Решение № 4885 от 10.5.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на П. Кирова в качеството й на директор на ОУ Иван Вазов гр. Видин, чрез адв. Р. Рангелова, срещу решение 112/11.11.2022 г. по адм. д. 24/2022 г. по описа на Административен съд - Видин, с което е отхвърлена жалбата й срещу решение 21 от 05.01.2022 г. на Комисия за защита от дискриминация (КЗД) по преписка 545/2020 г. на петчленен разширен заседателен състав на КЗД. С решението си КЗД: 1. Установява, че П. Кирова в качеството й на директор на ОУ Иван Вазов гр. Видин, чрез осъществено нежелано поведение, е извършила акт на дискриминация по чл. 5 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр/ във връзка с § 1, т. 1 от ЗЗДискр по признак образование под формата на тормоз спрямо Д. Джонова от гр. Видин; 2. На основание чл. 78, ал. 1 от ЗЗДискр налага на П. Кирова в качеството й на директор на ОУ Иван Вазов гр. Видин глоба в размер 500 лева; 3. На основание чл. 76, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 47, т. 2 и т. 4 от ЗЗДискр налага на П. Кирова в качеството й на директор на ОУ Иван Вазов гр. Видин, принудителни административни мерки, като предписва на длъжностното лице директор на ОУ Иван Вазов гр. Видин от постановяване на настоящото решение занапред, да се въздържа от бъдещо допускане на нарушения на действащото антидискриминационно законодателство в Република България; 4. На основание чл. 47, т. 1, във връзка с чл. 76, ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр предписва на П. Кирова да постави на достъпно място текста на Закона за защита от дискриминация в ОУ Иван Вазов гр. Видин, както и всички разпоредби на вътрешните правила, отнасящи се до защитата от дискриминация /чл. 30 от ЗЗДискр/. Касаторът навежда доводи за недопустимост, алтернативно за неправилност на съдебното решени, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска обезсилване на решението и връщане на делото за разглеждане от друг състав на Административен съд - Видин. При условията на евентуалност моли за отмяна на решението и вместо него да се постанови отмяна на решението на КЗД. Поддържа, че на ниво диспозитив се отхвърля жалбата на Кирова срещу решението на КЗД, но липсва обективирана воля на съда за потвърждаване на решението на КЗД, което обосновава недопустимост на съдебното решение. Твърди, че не е установено твърдяното нарушение дискриминация по признак "образование" под формата на тормоз по смисъла на по чл. 5 от ЗЗДискр във връзка с § 1, т. 1 и 5 от ЗЗДискр. В нарушение на чл. 164, ал. 2-3 от АПК, чл. 59, т. 2 от АПК и чл. 66 от ЗЗДискр е налице противоречие между мотивите и диспозитива на решението на КЗД. В мотивите си КЗД сочи третиране по неблагоприятен начин жалбоподателката Джонова с определянето за класни ръководители на лица, които притежават по-ниска образователно-квалификационна степен /ОКС/ и професионално-квалификационна степен /ПКС/ съгласно чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр, представляващо пряка дискриминация по признак образование (стр.10, ред 23-28 от решението на КЗК). В диспозитива на административния акт КЗД е отразил, че Кирова е извършила акт на дискриминация по чл. 5 от ЗЗДискр във връзка с § 1, т. 1 от ЗЗДискр по признак образование под формата на тормоз спрямо Джонова, което е самостоятелна форма на дискриминация при различен фактически състав. Поддържа, че в мотивите на съдебното решение неправилно е тълкуван фактическият състав на тормоза, пряката и непряка дискриминация по чл. 4, ал. 1, 2 и 3 от ЗЗДискр. Счита, че при избора си на класни ръководители за периода 2020-2021 г. директорът на училището действа в рамките на оперативната си самостоятелност и съобразно правилата за подбор, въведени със заповед 1011/08.09.2020 г., като всички учители са имали съответната изискуема квалификация. Поради това не е основателно твърдението, че Джонова не е избрана, въпреки, че притежава образователна квалификация магистър, а другите преподаватели бакалавър, че й е била определена разкъсана седмична натовареност като преподавател, като осъществен върху нея тормоз, поради подадена от нея жалба до Министерство на образованието и науката, до Съюза на българските учители и до Инспектората на МОН в гр. Видин. Дори да се приеме, че първоинстанционният съд законосъобразно е допуснал разглеждането и на избора за главен учител през 2019 г., то отново не са налице основания да се установи тормоз или неблагоприятно третиране на г-жа Джонова, тъй като образователно-квалификационните степени не са единствения критерий, по който се преценяват кандидатите за позицията. Заключенията на вещото лице от първоначалната съдебно-техническа експертиза, които не са обсъдени от съда и не се излагат мотиви защо не са кредитирани, показват, че не е налице различно третиране на г-жа Джонова от останалите преподаватели след подаване на жалбата й, тъй като при 51 преподаващи учители, не е възможно всички да бъдат включени в заповедите за извънкласни форми и олимпиади. В мотивите на съдебното решение не е анализирано нито едно доказателство относно третия елемент от фактическия състав на тормоза а именно цел или резултат е накърняване на достойнството и създаване на враждебна, унизителна или застрашителна среда. Иска присъждане на разноски. Ответникът по касация Комисия за защита от дискриминация, чрез процесуалния представител юрисконсулт Л. Михайлова, оспорва касационната жалба като неоснователна. Липсват наведените в жалбата касационни основания по чл. 209 от АПК. В решението са изложени мотиви, обосноваващи постановения правен резултат. Съдържанието на акта сочи, че съдът е проверил и преценил събраните по преписката доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и въз основа на правилно изяснена фактическа обстановка по делото, мотивирано е отхвърлил жалбата срещу решението на КЗД. Правилна е констатацията на съда, че административният акт на комисията е постановен в съответствие с целта на закона, издаден е от компетентен орган в законоустановената форма по чл. 66 от ЗЗДискр, при спазване на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби. Първоинстанционният съд обосновано е приел, че комисията е изпълнила регламентираната в закона процедура, като е осигурила упражняването на правото на защита на страните. Извършена е процедура по проучване по смисъла на чл. 55 от ЗЗДискр. Решението е издадено при обсъждане на относимите факти, при спазване разпоредбите на чл. 35 и 36 от АПК за проверка и преценка на доказателствата и обсъждане на обясненията и възраженията на страните. Обоснован е изводът на първоинстанционния съд за правилно приложение на материалния закон, като административният орган е изложил надлежно фактическите и правни основания за издаването на оспорения административен акт. Подробно са обсъдени становищата на страните и са изложени мотиви, които обосновават решението на КЗД. В правомощията на административния орган, регламентиран в чл. 47, т. 3 от ЗЗДискр е да налага предвидените в закона санкции и принудителни административни мерки. Волеизявлението на органа има властнически характер и е с обвързващо действие по отношение на жалбоподателя. Претендира разноски. Прави евентуално възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на касатора. Ответникът Д. Джонова, редовно призована, чрез адв. Р. Длъгнекова, в съдебно заседание, писмен отговор и писмени бележки изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Постановеното решение е правилно и законосъобразно. Не се установяват твърдяните в касационната жалба основания за недопустимост на съдебното решение, евентуално за неговата неправилност, поради нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон, като конкретни доводи за такива не се посочват. Касационната инстанция е задължена да обсъжда представените доказателства пред нея и доводите на административния съд, но няма задължение да ги потвърди. Решаващият състав е извършил обстойна съдебна проверка и не се е ограничил само с основанията, посочени в подадената жалба, а е обсъдил всички събрани по делото писмени и гласни доказателства. При постановяването на решението си Комисията за защита от дискриминация е спазила изискванията за форма на решението и твърдението, че има нарушения в изискванията за формата, са неоснователни. Правилно при постановяване на решението си административният съд е съобразил събраните по делото доказателства и е направил преценка, че е налице деяние с което се накърнява достойнството на госпожа Джонова. Тя не е допускана да участва до извънкласни форми, като в решението обстойно е посочено кога и на какви извънкласни форми не е включена. Ответницата по касация е с най-високо ПКС Втора степен, от всички преподаватели в училището, но въпреки това не е допускана до участие във факултативните часове, в провежданите извънкласни занимания по интереси, има най-малко лекторски часове, което се установява безспорно и от вещото лице. Тези факти и обстоятелства са подробно посочени в постановеното решение на административния съд. Твърдението за оперативна самостоятелност на директора при вземане на решения, не дава право на касатора да третира Джонова неравно и да определя за класни ръководители лица с образователна степен бакалавър, докато същата е с образователна степен магистър. Лица без или с по-ниско ПКС са определени за класни ръководители и това доказва субективния подход на касатора. Необосновано е твърдението за невключване на 29 учители в 14-та Национална олимпиада по история и цивилизация, тъй като тя касае само преподавателите от 1 до 4 клас. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, намира същата за допустима, като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт, засягащ я по негативен начин. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С оспореното решение на Административен съд - Видин е отхвърлена жалбата на П. Кирова срещу решението на КЗД, с мотиви, че актът е постановен от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административно производствените правила и материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Съдът в мотивите си е посочил, че въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства и заключението на съдебната експертиза (основна и допълнителна), от направения анализ на четири последователни години се установява, че две последователни години Джонова е била класен ръководител и две години, същата не е допускана на тази позиция. Натовареността й е съответна на индивидуалната задължителна норма за преподавателска работа съгласно Наредба 4/11.08.2016 г. (21 часа по ЗНПР задължителна норма за преподавателска работа, с 21 часа по норматив на РМ - норматив на работно място). Същевременно съдът е установил, че Д. Джонова няма наднормативни часове, както други преподаватели, не е включена в извънкласни занимания (образователни услуги извън учебната програма, съобразени с възрастовите особености и индивидуалните потребности на учениците) през учебните 2020/2021 г. и 2021/2022 г. През тези години тя не е включвана и в лекторските часове за учениците от първи до четвърти клас, в проведените факултативни учебни часове за учениците от първи до четвърти клас за същите учебни години и не е включена в проведените извънкласни дейности /занимания по интереси/. Както е установил първоинстанционният съд, от експертизата е видно, че Джонова не е включена в заповедите, касаещи извънкласните форми, както и при факултативните учебни часове и олимпиадите, което й е попречило да събере необходимия брой точки, съгласно критериите, въведени за първи път в конкурса за подбор на класен ръководител за учебната 2020/2021 г., където, видно от поясненията на вещото лице, са включени и изявите в обществения живот, които фигурират и в конкурса за главен учител. КЗД, а и административният съд разглеждат случаите на подбор за класен ръководител и избор на главен учител, като конкретни факти, изразяващи необективно и негативно отношение към засегнатото лице, свързани със защитен признак, а не като законосъобразност на проведената процедура. От доказателствата във връзка с тези процедури за подбор се установява, че не е взета предвид или е пренебрегната по-високата ОКС и ПКС на Джонова, приета необосновано като по-малозначителен фактор в общата преценка за избор на класни ръководители и главен учител. Проведеният избор на класни ръководители е единствено въз основа предпочитанията на родителите. Останалите критерии не са били приложени, тъй като заповед 57/30.09.2019 г., с която са утвърдени е отменена с последваща заповед 302/15.12.2019 г. Със заповед 1011/08.09.2020 г. на директора на ОУ Иван Вазов /П. Кирова/ са определени класни ръководители на паралелките за 2020/2021 г., но само на основата на установените с Протокол от 28.08.2020 г. предпочитания на родителите на учениците за класни ръководители /л. 30, том първи от адм. д. 24/2022 г./, т. е. обективна процедура по подбор на класни ръководители, съобразно обективно установени критерии, съобразени с нормативната уредба, не е била проведена. Както е съобразила и КЗД в процесното решение, комисията, респ. ръководството на училището, е следвало да съобрази критериите в обявата и длъжностната характеристика, като даде класното ръководство на кандидати, които отговарят на конкретното изискване за заемане на длъжността класен ръководител на първи клас в системата на предучилищното и училищното образование. Заемането на длъжности се извършва съгласно условията и реда на Наредба 12 от 01.09.2016 г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти. Органът е цитирал и конкретната разпоредба на чл. 23 от Наредба 12/2016 г., според която длъжности на педагогически специалисти се заемат от лица, придобили висше образование в съответното на длъжността професионално направление съгласно Класификатора на областите на висше образование и професионалните направления и професионална квалификация, необходима за изпълнението на съответната длъжност. В случая, както е посочил КЗД и съдът, анализ на образователната и квалификационна степен на кандидатите за класни ръководители липсва, а изборът е съобразен единствено с преференциите на родителите. Доводите на касаторката, че въз основа на оперативната й самостоятелност, в нейните правомощия е да определи по свое усмотрение критериите за избор и заемащите позициите класен ръководител лица, не я освобождават от задължението, както за съблюдаване на нормативните изисквания за квалификация и образование на кандидатите, така и за прозрачност, обективност и недискриминация на процедурата по преценката им. С оглед изложеното, неоснователни са изложените доводи в касационната жалба за липса на дискриминационно отношение спрямо г-жа Джонова. Както в оспорения административен акт, така и в съдебното решение е извършен задълбочен и обстоен анализ на множеството факти и обстоятелства и подкрепящите ги доказателства, сочещи на извод в обратния смисъл. КЗД правилно е приложил принципа на разпределяне на доказателствената тежест, закрепен в чл. 9 от ЗЗДискр., според който в производство за защита от дискриминация, след като страната, която твърди, че е дискриминирана, представя факти, въз основа на които може да се направи предположение, че е налице дискриминация, а ответната страна трябва да докаже, че принципът на равно третиране не е нарушен. Тоест не е необходимо пострадалият да доказва напълно и изцяло, че е налице дискриминация, още по-малко да доказва умисъл у дискриминатора или съзнателност, респективно целенасоченост на дискриминиращите действия. Не е нужно жертвата да доказва напълно и изцяло причинно-следствена връзка между защитения признак и по-неблагоприятното третиране, защото дискриминацията се случва в резултат на стереотипите, предразсъдъците и социалните нагласи, които влияят върху поведението на ръба на съзнанието и подсъзнанието. Тъй като много често хората въобще не съзнават собствените си стереотипи и предразсъдъци, в подобни ситуации действат несъзнателно, водени от тях и следователно доказването на съзнателност, умисъл или преднамереност в повечето случаи е невъзможен. Духът на чл. 9 от ЗЗДискр е съобразен и с член 8 от Директива 2000/43 и чл. 10 от Директива 2000/78, които повеляват прехвърляне на доказателствената тежест върху ответника, когато ищецът докаже факти, от които може да се предположи, че е налице дискриминация. Освен това чл. 10 от ЗЗДискр. повелява, че при осъществяване на правомощията си държавните органи и органите на местното самоуправление са длъжни да предприемат всички възможни и необходими мерки за постигане целите на този закон. Тъй като се касае за конкретна и комплексна преценка относно наличието на дискриминационно отношение към ответницата по касация Джонова, правилно от административния орган и първоинстанционния съд са взети предвид всички белези водещи до наличието на такава, със съответните подкрепящи ги доказателства, включително и препятстването на Джонова до участие в обществения живот на училището и в процедурите за подбор, както на класни ръководители, така и на главен учител. В случая, видно от събраните и приобщени по делото доказателства, и заключенията /основно и допълнително/ на експертизата, се установява поредица от факти и обстоятелства, осъществяващи в тяхната съвкупност визирания в решението на КЗД и в първоинстанционното решение фактически състав на дискриминация под формата на тормоз по признак образование по смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр. във връзка с § 1, т. 1 и 5 от ДР на ЗЗДискр. от страна на П. Кирова в качеството й на директор на ОУ Иван Вазов спрямо Д. Джонова. Касаторката не представя в хода на административното и съдебно производство, включително и пред настоящата инстанция, доказателства, опровергаващи по безпротиворечив начин констатациите на административния орган, потвърдени и с проверяваното решение. Първоинстанционният съд е извършил задълбочен анализ на релевантните разпоредби на ЗЗДискр., вкл. на елементите на фактическия състав на дискриминацията под формата на тормоз, а именно: съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., е забранена всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. Съобразно определението в чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр., пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. Според чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр., непряка дискриминация е поставянето на лице или лица, носители на признак по чл. 4, ал. 1, или на лица, които, без да са носители на такъв признак, съвместно с първите търпят по-малко благоприятно третиране или са поставени в особено неблагоприятно положение, произтичащо от привидно неутрални разпоредба, критерий или практика, освен ако разпоредбата, критерият или практиката са обективно оправдани с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими. Съгласно чл. 5 от ЗЗДискр., тормозът на основа на признаците по чл. 4, ал. 1, сексуалният тормоз, подбуждането към дискриминация, преследването и расовата сегрегация, както и изграждането и поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места, се смятат за дискриминация. В § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗЗДискр. се съдържа легалното определение на тормоз - всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда. Дискриминационното третиране под формата на тормоз е отделен, самостоятелен вид дискриминация и съгласно разпоредбата на чл. 5 във връзка с § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. е дефиниран като всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване на достойнството на лицето и създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда. От анализа на дефиницията е видно, че фактическият състав на тази форма на дискриминация предполага от страна на дискриминиращия субект наличие на нежелано поведение, свързано с някой от защитените признаци по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. /сред които е и признакът образование/, целящо да предизвика настъпване като резултат на негативни последици, или съответно предизвикало като резултат настъпването на такива последици, изразени в накърняване на достойнството и създаване на нежелана в отрицателен аспект среда, по отношение на лице /обект на тормоза/, което от своя страна следва да е носител на защитен признак. В случая ответницата по касация е била подложена на дискриминация под формата на тормоз, като е лишавана от възможност да участва в живота и дейността на училището - класна и извънкласна и обществена, пренебрегвайки по-високата й образователна степен. При опит да отстрани чрез жалба това отношение, вече и като негласна санкция за поведението й не е допусната до посещения в детски градини, участие в състезания и олимпиади и други обществени изяви в училището, достъп до наднормативни часове, лекторски часове, факултативни часове, извънкласни часове /съгласно заключенията на СТЕ/. Неглижирана е по-високата образователна квалификация на Джонова, като е даден приоритет, без да е налице основание или обосновка за това, на учители без или с по-ниска образователна квалификационна степен /ОКС/ и професионална квалификационна степен /ПКС/. В същото време, като не й е предоставена възможност да вземе участие в допълнителните учебни и в извънкласните дейности /съгласно подробното посочване и анализ на същите в първоинстанционното съдебно решение въз основа на приетата по делото съдебно-техническа експертиза/, тя е била лишена от възможност да придобие необходимият й брой часове за повишаване на професионалната й квалификационна степен /ПКС/. По този начин на практика се постига до известна степен приравняването й, а и изоставането й от преподавателите с по-ниска ОКС и ПКС. Това е неблагоприятно третиране по признак образование, довело до осъществяване на фактическия състав на тормоз по чл. 5 от ЗЗДискр., засягайки по негативен начин професионалната и личностно-социална реализация на ответницата Джонова. Настоящият съдебен състав приема, че в процесния случай са налице елементите от фактическия състав на визираната форма на дискриминация по отношение г-жа Джонова по признак образование", поради което споделя напълно изводите на първоинстанционния съд в оспореното решение. Нарушението правилно е квалифицирано от КЗД и Административен съд - Видин, като пряка дискриминация по признак "образование" под формата на тормоз, съобразно чл. 4, ал. 1, във връзка с чл. 5 от ЗЗДискр. и § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. Наложената имуществена санкция е около минимума по чл. 78, ал. 1 от ЗЗДискр., и не са налице основания за намаляването й, като КЗД е изложил мотиви относно размера на санкцията и съобразяването й с имотното състояние на Кирова и вида на нарушението. Даденото предписание е съобразено с нормата на чл. 47, т. 1 във връзка с чл. 76, ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр. Налице е и следващият елемент от фактическия състав на тормоза - накърняване на достойнството и създаване на нежелана в отрицателен аспект среда по отношение на обекта на дискриминация. Правилно административният съд е приел, че са налице елементите на фактическия състав на тормоза на основата на признак "образование" по отношение на Д. Джонова. По силата на § 1, т. 7 от ДР на ЗЗДискр. "неблагоприятно третиране е всеки акт, действие или бездействие, които водят до по - малко благоприятно третиране на едно лице спрямо друго, въз основа на признаците по чл. 4, ал. 1 или могат да поставят лице или лица, носители на признак по чл. 4, ал. 1, в особено неблагоприятно положение в сравнение с други лица. Съгласно § 1, т. 8 от ДР на ЗЗДискр. на основата на признаците по чл. 4, ал. 1" означава на основата на действителното, настояще или минало, или предполагано наличие на един или повече от тези признаци у дискриминираното лице или у лице, с което то е свързано, или се предполага, че е свързано, когато тази връзка е причина за дискриминацията. Видно от доказателствата по делото, Джонова е претърпяла неблагоприятно третиране, резултиращо в дискриминация под формата на тормоз и по повод на предприетите от нея действия за защита от дискриминация /подадена от нея жалба, интервю по радиопрограма, подадено сведение във връзка с изискано от ръководството на училището обяснение относно интервюто й и др./. Съобразно § 1, т. 4 от ДР на ЗЗДискр., "Действията за защита от дискриминация" могат да включват: подаване на жалба или сигнал, предявяване на иск или свидетелстване в производство за защита от дискриминация. В тази връзка следва да се приеме за установено различното третиране на лицето, при наличие на пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината за него, изразяваща се в признак по чл. 4 от ЗЗДискр. В настоящия случай, и пред административния съд и пред КЗД, са изложени редица факти, обстоятелства и доказателства, удостоверяващи твърдяното дискриминационно поведение и третирането й по-неблагоприятно от останалите учители преподаватели в ОУ, на основата на признак "образование. Неправомерният диференциран подход към дадено лице или определен кръг лица трябва да е обвързан с признак по чл. 4 от закона. Не е достатъчно да се установи по-неблагоприятно третиране на определен кръг лица в конкретен случай, а е необходимо да се установи каузална връзка между неблагоприятното третиране, признака и сравнено с някого. Правилно е прието, че по делото са установени данни за по-неблагоприятно третиране спрямо други преподаватели /например учители избрани за класни ръководители без или с по-ниска ОКС и ПКС от Джонова, учители, на които са зачислени голям брой часове по извънкласна дейност, факултативни и избираеми предмети, извънучебни мероприятия/ цитирани по имена и предмети/дейности в съдебното решение въз основа отразените в решението заповеди за определяне на разпределението на лекторските часове за учебната 2020/2021 г. и 2021/2022 г. заповед 72/15.10.2020 г., заповед 500/12.02.2021 г. за организиране и провеждане на областен кръг на ХIV-та Национална олимпиада по История и цивилизация в ОУ Иван Вазов гр. Видин, заповед 560/11.03.2021 г. за организиране и провеждане на Националното математическо състезание Европейско кенгуру и др. От изложеното се налага извод, че оспореното решение на Административен съд Видин е правилно. Фактическата обстановка, която решаващият съд е установил, е обоснована с допустими по делото доказателства и са изведени правни изводи, които изцяло се споделят от касационната инстанция. Като валидно, допустимо и правилно, същото следва да бъде оставено в сила от настоящата съдебна инстанция. При този изход на делото, следва да се присъдят претендираните от КЗД и Д. Джонова разноски. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, на Комисията за защита от дискриминация следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. /сто и петдесет лева/, а на Д. Джонова претендираните своевременно, съгласно приложен списък по чл.80 от ГПК, 1500 лева за адвокатско възнаграждение. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение