Решение № 185 от 26.10.2017 г. на ВКС по т. д. № 2961/2014 г.

Решение № 185 от 26.10.2017 г. на ВКС по т. д. № 2961/2014 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Емил Марков Производството е по реда на чл. 290 ГПК. С определение № 635/27.07.2015 г., постановено по настоящето дело, касационният контрол по отношение атакуваното от Ц. Д. И. въззивно решение на Великотърновския ОС по гр. д. № 351/2014 г. е бил допуснат в хипотезата по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК предвид констатация за наличие на създадена поради неточно тълкуване задължителна практика по имащия значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото правен въпрос: "Дали при действието на Закона за аренда в земеделието е възможно сключването на друг вид договор за възмездно ползване на обектите по чл. 1, ал. 3 от същия закон, в частност, договор за наем?" В откритото съдебно заседание пред настоящата инстанция касаторката Ц. Д. И., редовно призована, не е се е явила и не е била представлявана, докато ответното по касация акционерно д-во със специална инвестиционна цел "А. Т. "-София е изразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК становището, че по релевантния за изхода на спора във въззивната инстанция правен въпрос междувременно е било постановено тълкувателно решение № 2/20.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 2/2015 г. /т. т. 2 и 3/. Поради това въззивното решение следвало да бъде потвърдено. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид оплакванията и доводите на касаторката, становището на ответното по касация софийско акционерно д-во със специална инвестиционна цел "А. Т. ", основано на разрешенията в между временно приетото ТР № 2/20.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 2/2015 г., както и след като извърши проверка за материалната и процесуална законосъобразност на атакуваното въззивно решение в пределите на чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: Касационната жалба на Ц. Д. И. от [населено място], област Велико Т. е неоснователна. Съгласно т. т. 2 и 3 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 2/20.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 2/2015 г., договорът за наем с предмет отдаване за възмездно ползване на земеделска земя, към който са приложими разпоредбите на Закона за задълженията и договорите, е действителен, независимо от наличието на специална законова регламентация относно реда и начина на отдаване за възмездно ползване на обекти, посочени в чл. 1, ал. 3 от специалния Закон за арендата в земеделието, а и сключеният не в предвидената в ЗАЗ форма договор за възмездно ползване на земеделска земя, се конвертира в действителен договор за наем, ако са налице предпоставките за конверсията, т. е. недействителният аренден договор да съдържа съществените елементи на договора за наем. Решаващият извод на Великотърновския окръжен съд в атакуваното осъдително решение е бил в смисъл, че сключеният между страните по спора договор № 3, том І от 28.02.2008 г., от който търговецът "А. Т. " А. черпи правата си по делото, не е валиден договор за аренда в земеделието, а действителен такъв за наем и затова отношенията между съконтрахентите следва да се уредят съобразно постигнатите с последния уговорки. Надлежно е било съобразено от въззивната инстанция обстоятелството, че възмездното ползване на земеделска земя може да бъде предмет съответно на договор за наем и на договор за аренда, при което, ако липсва изискуемата от закона форма на договора за аренда /писмена, с нотариална заверка на подписите на страните/, сключеният такъв договор за конвертира в договор за наем. При данните по делото за наличие на подписано от касаторката Ц. Д. И. с търговеца "А. Т. " А. "Допълнително споразумение" от датата 19.05.2009 г., обосновано и в стриктно съответствие с разпоредбата на чл. 230, ал. 3 ЗЗД въззивният съд е приел, че това по същество е нейно извънсъдебно признание на факта, че земите, предмет на възмездното ползване с обща площ от 1 408. 832 дка, са били предадени в държане на И. в състояние, отговарящо на предназначението им. На това основание тя е останала задължена към търговеца неин наемодател с дължимия за стопанската 2008/09 година наем, възлизащ общо на 16 872. 16 лв., както и със сума в размер на 5 228. 76 лв., представляваща мораторна лихва върху тази главница за периода от 3.10.2009 г. и до завеждане на делото (1.10.2012 г.), а също и със законната лихва върху главницата от последната дата и до окончателното й заплащане. Като правилно /обосновано и законосъобразно/ атакуваното въззивно решение ще следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение № 218 на Великотърновския окръжен съд от 11.07.2014 г., постановено по гр. дело № 351/2014 г. Решението не подлежи на обжалване.