Решение № 12380 от 4.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6687/2011 г.

Решение № 12380 от 4.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6687/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК/. Образувано е по касационната жалба на Р. Т. Т. в качеството му на управител на "Криси Арт" ООД със седалище в град Варна, против решение № 3527 от 11.03.2011 г. по адм. д. № 251/2011 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение № 1464 от 18.11.2010 г. на Комисия за защита на конкуренцията, постановено по преписка № КЗК-404/2010 г. . Релевира оплаквания за неправилност на съдебния акт поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му и постановяване на друго, с което бъде отменен оспорения административен акт. В отритото съдебно заседание на ВАС поддържа жалбата. Ответникът Комисията за защита на конкуренцията не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав - I колегия, като прецени събраните по делото писмени доказателства и обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Пред първоинстанционния съдебен състав е оспорено решение № 1464 от 18.11.2010 г. на Комисия за защита на конкуренцията, постановено по преписка № КЗК-404/2010 г., с което е установено, че от страна на компания DERWENT със седалище Англия. не е извършено нарушение по чл. 21, т. 1,2 и т. 5 от Закона за защита на конкуренцията. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че то е издадено при спазване на процесуалните правила, точно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона. За да постанови този правен резултат, съдът е посочил, че КЗК е събрала необходимата информация, за да изследва наличието на фактическия състав на твърдяните нарушения, включително със запитвания до СБХ, ЕТ "Ева - Яна Иванова", "Кохинор-България" ООД, "Британика Ко" ООД, ЕТ "Маестро Пан-П. Панев" и НСИ, относима към компонентите, въз основа на които се преценява нарушението на конкурентното право. Приел за обоснован изводът, че съставът на злоупотребата с господстващо положение включва четири елемента при условията на кумулативност, а именно: наличие на предприятие по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на закона, във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 1 от него, господстващо положение на това предприятие на съответния пазар - продуктов и географски по смисъла на ДР на § 1, т. 15, б. "а" и "б" от ЗЗК, съответно поведение на предприятието и антиконкурентен ефект от това поведение и засягането на потребителските интереси. Приел, че КЗК извела правилен извод, че английската компания, за която оспорващият твърдял, че е злоупотребила с господстващо положение е предприятие, след което е било необходимо да се определи продуктовия пазар, като обобщен пазар на арт материали, включващ и предлаганите от нея. Обосновал извод, че КЗК правилно е преценила взаимозаменяемостта им с тези, предлагани от български и чуждестранни производители и че така определения продуктов пазар съществено се различава от стесненото разбиране на жалбоподателя за него, сведен само до продуктите, предлагани от DERWENT. С оглед данните по преписката за наличие на голям брой български и чуждестранни производители на такива продукти, съдът приел за правилен и обоснован изводът на КЗК, че DERWENT не заема господстващо положение, т. е. че не е осъществен вторият елемент от фактическия състав на чл. 21 ЗЗК, поради което е станал безпредметен анализа на последните два - антиконкурентно поведение на предприятието и антиконкурентен ефект, като последица от това поведение. На тази база обосновал решаващ извод за правилност на извода на КЗК, че не е налице фактическия състав на твърдяната злоупотреба с господстващо положение. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е изяснил правилно фактическата обстановка по спора, изследвал е и обстойно е обсъдил всички релевантни за спора обстоятелства и факти и е изложил мотиви, които настоящата инстанция изцяло споделя. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Атакуваното решение е постановено в съответствие със съдопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. С оглед основното възражение на касатора следва да се посочи, че чл. 21 от ЗЗК забранява злоупотреба с господстващо положение на предприятие, което може да предотврати, ограничи или наруши конкуренцията и да засегне интересите на потребителите, като съгласно чл. 20 от ЗЗК господстващо е положението на предприятие, което с оглед своя пазарен дял, финансови ресурси, възможности за достъп до пазара, технологично равнище и стопански отношения с други предприятия може да попречи на конкуренцията на съответния пазар, тъй като е независимо от своите конкуренти, доставчици или купувачи. Предприятията злоупотребяват с господстващото положение, когато действията им имат за цел или резултат да предотвратят, ограничат или нарушат конкуренцията. Целта на ЗЗК, формулирана в чл. 1, ал. 1 е да осигури защита и условия за разширяване на конкуренцията и свободната инициатива в стопанската дейност. С оглед основното искане на касатора, а именно КЗК да задължи английската компания да му предостави своите продукти за продажба по цени на едро, по каквито ги предлага ЕТ "Ева- Яна Иванова", изрично следва да се посочи, че съдът е обосновал законосъобразен извод, че уредените средства и правни механизми в ЗЗК за постигане на тази цел не следва да се използват за принуда за създаване на търговски взаимоотношения между два равнопоставени търговски субекта - в случая българското дружество и английската компания. Правилно е прието за неоснователно твърдението на касатора, че решаващият орган допуснал съществено нарушение на административнопроизводствени правила, тъй като изцяло подменил това негово искане, поставило началото на административното производство. Видно от съдържанието на обстоятелствената част на това искане, а и правната квалификация в него, формулирана от касатора, те сочат именно на фактическия състав на злоупотреба с господстващо положение, и с оглед задълженията, посочени в ЗЗК, комисията правилно е изследвала наличието на елементите на относимия за случая фактически състав на злоупотреба с господстващо положение, при което дефинирането на продуктовия пазар е необходимо, тъй като на тази плоскост се извършва последващата преценка за наличието на господстващо положение. Правилно е прието за неоснователно твърдението на касатора за допуснато нарушение от страна на английската компания, тъй като с оглед доказаната взаимозаменяемост на арт материалите с нейната марка с тези на другите производители, потвърдена от всички търговци, от които са получени отговори в хода на проучването, а и от СБХ и НСИ, както и предвид наличието на множество участници на съответните пазари, предлагащи голямо разнообразие от арт материали на различни производители, то на пазарите на търговия на едро и търговия на дребно на тези продукти са налице условия на ефективна конкуренция. С оглед изложеното по-горе е неоснователен и доводът, че съдът не съобразил обективното нарушаване на правото на конкуренция, тъй като клиентите на жалбоподателя искали да закупят тъкмо от него продуктите, предлагани от английската компания. Както бе посочено по-горе, при установеното количество и многообразие на участниците на пазара на арт материали в България, предлагащ взаимозаменяеми продукти, отказът на един от производителите да ги предлага на жалбоподателя по цени, по които ги предлага на друг търговец в РБ, не може да се определи като нарушение на забраната за злоупотреба с господстващо положение по смисъла на чл. 21 от ЗЗК. Следва да се допълни, че фактическият състав на нарушението има обективен характер и не зависи от субективните очаквания или интереси на отделни потребители на стоки от този пазар Съображенията, изведени от чл. 5, 6, 19 и чл. 48 от КРБ, по аргумент от чл. 209 АПК не са касационни основания, тъй като не могат да се приемат като нарушение на материалния закон или като съществено нарушение на съдопроизводствени правила, поради което са извън предмета на контрол, упражняван от касационната инстанция. Аналогични съображения следва да се изложат и по отношение развитите в жалбата терминологични уточнения и житейски примери. Твърдяната " незаконност на методиката, използвана от КЗК", е извън предмета на спора и е недопустимо в това производство да се осъществява преценка за законосъобразността й с оглед посочените в жалбата норми на ЗНА. Не е налице и твърдяното " нарушение по чл. 43, ал. 2 ЗЗК при конституиране на заинтересовани страни", тъй като такива не са конституирани, а само са искани от КЗК сведения от търговци на арт материали / ЕТ "Ева - Яна Иванова", "Кохинор-България" ООД, "Британика Ко" ООД, ЕТ "Маестро Пан-П. Панев"/ и СБХ и НСИ по реда на чл. 46 от закона. И най-сетне, непоисканото "мнение от ответната страна" касае правото на защита на английската компания, но не засяга неблагоприятно правата на касатора, който не е легитимиран да брани чужди права . Въз основа на правилно тълкуване на относимите за конкретния случай правни норми решаващият съд е обосновал законосъобразен краен извод, а именно че DERWENT със седалище Англия не е извършила нарушение на забраната по чл. 21 ЗЗК и че като е установила същото, Комисията за защита на конкуренцията е постановила законосъобразно решение. Този извод на съда не е опроверган от изложеното в касационната жалба, в която основно се повтарят възраженията от първоинстанционната жалба, без да се обосновават касационни основания. По тези съображения обжалваното решение следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав - I колегия,