Решение № 7731 от 5.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4961/2013 г.

Решение № 7731 от 5.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4961/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Марин Пенчев Пенчев е подал искане за отмяна на влязло в сила решение № 129 от 19.12.2012 г., постановено по адм. д. № С-7/2012 г. г. по описа на Върховния административен съд, V отделение, с което е оставено в сила решение № 2 от 20.11.2011 г. по адм. д. № 485/2011 г. на Административен съд София област/АССО/ В искането се поддържат основания по чл. 239, т. 1 и т. 3 АПК, като се претендира отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг касационен състав. Ответникът - командирът на военно формирование 24 980, чрез упълномощения си процесуален представител юрк. Георгиев, поддържа становище за неоснователност на искането по съображения, че не са налице твърдяните предпоставки по смисъла на чл. 239, т. 1 и т. 3 АПК. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, като обсъди данните по делото, намира следното: С решение № 129 от 19.12.2012 г., постановено по адм. д. № С-7/2012 г. г. по описа на Върховния административен съд, V отделение е оставено в сила решение № 2 от 20.11.2011 г. по адм. д. № 485/2011 г. на Административен съд София област. С решението на АССО е отхвърлена жалбата на Марин Пенчев Пенчев против заповед № 255/18.04.2011 г., издадена от командира на поделение 24980 Божурище, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на основание чл. 245, ал. 1, т. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на република България (ЗОВСРБ), оставил е без разглеждане жалбата в частта й, с която е направено искане за заплащане на обезщетение за оставане без работа за срок от шест месеца в резултат на незаконното му уволнение и искането му за възстановяване на същата или на друга длъжност съответстваща на притежаваното военно звание и професионална квалификация и е прекратил производството по делото в тази му част. В искането се отмяна се твърди, че с решение № 471/09.02.2012 г. на ВКС е отменена присъда № 6/2011 г. на ВОС гр. Сливен, в частта, която подсъдимият е признат за виновен и осъден за престъпление по чл. 209, ал. 3, вр. с ал. 1, вр. с чл. 26 НК като Пенчев е признат за невинен и оправдан по обвинението по чл. 209, ал. 3 НК, както и че с него е изменена присъдата в частта, с която Пенчев е признат за виновен и осъден за престъпление по чл. 276, ал. 2, вр. ал. 1 вр. чл. 26 НК, като на основание чл. 78а, ал. 1 НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложена административно наказание глоба в размер на 150 лева. В искането се твърди, че неправилно ВАС в касационното си решение е приел, че представеното по делото решение 471/09.02.2012 г. на ВКС не променя извода на съда за наличието на предпоставките по чл. 245, ал. 1, т. 1 ЗОВСРБ. Според молителя освобождаването от наказателна отговорност не основание чл. 78а НК не представлява осъждане за умишлено престъпление от общ характер. Същият счита, че в случая са налице предпоставките на чл. 239, т. 1 и т. 3 за отмяна на влязло в сила решение. Към искането не са приложени писмени доказателства. Искането за отмяна е подадено от надлежна страна, в рамките на преклузивните срокове по чл. 240 АПК, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество е неоснователно. Отмяната е извънинстанционен способ за защита срещу съдебни актове, които са неправилни, но не поради грешка на съда или на страните, а поради обективно възникнали други обстоятелства, изчерпателно изброени в чл. 239 АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 1 АПК актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Следователно, отмяна на това основание се допуска при наличието на нови обстоятелства, които са съществували към момента на постановяването на съдебния акт, но не са били известни на страната. Това са факти от действителността, които съдът не е взел предвид, но чието съществуване създава вероятност неговият акт да е неправилен. Страната трябва да не е знаела за новите факти. Друго изискване на закона е новите факти да имат съществено значение за решаването на делото. Не всички нови обстоятелства, а само тези, които при решаването на делото не са могли да бъдат известни на страната представляват основание за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК. Решение 471/09.02.2012 г. на ВКС, което се изтъква като ново писмено обстоятелство, е било известно на страната, нещо повече, било е представено пред касационната инстанция. Същата дори е обсъдила неговото значение за правилността на първоинстанционното решение. Дали изводите на касационната инстанция са правилни или не, е без значение. Важното в случая е, че решение № 471/09.02.2012 г. на ВКС е било известно на страната преди постановяване на касационното решение, както и че е било представено пред касационната инстанция. Неправилността на изводите на касационната инстанция относно значението на представено пред нея писмено доказателство не е основание за отмяна нито по чл. 239, т. 1, нито по т. 3, нито по някоя от другите хипотези на чл. 239 АПК. Писменото доказателство, на което се основава искането на Пенчев не е ново по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, т. к. е създадено преди приключването на устните състезания по делото, по което е постановено касационното решение и е било приобщено към доказателствения материал в производството пред тричленния състав на Върховния административен съд приключило с атакуваното решение. Влезлият в сила съдебен акт на ВКС е съществувал при постановяване на решението и е бил известен на искателя. Предвид изложените съображения решение № 471/09.02.2012 г. не притежава характеристиките на ново обстоятелство или на ново писмено доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 3 АПК може да се иска отмяна, когато решението е основано на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. В тази хипотеза установяването на посочените основания следва да стане с влязла в сила присъда или влязло в сила решение, каквито не са представени. В искането Минчев не се навеждат фактически обстоятелства, които да сочат на наличието на някоя от визираните в текста хипотези, липсват и доказателства, от които да се направи извод за постановяване на решението въз основа на документ, признат за подправен по предвидения в закона ред, респ. за основаването му на отменен акт на съд или друг държавен орган. В контекста на нормативното предписание, изложените в искането на Марин Пенчев Пенчев оплаквания не обосновават отменително основание по отношение касационното решение на Върховния административен съд, с което е оставено в сила решение на АССО. С оглед изложеното искането е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Предвид изхода на спора по делото, претенцията на процесуалния представител на ответника за присъждане на съдебни разноски - юрисконсултско възнаграждение е основателна, с оглед на което същата следва да бъде уважена, а Марин Пенчев Пенчев - осъден да заплати на Военно формирование 24 980 - Божурище сумата от 150 лева. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо АПК, Върховният административен съд, 5-членен състав,