени в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Не са налице основания за отмяна на решението в частта му, в която е оставена без разглеждане жалбата на ЛРС "Родопи" - Момчилград, срещу т. 1 и т. 3-11 от заповед № 108/15.06.2012 г. на директора на ДГС - Момчилград, и производството по делото в тази му част е прекратено. В случая Административният съд - Кърджали правилно е преценил, че жалбата на сдружението е недопустима за разглеждане в посочените части от процесната заповед, като се е обосновал, че тези отделни точки от съдържанието й нямат белезите на индивидуален административен акт. Тези точки касаят гражданско правоотношение, процедурно такова или имат уведомителен характер, поради което административният съд не е следвало да разглежда жалбата срещу тях съгласно разпоредбата на чл. 159, т. 1 от АПК. Направеното оплакване с частната жалба за преценка на правната същност на оспорената заповед като цяло, а не разглеждането й изолирано по точки, не е основание за отмяна на оспорената част от решението. Съответно само с т. 2 от заповедта по административен ред, т. е. с едностранно властническо волеизявление се ограничават права на жалбоподателя, като му се забранява ползването на дивеч в ловностопански район "Равен". Именно тази точка от заповедта съдът е разгледал по същество и се е произнесъл с решение по чл. 172, ал. 1 от АПК, като е приел жалбата за неоснователна и я е отхвърлил. Касационната жалба срещу отхвърлителния диспозитив на процесното решение обаче е основателна, тъй като същото е постановено в нарушение на материалния закон. Събраженията на съда са следните: АС - Кърджали не е отговорил на оплакването на жалбоподателя за допуснато нарушение на чл. 30 от ППЗЛОД. На практика от мотивите на съдебния акт, изложени по съществото на спора, не става ясно защо съдът приема, че в т. 2 органът правилно е приложил законът. Преразказаната фактология след издаването на заповед № РД 49-164/17.05.2012 г. на министъра на земеделието и горите по чл. 7, ал. 6 и 7 от ЗЛОД (утвърждаване границите на ловностопански район "Равен" и ловностопански район "Биволяне" чрез разделяне на първия район) с нищо не обосновава наложената на сдружението забрана. Възможността това да бъде предприето от директорът на ДГС е императивно регламентирана в чл. 30 от ППЗЛОД - при неизпълнение на договорните задължения по чл. 29, ал. 9, като забраната е ограничена със срок до една година. Очевидно е, че такава хипотеза в случая не е налице, независимо, че като основание за прекратяване на договора е посочена разпоредбата на чл. 31, ал. 4 от ППЗЛОД - констатирани нарушения по чл. 29 и 30 от ЗЛОД, което категорично не се доказва по делото. Следователно касае се за издаден незаконосъобразен административен акт в т. 2 от процесната заповед при превратно упражняване на власт. Предвид изложеното налице са касационните основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на оспореното съдебно решение в частта му, в която е отхвърлена жалбата срещу т. 2 от атакуваната заповед на директора на ДГС. Настоящата инстация не споделя становището на участващия по делото прокурор, че по този начин, т. е. чрез забраната, е предприето изпълнението на заповедта на министъра на земеделието и храните от 17.05.2012 г., като ограничението в т. 2 произтича от промяната на площта и границите на ловностопански район "Равен", за което липсва съгласие между страните за подписване на допълнително споразумение за стопанисването и ползването на дивеча в новите граници на ловностопанския район. Това действие на органа не намира опора в действащата нормативна уредба. Затова решението в тази му част подлежи на отмяна, като следва да се уважи жалбата на ЛРС "Родопи" в тази й част и се отмени т. 2 от оспорената заповед № 108/15.06.2012 г. При този изход на спора следва да се уважи частично искането на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски, като ДГС - Момчилград се осъди да му заплати сумата 87.5 лева, което е половината от общо направените такива в размер на 175 лева в съдебното производство пред двете инстанции. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,