Решение № 15677 от 22.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13107/2014 г.

Решение № 15677 от 22.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13107/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на младежта и спорта, чрез юрк. Албена Събева, против решение № 10455 от 28 юли 2014 г., постановено по адм. дело № 16835/2013 г. по описа на Върховния административен съд, седмо отделение, с което е отменена заповед № РД-10-68/11 ноември 2013 г. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - сдружение с нестопанска цел "Български национален параолимпийски комитет", представлявано от председателя на управителния съвет Илия Лалов, чрез адв. Мирослав Димитров, е представил писмено възражение, в което изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Същото становище се поддържа и в съдебно заседание, както и в представените по делото писмени бележки. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява мотивирано заключение, че оспореното решение е неправилно. Касационната жалба за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. Производството пред Върховния административен съд, седмо отделение, е образувано по жалба на сдружение с нестопанска цел "Български национален параолимпийски комитет" срещу заповед № РД-10-68/11 ноември 2013 г. на министъра на младежта и спорта, подписана от зам.-министър Йордан Йовчев, въз основа на заповед № РД-09-585/04 ноември 2013 г. за заместване, с която на основание чл. 17а, ал. 3, т. 1, предл. първо, във връзка с чл. 15, ал. 2 от Закона за физическото възпитание и спорта (ЗФВС) и чл. 10, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗФВС и протокол № 14 от 22 октомври 2013 г. на Комисията за лицензиране и атестиране, е отказано издаването на спортна лицензия на сдружението. За да отмени процесната заповед, първоинстанционият съд е приел, че в хода на административното производство органът не е допуснал нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като процедурата, предвидена в Наредбата за реда за лицензиране на спортните организации в Република България е спазена, но е установил нарушение на материалния закон, изразяващ се в незаконосъобразност на издадения административен акт - по аргумент на чл. 146, т. 4 от АПК. Съдът е изложил доводи, че компетентният орган се е позовал на факти и обстоятелства, които законодателят не е регламентирал като правно основание за отказ от издаване на лиценз. Решението е неправилно. С нормата на чл. 15, ал. 1 от ЗФВС е установено, че националните спортни организации са доброволни сдружения на спортни клубове и/или спортни федерации, които координират дейността им в определена предметна област от системата на физическото възпитание, спорта и социалния туризъм и взаимодействат с държавата и международните спортни организации при формирането и осъществяването на националната спортна политика. Предметните области не са посочени в закона, а в чл. 10, ал. 1 от ППЗФВС - физическо възпитание и спорт в училищата; физическо възпитание и спорт във въоръжените сили; физическо възпитание и спорт в системата на Министерството на вътрешните работи; физическо възпитание и спорт за всички; социален туризъм; взаимодействие на спортни организации, развиващи сходни видове спорт. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗНА правилникът се издава за прилагане на закона в неговата цялост. Ето защо посочването на предметните области в правилника за прилагане на закона не следва да се приема като създаване на нова правна регламентация, поради което не е необходима изрична законова делегация. Такава би била необходима, ако в закона не беше посочено изрично като изискване националните спортни организации да координират дейността в определена предметна област. След като предметните области не са уредени в закона, те следва да бъдат конкретно определени в правилника за приложението му. Определянето на предметната област е от съществено значение за придобиване, респективно запазване, на статута на национална спорта организация - по аргумент на чл. 15, ал. 2 от ЗФВС (сега отменен, но действащ към датата на издаването на оспорената заповед). Предметната сфера на сдружението с нестопанска цел "Български национален параолимпийски комитет" обхваща хората с увреждания, каквато предметна област в нормата на чл. 10, ал. 1 от ППЗФВС не е посочена. По отношение посоченото в оспорената заповед противоречие на чл. 8, т. 12 от устава на сдружението с чл. 19, ал. 1, т. 10 от ЗФВС съдът е приел, че административният орган не е изложил мотиви. С разпоредбата на чл. 8, т. 12 от устава на сдружението е предвидено, че то приема правила и осъществява спортно правосъдие и арбитраж в съответствие с чл. 19, ал. 1, т. 10 от ЗФВС. Посочената законова норма обаче е относима само до спортните федерации, получили лицензия, но не и до националните спортни организации, какъвто е "Български национален параолимпийски комитет", видно от регламентацията в чл. 1, ал. 1 от устава на сдружението. Съдържанието на лицензията на националните спортни организации е посочено с разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ЗФВС. Такива са и съображенията на административния орган в оспорената заповед, макар и схематично изложени. Законосъобразен е изводът на тричленния състав относно липсата на несъответствие на чл. 8, т. 7 (погрешно в решението е посочена т. 8, но от съдържанието на изложението е видно, че всъщност съдът е обсъждал текста на чл. 8, т. 7) от устава на сдружението с материалноправни разпоредби. Отпадането на едно основание за издаването на спортна лицензия на сдружение с нестопанска цел "Български национален параолимпийски комитет" обаче не води до незаконосъобразност на целия административен акт. С оглед горното подадената от сдружение с нестопанска цел "Български национален параолимпийски комитет" жалба е била неоснователна и като е приел обратното, съдът е постановил неправилно поради нарушение на материалния закон решение, което ще следва да бъде отменено. Вместо него при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК ще следва да бъде постановено друго, с което жалбата на сдружението против оспорената заповед на министъра на младежта и спорта ще следва да бъде отхвърлена. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав - II колегия,