Решение № 3675 от 21.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 522/2017 г.

от 17.03.2016 г. на кмета на район "П.", СО и преписката е върната на административния орган на извършване на заявената административна услуга по Заявление с № 91-Ю-338 от 29.02.2016 г., подадено от "Н. е. к." ЕАД. Наред с това, СО е осъдена да заплати на настоящия ответник по касация сумата от 300,00 лв., представляваща разноски по делото. В касационната жалба се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди се, че неправилно съдът отменил Писмо с изх. № РПН 16-ТД26-204

от 17.03.2016 г. на кмета на район "П.", СО, тъй като същото имало само уведомителен характер и представлявало административнопроизводствен акт. Наред с това, съдът не съобразил, че предвид общодостъпността на регистъра в електронен вариант на сайта на СО, всеки има неограничено право на достъп до него, предвид което е отказана услугата и е възстановено заплащането. Съдът не отчел също така, че за процесния имот били налице реституционни претенции от трети лица, с оглед което с писмото било направено уведомяване, че са налице условията по чл. 34, ал. 6 от Наредбата за общинската собственост. В тази връзка съдът не изследвал Писмо с изх. № РД-18-923 от 18.04.2016 г. По подробно изложените в касационната жалба съображения се иска отмяната на обжалваното решение. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява, но се представлява от упълномощен юрисконсулт, който от негово име поддържа касационната жалба. По същество моли тя да бъде уважена като се отмени обжалваното решение. Ответникът - "Н. е. к." ЕАД оспорва касационната жалба в представен по делото писмен отговор. В съдебното заседание пред настоящия съд се представлява от упълномощен юрисконсулт, който от негово име оспорва жалбата. По същество моли обжалваното решение да остане в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

от 17.03.2016 г. на кмета на район "П.", СО, с което е постановен отказ по негово Заявление с изх. № 91-Ю-338 от 29.02.2016 г. Установено е от съда, че със заявление от 29.02.2016 г., постъпило в районната администрация на 02.03.2016 г., от "Н. е. к." ЕАД е заявена административна услуга - справка по актовите книги за недвижими имоти общинска собственост и съответно по досиетата към актовете за общинска собственост и издаване на удостоверение за наличие или липса в досиетата на документи, удостоверяващи възникването на правото на собственост на общината, а при наличие - на заверени копия от тези документи относно поземлен имот, находящ се в землището на язовир "И.", с ЕКАТТЕ 99185, м. "Татарски брод", с. Д. Пасарел, район "П.", СО, с идентификатор 22472.7415.50 по КККР на с. Д. Пасарел. По искането е постановен отказ, обективиран в обжалваното писмо. В него са изложени съображения, че съгласно чл. 34, ал. 6 от Наредбата за общинската собственост, исканото удостоверение и заверени копия от актове за общинска собственост и досиетата към тях не могат да бъдат издадени, тъй като дружеството не е представило документи, доказващи, че е заинтересована страна. При така установеното от фактическа страна, от правна страна съставът на АССГ е направил извод за основателност на жалбата. Приел, че административният орган бил сезиран с искане за издаване на документ от значение за признаване на права - административна услуга по смисъла на § 1, т. 2, б. "а" от Закона за администрацията (ЗА), във вр. с чл. 21, ал. 3 АПК и § 8 от ПЗР към АПК, по което в противоречие с материалния закон бил издаден оспореният отказ. Като се позовал на чл. 62, ал. 2 и ал. 4 ЗОбС съдът направил извод, че не е необходимо заявителят да обосновава правен интерес за извършване на административната услуга по реда на чл. 62, ал. 4 ЗОбС. П. е, че при поискване службите "Общинска собственост" са длъжни да дават справки по актовете за общинска собственост като удостоверят правото на собственост на общината върху конкретен имот. Като е съобразил Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на Върховния съд, съставът на АССГ приел, че административният орган е изложил допълнителни мотиви в придружителното жалбата и преписката писмо за отказа извън обжалваното писмо. Изразил становище, че при наличието на подадено заявление за определен имот, компетентният орган е следвало да удостовери дали общината е собственик на имота, а извън компетентността му било да преценява наличието на реституционни претенции за имота. Релевантният факт в това производство е актуването на имота като общинска собственост по реда на ЗОбС. С. съда неясно било също така по какъв начин с предоставянето на информация дали даден имот е общинска собственост или не, ще се застрашат правата на трети лица. На последно място съдът се мотивирал, че ако административният орган е считал, че към заявлението следва да бъдат представени допълнителни документи във връзка с установяване на правния интерес на заявителя, предвид разпоредбата на чл. 30, ал. 2 АПК, е следвало да уведоми "Н. е. к." ЕАД за недостатъците в искането и да му даде срок за отстраняване. В заключение приел, че като не е направил това, административният орган е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което се е отразило и на материалната законосъобразност на обжалваното писмо. На основание чл. 173, ал. 3 АПК съдът върнал на административния орган преписката за извършване на заявената административна услуга при отразяване на констатираните факти. На основание чл. 143, ал. 1 АПК присъдил разноски в размер а 300,00 лв. на "Н. е. к." ЕАД. Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно. По предписанието на чл. 62, ал. 1 ЗОбС актовете за общинска собственост се вписват с последователни номера в регистъра, подшиват се в актови книги и се съхраняват в съответните служби "Общинска собственост". Актовите книги за общинските имоти са общодостъпни и всеки може да иска справка по тях при условия и по ред, определени в наредбата по чл. 8, ал. 2 от същия закон. Съгласно ал. 4 от същата разпоредба на закона за издаване на удостоверение за наличие или липса на акт за общинска собственост, за наличие или липса на претенции за възстановяване на собствеността и на удостоверение, че имотът е отписан от актовите книги за имотите - общинска собственост, се заплащат такси в размери, определени от общинския съвет. Съгласно чл. 32, ал. 3 от Наредбата за общинската собственост (Наредба/та) към актовете за общинска собственост, описани в регистрите по ал. 2 от този член, се прилагат и съхраняват документите, удостоверяващи възникването, изменението и прекратяването на правото на собственост на общината, предоставените права на трети лица и други данни, определени в наредбата по чл. 63, ал. 3 ЗОбС. Р. с актовете по чл. 32 от Наредбата са публични, а заинтересованите лица имат право на свободен достъп до данните в тях, освен ако данните не представляват класифицирана информация по смисъла на Закона за защита на класифицираната информация (чл. 34, ал. 1 от Наредбата). Службите "Общинска собственост" са длъжни да дават справки по актовете за общинска собственост при поискване (ал. 2). Според алинея 3 от посочената разпоредба, когато исканата справка не представлява фактическа трудност и не се налага издаването на служебно удостоверение, информацията по актовете за общинска собственост може да бъде и устна, а по силата на ал. 4 когато се налага справка по досието към акта за общинска собственост или се иска писмено удостоверение за наличието на определени документи или обстоятелства, лицето подава писмено искане за справка. Службите "Общинска собственост" могат да откажат исканата справка, при условие че исканата информация ще застраши правата на трети лица, засяга лични данни, или представлява служебна тайна (ал. 6). Правилно съставът на АССГ е приел, че административният орган бил сезиран с искане за извършване на административна услуга по смисъла на § 1, т. 2, б. "а" ЗА, във вр. с чл. 21, ал. 3 АПК и § 8 от ПЗР към АПК. Правилно също така се е мотивирал, че предвид разпоредбите на чл. 62, ал. 2 и ал. 4 ЗОбС не е необходимо заявителят да обосновава правен интерес за извършване на административната услуга по реда на чл. 62, ал. 4 ЗОбС. П. това обаче, съдът не е съобразил, че отправеното от "Н. е. к." ЕАД искане не се ограничава единствено до извършването на справка по актовите книги за имотите - общинска собственост и не касае издаването на "удостоверение за наличие или липса на акт за общинска собственост, за наличие или липса на претенции за възстановяване на собствеността и на удостоверение, че имотът е отписан от актовите книги за имотите - общинска собственост". Видно е от заявлението, че наред с извършването на справка по актовите книги, се иска извършването на такава "по досиетата към актовете за общинска собственост" и издаването на удостоверение "за наличие или липса в досиетата на документи, удостоверяващи възникването на правото на собственост на общината, а при наличие - заверени копия от тези документи" относно посочения там имот. Относно извършване на справка по досиетата разпоредбата на чл. 34, ал. 4 и ал. 6 от Наредбата предвиждат, че когато се налага справка по досието към акта за общинска собственост или се иска писмено удостоверение за наличието на определени документи или обстоятелства, лицето подава писмено искане за справка (ал. 4), като службите "Общинска собственост" могат да откажат исканата справка, при условие че исканата информация ще застраши правата на трети лица, засяга лични данни, или представлява служебна тайна (ал. 6). Като не е възприел коректно искането на "Н. е. к." ЕАД, обективирано в подаденото заявление в частта относно исканата справка по досиетата, първоинстанционният съд не е коментирал и разпоредбата на чл. 34, ал. 4 от Наредбата, която както се посочи урежда случаите, в които се налага извършването на справка по досието към акта за общинска собственост. Именно тази наложителност е подлежала на мотивиране от страна на заявителя чрез обосноваване на необходимостта, в това число с оглед извършване на преценка от административния орган по чл. 34, ал. 6 от Наредбата. Предвид уредбата по чл. 58, ал. 3 ЗОбС и чл. 30, т. 3 от Наредбата следва да се приеме, че въпреки разпоредбата на чл. 32, ал. 3 от същата, досието физически съществува отделно от актовите книги, към които се прилагат и съхраняват документите, удостоверяващи възникването, изменението и прекратяването на правото на собственост на общината, предоставените права на трети лица и други данни, определени в наредбата по чл. 63, ал. 3 ЗОбС. В. от искането на "Н. е. к." ЕАД, то касае извършването на справка, както по актовите книги, така и по досиетата. При съобразяване на изложеното, правилно съдът е приел, че административният орган е следвало, предвид разпоредбата на чл. 30, ал. 2 АПК, да уведоми "Н. е. к." ЕАД за недостатъците в искането и да му даде срок по посочената разпоредба за отстраняването им. Правилна и обоснована е и преценката му, че като не е направил това, административният орган е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което се е отразило и на материалната законосъобразност на обжалвания отказ. Доколкото направеното от "Н. е. к." ЕАД искане предполага издаването на удостоверение едва след справка в досието на имота, за което заявителят следва да установи заинтересоваността си, първоинстанционният съд неправилно е върнал преписката на административния орган за извършване на заявената услуга. Решението в тази част се явява неправилно предвид изложените по - горе мотиви в настоящото решение, поради което следва да се отмени в посочената част. Вместо това следва да се постанови друго в тази част, с което преписката да се върне на административния орган, който на основание чл. 30, ал. 2 АПК да укаже на "Н. е. к." ЕАД да обоснове заинтересоваността си от исканата услуга, евентуално да представи доказателства за това като му даде срок за изпълнение и го предупреди за последиците при неизпълнение на указанието. Едва след изпълнение на тази процедура административният орган следва да извърши или мотивирано и обосновано да откаже извършването на исканата услуга. Следва да има предвид, че сами по себе си реституционните претенции от бивши собственици на имота и факта, че "тече реституция" не са основание за отказ за извършване на административната услуга. Оплакването, че съдът не е изследвал и приел приложено като доказателство писмо изх. № РД-18-923 от 18.04.2016 г. не може да бъде проверено предвид обстоятелството, че такова не се намира по делото.