Решение № 16336 от 9.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5078/2013 г.

Решение № 16336 от 9.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5078/2013 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на "Екотурс Китен" ЕООД, ЕИК131211466, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Евлоги Георгиев" № 77, представлявано от управителя Михаил Зегов, чрез процесуалния му представител адв. Райчева, против заповед № РД-14-36/18.01.2013 г. на министъра на икономиката, енергетиката и туризма, с която дружеството е заличено от Регистъра на туроператорите и туристически агенти, в частта "туроператор" и е обезсилено издаденото удостоверение за регистрация. Иска се отмяна на заповедта. Навеждат се доводи за нарушение на материалния и процесуалния закон, тъй като липсва основание за заличаване съгласно чл. 20, ал. 1, б. "г" към който препраща чл. 65, ал. 1, т. 1 от ЗТ е непредставянето на валидно сключен договор за застраховка, а не на негов анекс. Претендира се присъждането на разноски. Ответникът - министърът на икономиката, енергетиката и туризма, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Теодор Михайлов в писмените си бележки оспорва жалбата, като неоснователна. Счита, че издадената заповед съответства на целта на закона и е материално законосъобразна. Върховият административен съд, състав на седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна. С обжалваната заповед № РД-14-36/18.01.2013 г. министърът на икономиката, енергетиката и туризма, на основание чл. 20, ал. 1, т. 4, б. "г" и ал. 2, 3 и 4; чл. 61, ал. 1, т. 1, б. "з" и чл. 65, ал. 1, т. 1 от Закона за туризма (ЗТ) и § 9, ал. 1 и ал. 2 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на Наредбата за условията и реда за сключване на задължителна застраховка, покриваща отговорност на туроператора (приета с ПМС № 247 от 1.11.2002 г., обн., ДВ, бр. 106 от 12.11.2002 г., в сила от 1.01.2003 г.) и предложение на Експертната комисия по регистрация на туроператори и туристически агенции (ЕКРТТА), отразено в протокол № РК-07-01/8.01.2013 г. е наредил заличаването от Регистъра на туроператорите и туристическите агенти в частта "туроператор" на "Екотурс Китен" ЕООД - поради непредставяне пред министъра на копие от анексиран или подновен договор за застраховка "Отговорност на туроператора" по чл. 42 ЗТ (отм.) за вписване в регистъра по чл. 17, ал. 2 ЗТ, както повелява чл. 10 от Наредбата. С оглед установените до делото факти, така издаденият административен акт и направените по него възражения, Върховният административен съд съобрази следното: Заповедта е постановена от компетентен орган, съгласно чл. 20 ЗТ (отм.), в съответствие с изискванията за форма и съдържание и като такъв представлява валиден индивидуален административен акт с правопогасяващо правно действие, следователно неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че е нищожна. Преценката дали актът е издаден в съответствие с приложимия закон, т. е. при наличие на визираните в ЗТ (отм.) материалноправни предпоставки, налага да се акцентира на обстоятелството, че разпоредбата на чл. 20, ал. 1 ЗТ (отм.) има императивен характер, като изброяването на даващите възможност за заличаване на регистрацията хипотези е лимитативно и поради това подлежи на стриктно тълкуване. Новелата на чл. 20, ал. 1, б. "г" предвижда заличаване от регистъра, ако туроператорът не представи пред регистриращия орган сключен застрахователен договор, покриващ отговорността му за причинени вреди, които могат да настъпят вследствие на виновно неизпълнение на професионалните задължения, както и сключен договор за застраховка, покриваща отговорността му за причинени вреди вследствие неразплащане със своите контрахенти, включително и при неплатежоспособност и несъстоятелност (по чл. 17, ал. 5 и чл. 42, ал. 1 ЗТ, отм.). Рестрикцията може да бъде наложена само при точното осъществяване на визиран в нормата юридически факт. Недопустимо е чрез разширително тълкуване на законоопределена императивна норма, тя да се прилага спрямо случаи, несъответстващи на очертания в хипотезата й фактически състав. В конкретния казус е несъмнено установено, че жалбоподателят е сключил застрахователен договор "Професионална отговорност" на 22.03.2012 г., който е вписан в Регистъра по чл. 17, ал. 2 ЗТ (отм.) на МИЕТ (л. 62 и л. 87 от делото). От изложеното следва, че жалбоподателят към датата на издаване на заповедта е имал валидно сключен договор със срок на валидност до 26.04.2013 г. С действащото от 04.05.2012 г. изменение на Наредбата за условията и реда за сключване на задължителна застраховка, покриваща отговорност на туроператора (обн., ДВ, бр. 34/2012 г.), разпоредбата на § 9, ал. 1 ПЗР задължава в срок два месеца от влизането в сила на постановлението на МС, с което е направено изменението, туроператорите със сключени застрахователни договори да ги анексират или подновят в съответствие с изискванията на чл. 10, ал. 1 и 2 от Наредбата. Ал. 2 повелява, че в 14-дневен срок от анексирането или подновяването на сключените застрахователни договори по ал. 1, туроператорите са длъжни да представят на министъра на икономиката, енергетиката и туризма копие от тях за вписване в регистъра по чл. 17, ал. 2 ЗТ (отм.). На първо място, нормата изисква да е налице анекс на определена стойност. На второ място, новелата на § 9, ал. 2 ПЗР на Наредбата изисква туроператорите да представят копие от анексите за вписване. Анексите обаче, чието единствено съдържание е изменение на застрахователната стойност, не подлежат на вписване по силата на чл. 21 ЗТ (отм.). Цитираната норма изчерпателно урежда кои обстоятелства подлежат на вписване. Както бе отбелязано по-горе, относно изискването за сключен застрахователен договор, на вписване подлежи само номера, датата му, име на застраховател и срок на валидност. В заключение - що се отнася до изискването, въведено с § 9, ал. 2 от ПЗР на Наредбата за условията и реда за сключване на задължителна застраховка, покриваща отговорност на туроператора, туроператорите да представят копие от анексите за вписване, то това нормативно задължение не може да се свърже със санкционните последици по чл. 20 ЗТ (отм.), защото: По своята същност мярката "Заличаване от Регистъра на туроператорите и туристическите агенти" по чл. 20, ал. 1, т. 4, б. "г" ЗТ (отм.), приложена с обжалваната заповед, има принудително административен характер, т. к. налага неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на конкретен правен резултат. Касае се за преустановителна принудителна административна мярка (ПАМ), насочена към ограничаване на определена дейност, поради което следва да се прилага само при наличие на точно изброените в закона предпоставки и след спазване на съответната процедура. За да бъде валидно наложена, мярката следва да бъде законово регламентирана. В настоящия казус липсва подобна законодателна санкция спрямо нерегистриран анекс, т. е. нормативнопредвидените изисквания за взетото административно решение не са обективирани към датата на волеизявлението на административния орган, което е задължително условие за точното прилагане на закона. Принудителните административни мерки (ПАМ) са форма на изпълнителна дейност, чрез която се дава легален израз на държавната принуда, упражнявана в предвидените от закона случаи. По своята правна същност те са актове на държавно управление от категорията на индивидуалните административни актове и следва да бъдат подчинени на принципа на законност, както по отношение на издаването им, така и по отношение на изпълнението им. Спазването на изискванията за законност при издаване на акта е гаранция за законосъобразността на самата мярка. Принудителните мерки трябва да бъдат прилагани само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи, компетентният орган не може да ги налага произволно; те трябва да са точно посочени в правната норма и да се прилагат по реда и начина, предвидени там; като издаването им трябва да е в съответствие с целта на закона, по който са предвидени (Арг.: чл. 22 и чл. 23 ЗАНН). Самите материалноправни норми, с които се предвиждат такива мерки, подлежат на стриктно и ограничително тълкуване, доколкото визираните в хипотезиса им предпоставки са с изключителен характер и прилагането им засяга директно и безусловно правната сфера на адресата. В този аспект е недопустимо прилагането на ПАМ на основание, което не е изрично уредено в закона, респ. при липса на всички нормативноустановени за това условия. А щом като не е налице правопораждащ фактически състав, липсва и основание за прилагане на правомощието на административния орган за заличаване на търговеца - жалбоподател от Регистъра на туроператорите и туристическите агенти в МИЕТ. На последно място - приложената рестрикция е в нарушение на регламентирания в чл. 6 АПК принцип за съразмерност, т. к. засяга права и законни интереси на жалбоподателя в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В конкретния случай, преследваната от закона цел е могла да бъде своевременно и успешно постигната с налагане на административнонаказателна санкция по чл. 86а ЗТ (отм.). Следователно процесната преустановителна ПАМ, наложена със заповед № РД-14-36 от 18.01.2013 г. на министъра на икономиката, енергетиката и туризма се явява в нарушение на закона и при липса на материалноправни предпоставки, поради което подлежи на отмяна. С оглед изхода на делото и на основание чл. 81 ГПК, вр. с чл. 144 и чл. 143, ал. 1 АПК, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 50 лева, представляващи държавна такса. По делото не са представени доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение, поради, това такова не следва да бъде присъждано. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 2-ро АПК, Върховният административен съд, седмо отделение