Решение № 13214 от 31.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7022/2018 г.

Решение № 13214 от 31.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7022/2018 г., II о., докладчик председателят Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на община К. против решение № 278 от 13.03.2018 г. по адм. дело № 449/2017 г. на Административен съд С. – област, с което е отменена заповед № РД-05-149/13.04.2017 г. на същия административен орган. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли да бъде отменено. Ответникът "Благоустройство и комунална дейност" ЕООД, гр. С. оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Претендира и направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: Решението на Административен съд С. – област е постановено в противоречие с материалния закон. Заключението на първоинстанционния съд за отмяна на заповедта на кмета на община К. поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и поради противоречие с материалноправни разпоредби, е неправилно и не се споделя от настоящата инстанция. Оспорената заповед № РД-05-149/13.04.2017 г. на кмета на община К. е издадена на основание чл. 195, ал. 4 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) и с нея е наредено в 3-месечен срок "Благоустройство и комунална дейност" ЕООД, гр. С. като собственик да извърши необходимите ремонтни и възстановителни дейности за поправяне и заздравяване на масивна сграда с идентификатор 38978.900.4038. 1 и пристройка към нея с идентификатор 38978.900.4038. 2, построени в имот с идентификатор 38978.900.4038 по кадастралната карта на гр. К., идентичен с УПИ ХI-4038, кв. 101 по регулационния план на гр. К.. Състоянието на обекта, предмет на заповедта, е установено по реда на чл. 196, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), от назначена от кмета на община К. комисия. Извършен е оглед на сградата, а констатациите на комисията са отразени в протокол, в който са описани вида и състоянието на обекта и е направено предложение за премахване на сградата (чл. 196, ал. 2 ЗУТ). При огледа не присъства представител на дружеството, но с писмо от 20.02.2017 г. юридическото лице е уведомено за констатациите на комисията и му е предоставена възможност за възражения. В отговор дружеството представя писмено становище, в което заявява, че ще предприеме действия за възстановяване на сградата и моли административния орган да издаде заповед в този смисъл. Това е направено със заповедта, цитирана по- горе, предмет на оспорване. При тези факти изводът на първоинстанционния съд за допуснати при постановяване на оспорената заповед съществени нарушения на административнопроизводствените правила, е направен при неправилно тълкуване и прилагане на закона. Действително в нарушение на чл. 196, ал. 2 ЗУТ "Благоустройство и комунална дейност" ЕООД, гр. С., собственик на сградата, предмет на заповедта, не е изслушан от комисията, извършила оглед и установила състоянието на обекта. Същевременно обаче констатациите на комисията са съобщени на дружеството и на последното е осигурена възможност да представи възражения. Такива са постъпили пред кмета на общината и са взети предвид от административния орган, като оспорената заповед е издадена след съобразяване с писменото становище на заинтересованата страна и изразената готовност за поправяне и заздравяване на обекта, а предложението на комисията по чл. 196, ал. 1 ЗУТ за премахване на сградата не е възприето. Поради това настоящата инстанция приема, че правото на защита на заинтересованото лице не е накърнено и допуснатото нарушение на процедурата по чл. 196, ал. 2 ЗУТ в случая не е съществено и не представлява основание за отмяна на административния акт. Заключението за първоинстанционния съд за постановяване на заповедта в противоречие с материалноправни разпоредби също е неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 4 ЗУТ, когато строеж не се поддържа в добро състояние кметът на общината издава заповед, с която задължава собственика да извърши необходимите ремонтни и възстановителни дейности за поправяне или заздравяване на сградата. В случая заповедта е издадена след установяване на предвидените в текста предпоставки, още повече че заинтересованото дружество в писменото си становище до кмета на общината изразява готовност да извърши необходимите ремонтни и възстановителни дейности, а в съдебно заседание представя доказателства, че такива са предприети. Поради изложеното настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на оспорения административен акт – същият е издаден от компетентен орган, в съответната форма, при спазване на материалния закон и при отсъствие на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Ето защо като достига до извод в обратния смисъл и отменя заповедта, административният съд постановява решение при неправилно тълкуване и прилагане на закона. Поради всичко изложено оспореното решение на Административен съд С. – област следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 1 АПК се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата на "Благоустройство и комунална дейност" ЕООД, гр. С. против заповед № РД-05-149/13.04.2017 г. на кмета на община К. да бъде отхвърлена. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,