Решение № 7096 от 13.7.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Висшия съдебен съвет, чрез процесуален представител Й. Антова и по касационна жалба, подадена от С. Костов, чрез процесуалния му представител адв. З. Костова, и двете насочени срещу Решение 7599 от 16.12.2021 г., постановено по адм. дело 1822/2020 г. от Административен съд София-град.

Висшият съдебен съвет обжалва решението в частта, с която обективно съединените искове на С. Костов са частично уважени и е осъден да заплати:

Излага подробни съображения за неправилност на съдебния акт поради нарушения на материалния закон и необоснованост отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяна на съдебни акт в тази част и решаване на спора по същество с отхвърляне на исковете, вкл. акцесорните. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Касационната жалба на С. Костов е насочена срещу съдебния акт в частите, с които се отхвърлят, като неоснователни, претенциите му за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи: 1. неполучено трудово възнаграждение за период от 10 месеца, извън полученото обезщетение по реда на чл. 226 ЗСВ, ведно със законната лихва върху всяка заплата, до окончателното изплащане на сумата и 2. неползван платен годишен отпуск за 2017 г. в размер на 43 дни общо [сума] лв., както и претенцията за присъждане на обезщетение за понесените неимуществени вреди за разликата от присъдените [сума] лв., до пълния й претендиран размер от 99 000 лв. Моли решението да бъде отменено в обжалваните части, спорът решен по същество, като се уважат претенциите за обезщетение изцяло. Адв. Костова моли да й бъде присъдено възнаграждение по реда на чл. 38 ЗА.

В отговор страните оспорват касационните жалби, като излагат подробни аргументи.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност и на двете касационни жалби.

Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежни страни и са процесуално допустими.

Производството пред АССГ е образувано по съединени искове, предявени от С. Костов против Висшия съдебен съвет, с който се претендира, след допуснатото на 06.10.2021 г. от съда изменение на иска, обезщетение за причинени му, от отменени по съответния реда, като незаконосъобразни, актове на ответника, както следва:

• обезщетение за неползван годишен отпуск за 2017 г. за 44 дни, в размер на [сума] лева, ведно със законната лихва за забава от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата

1. неимуществени вреди, представляващи претърпени страдания във връзка с дисциплинарните преследвания, приключили с решения за отмяна на всички актове, за периода от образуването на тези производства през 2014 г. до окончателното изплащане на претендираната сума от 99 000 лева;

1. разноски по делото за оказаната безплатна правна помощ.

С обжалваното решение съдът е осъдил ВСС да заплати на С. Костов:

сумата от [сума] лв., ведно със законната лихва за забава от 25.01.2018 г. (датата на отмяна на акт) до 17.02.2020 г., в общ размер на 928. 58 лв., представляваща обезщетение за неполучена разлика между брутния размер на трудовото възнаграждение за длъжността [заличен текст] и брутния размер на трудовото възнаграждение за длъжността [заличен текст];

сумата от [сума] лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконосъобразен административен акт - Решение по т. 2 от протокол 15 от заседанието на Прокурорската колегия на ВСС (ПК на ВСС), проведено на 05.10.2016 г, с което на ищеца е наложено дисциплинарно наказание "намаляване на основното трудово възнаграждение с 15% за срок от една година", ведно със законната лихва считано от 15.06.2018 г., до окончателното изплащане на сумата;

сумата от [сума] лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от отменен, като незаконосъобразен, административен акт - Решение по т. 2. 3 от протокол 18 от заседанието на ПК на ВСС, проведено на 26.10.2016 г., с което на ищеца е наложено дисциплинарно наказание дисциплинарно освобождаване от длъжност ;

сумата от 10 лв. държавна такса в полза на ищеца;

сумата от 1 298. 80 лв. в полза на адв. З. Костова за оказаната безплатна правна помощ, определена съобразно уважената част от иска;

сумата от 1 938 лв. в полза на решаващия съд, представляваща възнаграждения за вещи лица, внесени от бюджетните му средства.

Със същото решение иска на С. Костов е отхвърлен за:

Със същото решение С. Костова е осъден да заплати на Висшия съдебен съвет сумата от 100 лв. представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение.

С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са приети заключения на съдебно-счетоводна и комплексна съдебно-психологична и психиатрична експертизи, както и са изслушани свидетелски показания, които съдът е кредитирал.

Въз основа на анализа на събраните в хода на административното и съдебно производство доказателства, вкл. Заключенията на назначените по делото експертизи съдът от първата инстанция е установил фактическата обстановка по делото, по която страните не спорят. Въз основа на това съдът е приел, че ищецът се е справил с доказателствената тежест и е установил, с допустимите по АПК и ГПК средства, наличието на комулативно изискуемите елементи от фактическия състав на приложимата материалноправна норма от специалния закон - чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, въз основа на което е извел обоснован извод, че безвиновната отговорност на държавата в случая следва да бъде ангажирана.

Безспорно е установено, че на 30.06.2011 г. С. Костов е избран за [заличен текст]. Не е спорно също, че срещу него във ВСС са образувани четири дисциплинарни производства:

1. дисциплинарно дело 15 от 10.04.2014 г., по което с Решение по т. 2.3. от протокол 18 от заседанието на Прокурорската колегия на ВСС, проведено на 26.10.2016 г. му е наложено дисциплинарно наказание дисциплинарно освобождаване от длъжност , за нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 4 от ЗСВ;

1. дисциплинарно дело 21 от 15.05.2014 г., по което с Решение по т.4 от протокол 48 от заседание на Пленума на ВСС, проведено на 24.09.2015 г., му е наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 5 ЗСВ освобождаване от длъжност [заличен текст] ;

1. дисциплинарно дело 17 от 28.05.2015 г., по което с Решение по т.2 от протокол 15 от заседание на Прокурорската колегия на ВСС, проведено на 05.10.2016 г., му е наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 2 ЗСВ намаляване на основното трудово възнаграждение с 15 % за срок от една година и

1. дисциплинарно дело 28 от 17.09.2015 г., приключило с Решение по т.3 от протокол 15 от заседание на Прокурорската колегия на ВСС от 05.10.2016 г. без да се наложи дисциплинарно наказание по чл. 307, ал. 4, т.т. 4 и 5 ЗСВ.

Наложените по пунктове от 1 до 3 дисциплинарни наказания са били отменени, по съответния ред, с влезли в сила съдебни актове.

Установено е, че въз основа на решението на ПК на ВСС по протокол 18 от заседанието, проведено на 26.10.2016 г., със Заповеди РД-08-941 и РД-08-942 от 01.11.2016 г. на административния [заличен текст]ециализираната прокуратура, е прекратен акта за заемане на длъжност на прокурор С. Костов, считано от 01.11.2016 г., същият е отчислен от списъчния състав на посочената прокуратура и е наредено да му бъде изплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2016 г. в размер на 9 дни.

Предвид допуснатото по силата на закона (чл. 323, ал. 2 ЗСВ) предварително и фактическото изпълнение на акта на 01.11.2016 г., от така посочената дата прокурор Костов е престанал да изпълнява длъжността. С Решение по т.4 на ПК на ВСС по протокол 6 от 21.02.2018 г., извлечение от протокол 6 от 20.02.2018 г. и на осн. чл. 161 ЗСВ, считано от 26.02.2016 г. С. Костов отново е заел длъжност [заличен текст] (тъй като междувременно е изтекъл мандатът му за [заличен текст]). За времето, през което не е заемал длъжността - от м. ноември 2016 г. до м. април 2017 г., на осн. чл. 226 ЗСВ, му е признато и изплатено обезщетение в размер на 6 брутни работни заплати с общ размер [сума] лв. На искането му, отправено до Пленума на ВСС и формулирано в молба с вх. ВСС-5111 от 18.05.2018 г. за изплащане на разликата между брутния размер на трудовото възнаграждение за длъжността [заличен текст] и брутния размер на трудовото възнаграждение за длъжността [заличен текст] за периода от 25.09.2015 г., когато е изпълнено наложеното с Решение по т.4 от протокол 48 от заседание на Пленума на ВСС, проведено на 24.09.2015 г., дисциплинарно наказание освобождаване от длъжност [заличен текст] , до 14.07.2016 г., когато е изтекъл мандатът му на ръководител, не е даден отговор.

За установяване на твърдяните от ищеца вреди, в хода на производството съдът е допуснал, назначил и изслушал съдебно-икономическа (основна и допълнителна) и комбинирана съдебно-психиатрична и психологична експертизи, чиито заключения е приел без възражения от страните и като обективни и безпристрастни.

За изясняване на понесените от ищеца неимуществени вреди са допуснати и изслушани, посочените от ищеца свидетели, чиито показания съдът е ценил наред с останалия доказателствен материал.

Въз основа на фактически установеното съдът от първата инстанция е направил извод, че обективно съединените искове са доказани по основание. Ищецът е доказал наличието на изискуемите от закона комулативни предпоставки, обосноваващи ангажирането на безвиновната отговорност на държавата. Претендираните вреди са настъпили в резултат на отменени, като незаконосъобразни актове, постановени в изпълнение на административна дейност от ответника и са претърпени, в пряка и непосредствена причинна връзка с тях.

Досежно размера на обезщетението съдът е приел исковете за частично основателни.

Искането за изплащане на обезщетение за понесени имуществени вреди, представляващи пълния размер на дължимото се трудово възнаграждение за целия период от 16 (шестнадесет) месеца, през които Костов е останал без работа, поради отстраняването му от длъжност, е прието за неоснователно. Съдът се е позовал на императивната разпоредба на чл. 226 от специалния закон ЗСВ, ограничаваща размера на обезщетението до брутното възнаграждение на магистрата за времето, през което не е заемал длъжността, но за не повече от 6 месеца, каквото обезщетение ищецът не отрича че е получил, и на нормата на чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ, препятстваща приложението на този закон, когато (друг) закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение. Съдът е тълкувал целта на законодателя - да възмезди щетите, понесени от магистрата от оставането му без доходи, вследствие незаконното освобождаване от длъжност за период, обичайно необходим за устройването му на друга работа и се е позовал на трайната практика на ВАС и ВКС в този смисъл.

За основателна и доказана в пълен размер е приета претенцията за обезщетяване на понесената имуществена вреда в размер на [сума] лв., представляваща намаление от 15 на сто на основното месечно възнаграждение на прокурор Костов за м. октомври 2016 г., ведно със законната лихва считано от 15.06.2018 г. (датата на влизане в сила на решението на ВАС), до окончателното изплащане на сумата, като е съобразил Тълкувателно решение 3/22.04.2005 г., постановено по ТД 3/2004 г. от ОСГК на ВКС.

На трето място съдът е приел иска за заплащане на обезщетение за неполучена разлика между брутния размер на трудовото възнаграждение за длъжността [заличен текст]" и брутния размер на трудовото възнаграждение за длъжността [заличен текст]" за основателен и доказан, съобразно заключението на вещото лице, в размер на [сума] лева, ведно със законната лихва за забава от датата на отмяна на акта - 25.01.2018 г. до 17.02.2020 г. в общ размер на 928. 58 лева. Налице е проведено административно производство, по което е издаден административен акт със самостоятелно действие и последици, отменен по съответния ред, който е в пряка и непосредствена причинна връзка с увредата, поради което ищецът следва да бъде обезщетен.

За неоснователна е приел претенцията за заплащане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2017 г. (43 дни), в размер на [сума] лв. Позовал се е на Решение на СЕС (първи състав) от 25 юни 2020 година (QH срещу Върховния касационен съд на Република България) по преюдициално запитване от Районен съд Хасково и е приел, че работникът, който е уволнен незаконно, а по-късно възстановен на работа в съответствие с националното право, има право на полагаемия се за този период платен годишен отпуск. Съдът посочва, че ако възстановеният на работа работник отново бъде уволнен или ако след възстановяването му на работа трудовото правоотношение бъде прекратено по каквато и да било друга причина, той има право на обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за периода от незаконното уволнение до възстановяването му на работа. Тъй като в случая ищецът не е повторно освободен и правоотношението продължава да съществува, поради това за него, по силата на Решението на СЕС е възникнало единствено правото на платен годишен отпуск за този период, но не и на обезщетение.

Искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди съдът също е уважил частично, като е взел предвид вредите, настъпили за ищеца в пряка и непосредствена причинна връзка с отменените актове на ответника, не и на третите лица. Размерът е определил по правилата на чл. 52 ЗЗД и е постановил своя акт.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Неоснователно е възражението за необоснованост и неправилност на обжалвания съдебен акт. Решението е издадено от компетентния по степен и материя съд, след като са изяснени въпросите по допустимост на иска, след като е изяснен предметът на правния спор, дадени са насоки по отношение на доказателствената тежест, събрани са относимите за правилното решаване на спора доказателства, които са обсъдени в мотивите на съда в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните.

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт от техни органи или длъжностни лица. За да възникне законовата отговорност следва да е налице, освен отменен по надлежния ред, като незаконосъобразен, акт, и реално причинена вреда, произтичаща от него, както и пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт (респ. действие/бездействие) и настъпилата вреда. Правилен е извода на съда, че в случая ищеца, за когото е доказателствената тежест, е установил наличието на всички законови предпоставки, което обуславя основателността на предявения иск.

В мотивите си административният съд е дал ясен и пълен отговор на важните и съществени въпроси, относими към решаване на делото, към установените фактически положения е извършена правилна преценка относно приложението на закона, като изрично и подробно са обсъдени наведените от страните възражения. Не е налице необоснованост на решението, защото въз основа на правилно установени от доказателствения материал фактически констатации съдът е извел единствено дължимите се правни изводи по приложението на закона към тях. Несъгласието на страните с изводите на първоинстанционния съд не основава необоснованост на съдебното решение, изводите на съда са обосновани с доказателствата и логически непротиворечиви.

Първостепенният съд е изложил обосновани и законосъобразни мотиви за наличието на специален ред, по който незаконно отстранен от длъжност магистрат следва да бъде обезщетен за времето, през което е останал без работа. С разпоредбата на чл. 8 ЗОДОВ, законодателят е изключил възможността за търсене на обезщетение по реда на този закон, когато в закон или указ е предвиден специален начин на обезщетение, насочен към репариране на настъпили вреди за конкретното лице в резултат на дейността на администрацията. При наличието на този специален ред не следва да бъде ангажирана отговорността на държавата, в лицето на ответника, за присъждане на обезщетение по реда на ЗОДОВ, както правилно е приел съдът, постановил оспореното пред настоящата инстанция решение. Безспорно е установено, че Костов е получил дължимото се обезщетение в размер на брутното му възнаграждение за времето, през което, в резултат на наложеното дисциплинарно наказание, не е заемал длъжността до определения от законодателя, в чл. 226 ЗСВ размер от максимум 6 брутни възнаграждения. Нормата е специална и приложима в конкретния случай. Обстоятелството, че ищецът е останал без работа за по-продължителен период от време не ангажира отговорността на държавата съгласно волята на законодателя.

Правото на обезщетение на магистратите (съдии, прокурори, следователи), които са били незаконно уволнени, се урежда от специален закон, който не предвижда отговорност на съответната администрация за всички имуществени и неимуществени вреди, съставляващи пряка и непосредствена последица от увреждането. Това е отклонение от общата уредба на дадена материя, налагащо се от естеството на обществените отношения (допустимо съгласно чл.11, ал. 2 ЗНА). Щом специалният закон съдържа ограничения за имуществената отговорност на държавата, като работодател, в случаите на незаконно уволнение на магистрати, пълната й имуществена отговорност не може да се изведе по правилата на общ закон, който се прилага за всички физически лица без оглед на техния статут. Като специален закон ЗСВ определя друг праг на отговорността, различен от чл. 4 ЗОДОВ.

По отношение на иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, представляващи разликата между брутния размер на трудовото възнаграждение за длъжността [заличен текст] и брутния размер на трудовото възнаграждение за длъжността [заличен текст], както и иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди от незаконосъобразен административен акт - Решение по т. 2 от протокол 15 от заседанието на ПК на ВСС, проведено на 05.10.2016 г, с което на ищеца е наложено дисциплинарно наказание "намаляване на основното трудово възнаграждение с 15% за срок от една година" по категоричен начин е установено, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ВСС. В процесния случай по отношение на ищеца безспорно е доказано намаляване на имуществото му, което се е случило именно вследствие на отменените, като незаконосъобразни, решения на ВСС, с които му е наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 5 ЗСВ освобождаване от длъжност - [заличен текст] и дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 2 от ЗСВ - намаляване на основното трудово възнаграждение с 15 на сто за срок от една година . Именно поради наложените незаконосъобразни наказания на Костов, той е претърпял вреди, изразяващи се в намаляване на размера на получаваното от него трудово възнаграждение в периода от 24.09.2015 г. до 01.11.2016 г.

Настоящата инстанция споделя напълно изводите на първоинстанционния съд, свързани с недължимост на обезщетение във връзка с неползван годишен отпуск в размер на 43 дни за 2017 г. Съдът е тълкувал и приложил правилно решението по съединени дела 762/18 и С-37/19, последното касаещо сходно питане от италианска юрисдикция, за тълкуване на член 7 от Директива 2003/88 ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година. В т. 78 от мотивите на това решение СЕС е посочил, че работник, който е уволнен незаконно, а по-късно е възстановен на работа в съответствие с националното право вследствие на отмяна на уволнението му със съдебно решение, има право да иска платен годишен отпуск в целия полагаем размер за периода от датата на незаконното уволнение до датата на възстановяването му на работа вследствие на тази отмяна. Следователно, (т. 86) работникът, който е уволнен незаконно, а по-късно е възстановен на работа в съответствие с националното право вследствие на отмяна на уволнението му със съдебно решение може да иска платен годишен отпуск в целия полагаем размер за периода от датата на незаконното уволнение до датата на възстановяването му на работа вследствие на тази отмяна. Разумът на нормата е възстановеният на работа да има правото реално да ползва, ако поиска, полагащия му се платен годишен отпуск и работодателят, по чиято вина е бил уволнен незаконно, не може да му откаже това право след възстановяването.

Право на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода от датата на незаконното уволнение до датата на възстановяването на работа се дължи в съвсем друга хипотеза когато след възстановяването на работа последва ново прекратяване на трудовото правоотношение, съгласно т.89 от соченото решение на СЕС.

По тези съображения като е приел, че искът на С. Костов за обезщетение за понесени имуществени вреди от неполучено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2017 г. общо 43 дни е неоснователен и обезщетението е недължимо съдът е приложил правилно материалния закон.

Обосновано и законосъобразно съдът от първата инстанция е приел, че твърдените в исковата молба психически страдания от уронен престиж, име и авторитет в обществото на С. Костов като прокурор и личност, довели го до нервен срив, притеснения, безпокойство, трудности и негативни емоционални преживявания, са доказани от заключението на вещите лица по назначената и изготвена комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза, както и от показанията на изслушаните свидетели - А. Костов, Д. Атанасова, С. Станчев, които са имали преки и непосредствени наблюдения. С оглед на останалите доказателства по делото настоящата инстанция счита, че за някои от твърдените неимуществени вреди дори не е нужно представянето на конкретни доказателства. Фактът, че ищецът е преживял твърдените нервен срив, притеснения, безпокойство, трудности и негативни емоционални преживявания от обстоятелството, че са му наложени три последователни дисциплинарни наказания, след което в течение на дълъг период от време са водени съдебни процеси, за да бъдат отменени и съответно ищецът възстановен на работа, не се нуждае от нарочно доказване.

Съгласно разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите размерът на обезщетението за причинените неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, при съобразяване с конкретните, обективно съществуващи обстоятелства, относими към увреждането, от което се претендират вреди. Подлежат на обезщетяване и вътрешните, душевни състояния тогава, когато справедливостта налагат същите да бъдат възмездени. В случая неимуществените вреди произтичат пряко от незаконосъобразните актове на ВСС, от необходимостта да се водят съдебни процеси, свързани със стрес, довел до развитието на смесено тревожно-депресивно разстройство, напрежение и обида, с финансови средства, с неудобство към близки и приятели. Некакъв паричен еквивалент не може да преодолее преживяното, както и накърнения авторитет на магистрата. При приложението, че част от вредите не са нанесени пряко вследствие отменените, като незаконосъобразни, актове на ответника, съдът правилно е приложил разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и размерът на справедливото обезщетение за причинените на С. Костов неимуществени вреди, съобразно обстоятелствата, при които е извършено увреждането и продължителността му, от което то произтича.

С оглед изхода на спора на процесуалния представител на адв. Костова следва да се присъди адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА за оказана безплатна правна помощ в размер на 500 лева.

Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, трето отделение