Решение № 4070 от 3.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2846/2016 г.

Решение № 4070 от 3.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2846/2016 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Т. Д. П. срещу решение № 160/11.01.2016 г., постановено по адм. дело № 5125/2015 г. по описа на Административен съд С. град. С. същото за неправилно, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради необсъждане от съда на относимите факти и доказателства, довели до неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му, като вместо него се постанови друго, с което се уважи предявеният иск. Ответната страна, Столична община, чрез процесуалния си представител взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Производството пред Административен съд С. град се е развило по исковата молба на Т. П. против Столична община, с която на основание чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ претендира обезщетение за причинени неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразни действия на администрацията на ответника, изразяващи се в писане на писма, с които му се отказва нормална поддръжка на чистотата в района в който живее, като от съдържанието им извежда наличие на осъществен спрямо него тормоз, представляващ дискриминация на основание лично и обществено положение. С оглед обстоятелствата изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените такива, относими към предмета на спора. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил като неоснователен предявеният иск, като е приел, че по делото не се установява спрямо ищеца да е осъществен тормоз от общинската администрация, както и да са му причинени твърдяните неимуществени вреди. Решението е валидно, допустимо но неправилно. Касационният състав на съда намира, че обжалваното решение е неправилно, като постановено при съществени нарушения на процесуални правила, като същото не съответства на изискванията на чл. 172а, ал. 2 АПК, каквито доводи са развити в касационната жалба. Решението не съдържа мотиви, от които да се установи и изведе волята на съда. Съгласно разпоредбата на чл. 172а, ал. 2 от АПК съдът излага към решението си мотиви, въз основа на които то е постановено, които мотиви следва да съдържат становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. В тях следва да са изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. При мотивиране на фактическите и правни изводи на съда, същият следва да се произнесе по фактическите и правни доводи и възражения на страните, както и да обсъди събраните по делото доказателства, да посочи върху кои от тях основава приетата за установена фактическа обстановка, като обоснове приемането им или изключването от доказателствения материал. Обжалваното решение не отговаря на посочените процесуални изисквания за постановяването му. В него са описани становищата на страните, но липсва изложение какви конкретни фактически положения съдът приема на база събраните по делото доказателства. При липса на приети за установени факти въз основа на доказателствата по делото не са изложени и относимите правни съображения, какво е приложението на закона към приетото като фактическа обстановка. Декларативно приетото в решението, при цитиране на разпоредбата на § 1, т. 1 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр/, че оплакванията на ищеца за осъществен тормоз спрямо него от общинската администрация са неоснователни, не отговаря на изискванията за мотивиране на съдебния акт. Съгласно разпоредбата на чл. 74, ал. 2 от ЗЗДискр, всяко лице, претърпяло вреди от нарушаване на права по този или други закони, уреждащи равенство в третирането, причинени от незаконни актове, действия или бездействия на държавни органи и длъжностни лица може да предяви иск по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Ищецът в случая основава иска си на незаконосъобразни действия на администрацията на ответника, при осъществявана административна дейност, довела до неравенство в третирането, "тормоз" по смисъла на § 1, т. 1 от ЗЗДискр. Тормоз по смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр във връзка § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр е всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1 от закона, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда. За да е налице фактическият състав на тормоз по смисъла на приложимата разпоредба, следва да са налице нежелано поведение, въз основа на защитени признаци с посочената специална цел или резултат. В обжалваното решение липсва изложение, основано на възприета по делото фактическа обстановка налице ли са незаконосъобразни действия на длъжностни лица на ответника, съответно осъществен ли е с тях "тормоз" на основа защитените признаци "лично положение" и "обществено положение". Допуснатите от първоинстанционния съд процесуални нарушения по чл. 172а, ал. 2 от АПК в случая са съществени, защото препятстват, правят невъзможна проверката относно приложението на материалния закон и обосноваността на решението. Решаването на спора по същество от касационния съд би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции. Това налага решението да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, при спазване на указанията в настоящото решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,