Решение № 10262 от 6.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15345/2014 г.

Решение № 10262 от 6.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15345/2014 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Керимова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Директор на Дирекция "Местни данъци" при община Варна срещу решение № 1967 от 4.08.2014 г. на Административен съд Варна, постановено по административно дело № 4295/2013 г., с което е отменен изцяло Акт за установяване на задължения по декларация № МД-АУ-140/28.06.2013 г., издаден от орган по приходите в Дирекция "Местни данъци" при община Варна, потвърден мълчаливо от Директора на Дирекция "Местни данъци" при същата община. Касаторът претендира неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че неправилно съдът е отменил обжалвания акт поради недоказаност на престиране на услугата от страна на общината в частта за поддържане на чистотата в териториите за обществено ползване, както и в частта за обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа. Ноторно известен бил фактът, че в община Варна има депо. Дори и услугата да не се предоставяла по отношение на имота на жалбоподателя, тя се предоставяла в района, в който попада имота. При условията на евентуалност се прави искане за частична отмяна на съдебното решение и оспорения акт за установяване на задължения по декларация за такса битови отпадъци по тези два компонента. Ответникът по касационната жалба, Николай Трифонов Николов, взема становище за неоснователност. Приема, че съдебното решение не следва да се базира на предположения, а на доказателства, събрани по надлежен ред в съдебното производство. Възразява, че такса битови отпадъци не се дължи, ако не се докаже престиране на услугата по трите й компонента. Кметът на община Варна, редовно уведомен, не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, приема касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. При извършена служебна проверка за допустимост на съдебното решение, на основание чл. 218, ал. 2 АПК, касационната инстанция приема, че решение № 1967 от 4.08.2014 г. на Административен съд Варна, постановено по административно дело № 4295/2013 г. е недопустимо в частта по отношение на кмета на община Варна. Предмет на контрол за законосъобразност пред Административен съд Варна е Акт за установяване на задължения по декларация № МД-АУ-140/28.06.2013 г., издаден от орган по приходите в Дирекция "Местни данъци" при община Варна, потвърден мълчаливо от Директора на Дирекция "Местни данъци" при същата община. Съгласно разпоредбата на чл. 159, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, при разглеждането на жалбата се призовават решаващият орган и жалбоподателят. Решаващ орган в конкретната хипотеза е Директорът на Дирекция "Местни данъци". Недопустимо съдът е конституирал като ответник по делото кмета на община Варна, поради което и решението в частта по отношение на тази страна следва да се обезсили на основание чл. 221, ал. 3 АПК. В останалата част, обжалваното решение е валидно и допустимо, а подадената срещу него касационна жалба е неоснователна. Съгласно нормата на чл. 218, ал. 2 АПК съдът, като касационна инстанция следи служебно единствено за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Служебният съдебен контрол не се простира върху допуснатите от първата инстанция съществени процесуални нарушения. Съдът се произнася по тях единствено при жалба с наведени в тази насока възражения. За да постанови обжалваното решение Административен съд Варна е приел, че имотите не се ползват от жалбоподателя, като последният не ползва услугите, формиращи такса битови отпадъци, поради което и актът, с който са определени такси битови отпадъци за всеки от имотите по периоди е незаконосъобразен. Решението е правилно като краен резултат, тъй като в касационната жалба не са наведени възражения за допуснати от съда съществени процесуални нарушения, а ответникът не е ангажирал относимите и необходими за установяване на релевантните за спора факти доказателства. Събраните по делото доказателства са във връзка с претенцията и възраженията на жалбоподателя. Последният представя доказателства за собственост върху имотите, доказателства във връзка с претенцията му за освобождаване от такса поради неползване на същите и др. В тежест на ответника по делото е да докаже престиране на услугата и в трите й компонента. Константна е практиката на Върховен административен съд, че таксата битови отпадъци не е данък. Нейната дължимост не се поражда само и единствено от наличието на установена в закон правна връзка между недвижим имот и съответния правен субект - чл. 11 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/. Законодателят изисква, освен наличието на правна връзка между недвижимия имот и правния субект по смисъла на чл. 11 ЗМДТ, и фактическо престиране и ползване на услугата в отделните компоненти. В своите решения Върховният административен съд многократно е приемал, че с оглед на различното съдържание на трите вида услуги по чл. 62 ЗМДТ и на различните цели, които общината преследва чрез предоставянето на тези услуги, законодателят е въвел изисквания, които определят кога услугите са предоставени и кога се счита, че са ползвани. Първата от трите услуги по смисъла на чл. 62 ЗМДТ е услугата по сметосъбиране и сметоизвозване, и тя се предоставя от общината на конкретния правен субект. Доказателствената тежест е на органа и същият трябва да докаже фактическото престиране на услугата на този субект, каквито доказателства по делото не са представени. Престирането на услугата по първия компонент е фактическо основание-един от релевантните юридически факти, при осъществяването на които възниква задължението за таксата. Съгласно чл. 170, ал. 1 АПК във вр. с § 2 ДОПК доказателствената тежест за фактическите основания е на органа. По конкретния спор органът, за да докаже този елемент от фактическия състав по посочения компонент е следвало да представи като доказателства по делото: заповедите на кмета на общината, издадени на основание чл. 63, ал. 2 от Закона за местните данъци и такси, с които се определят границите на районите, в които през релевантните периоди община Варна ще организира услугите по сметосъбиране и сметоизвозване; договорът с дружеството - изпълнител за извършване на услугата по периоди; график, схеми и райони, в които се предоставя услугата съгласно заповедта на кмета; протоколите за текущ контрол по изпълнение на услугата; решения на Общинския съвет съгласно чл. 66, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси за определяне на годишния размер на таксата, пътни листа на обслужващите машини и др. В случая не са представени доказателства за предоставяне на услугата по този първи компонент. Горните изводи са относими и в частта за другите два компонента: - поддържане на чистота в териториите за обществено ползване; - обезвреждане на битови отпадъци в депа. Активността по делото е била на жалбоподателя, който чрез доказателствени искания и средства е поел грижа да докаже, че имотите не попадат в райони, в които общината предоставя услугите. Тежестта на доказване в случая е на органа, а не на жалбоподателя /от друга страна подлежат на доказване положителните факти/. Последният е следвало да ангажира доказателства, че са определени по години надлежно границите на районите, в които община Варна ще организира и организира услугите. По делото липсват доказателства, от които да се направи и извод, че улиците до имотите на жалбоподателя се обслужват от общината във връзка с предоставяне на услугата по сметосъбиране и сметоизвозване. Другият вид услуга, която общината предоставя във връзка с битовите отпадъци е поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Съгласно чл. 66, ал. 1, т. 4 ЗМДТ в услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване се включва почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковете и другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване. Касационната инстанция не споделя извода на касатора, че по този пункт престирането на услугата се предполага. Съвместното съжителство в рамките на едно населено място, за да бъде възможно и да отговаря на определени, приети от членовете на общността, от обществото и от държавата стандарти, в действителност, не може да се осъществи без територии за обществено, т. е. достъпно за всички, ползване. Наличието на територии за обществено ползване изисква поддържането и на определен стандарт на чистота на тези територии. Ето защо, законодателят е приел, че общото ползване предполага и обща отговорност за събиране, транспортиране и третиране на генерираните битови отпадъци. Точният вид на услугите, които се включват в обобщеното понятие поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, законодателят е предоставил на дискрецията на общинския съвет и на кмета на общината. В действителност, предоставянето на услугата по т. 2 не е обвързано и не зависи от предоставянето или съответно непредоставянето на услугата по т. 1. Но и тук, за да е налице задължение за заплащане на такса поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, е необходимо общината не само да е определила вида и териториалния обхват на предоставяне на услугата /което се реализира със заповедта по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ/, но и фактически да я предоставя, за което да ангажира надлежни доказателствени средства. Тогава, когато услугата не се предоставя, такса не се дължи - чл. 71, т. 2 ЗМДТ. Тъй като не е обвързана от фактическото ползване на имота от задълженото по чл. 11 ЗМДТ лице, за тази услуга не е налице възможност предварително да се декларира неползване. В тежест на ответника е да предостави доказателства, от които по надлежен ред да се установи извършване на услугата по втория компонент, което доказване в случая не е проведено. Липсват доказателства и за основата, върху която е определена таксата. Липсват надлежни доказателства и за ставката наложена от органа върху основата. Органът не е представил доказателства и по пункт трети. Като не е доказал реалното извършване на услугата в трите й компонента, органът недоказано претендира такса за тази услуга. Липсата на доказателства за всеки от елементите, релевантни за доказване на дължимостта, обосновава извод за недоказана дължимост. Предвид гореизложеното, решението на Административен съд Варна в частта по отношение на кмета на община Варна следва да бъде обезсилено, а в останалата част да бъде оставено в сила като правилно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 и чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение