Решение № 2634 от 11.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1203/2015 г.

Решение № 2634 от 11.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1203/2015 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Божурка Петрова Лимонджиева, чрез процесуалния й представител- адв. Мария Рангелова, против Решение № 635/12.12.2014 г. по адм. дело № 427/2014 г. на Административен съд - Пазарджик, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът: кмета на община-Велинград, редовно призован, не се явява. От същия, чрез пълномощника му - юрисконсулт Десподски, е постъпило възражение, с което оспорва касационната жалба, като неоснователна. Ответниците: Кирил Борисов Колчагов, Василка Борисова Колчагова и Милош Борисов Колчагов, редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение Административен съд-Пазарджик е отхвърлил жалбата на Божурка Петрова Лимонджиева, Кирил Борисов Колчагов, Василка Борисова Колчагова и Милош Борисов Колчагов, против Заповед № 553/30.04.2014 г. на кмета на община-Велинград, с която е одобрено частично изменение на ПУП-ПРЗ, с който в границите на имот № 8593 e обособeн нов УПИ VI- "За ТП" в кв. 127 по плана на гр. Велинград и е предвидено ново застрояване на едноетажна сграда-трафопост, на основание чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ, вр. с чл. 134, ал. 1, т. 1 ЗУТ и чл. 129, ал. 2 ЗУТ. За да отхвърли жалбата, с бланкетни мотиви, съдът е приел, че заповедта е законосъобразна, издадена от компетентен орган, при спазване на формата и на административнопроизводствените правила, както и е в съответствие с материалния закон и целта му. Решението е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Към решението съдът е длъжен да изложи мотиви - фактически и правни изводи в подкрепа на становището му за законосъобразност на оспорената заповед - чл. 172а, ал. 2 АПК. В случая такива мотиви липсват. В нарушение на чл. 171, ал. 1 и 2 от АПК, съдът не е извършил анализ на доказателствата и не е установил правилно фактите, относими за случая. Така не става ясно, въз основа на какви доказателствени факти съдът е приел, че производството по изменение на процесния ПУП-ПР и ПЗ е инициирано от жалбоподателите, с цел "осъществяване на инвестиционните им намерения за промяна предназначението на имота, с оглед използването му за търговия и услуги, предвид променените обществено-икономически условия". Такива данни по делото липсват, а приетото от съда противоречи на съдържанието на заповедта, с която е одобрено частично изменение на ПУП-ПР и ПЗ, засягащо общ. имот пл. № 8593, с цел създаване на ново УПИ, с предназначение "За трафопост" и за изграждане на такъв трафопост. Следователно направения извод е без връзка с оспорената заповед. Че съдът не е имал предвид данните по делото и не е установил правилно фактите, говорят и изводите му по отношение на приетата СТЕ. Отново, без връзка с нея, съдът е обосновал грешни изводи за предмета на делото, като е посочил, че съгласно заключението на тази СТЕ, оспорения ПУП е законосъобразен, тъй като вещото лице е установило, че "са спазени строителните и регулационни технически изисквания по отношение параметрите на новообразуваните УПИ-лице и площ, както и характера и начина на тяхното застрояване", т. е съдът визира повече от едно новосъздадено УПИ, каквото в случая липсва. Освен това заключението на в. л. Пеева не съдържа такива изводи, а точно обратното, за наличие на нарушения при одобряване на оспорения ПУП, които съдът не е намерил за необходимо да провери и обсъди. От изложеното следва, че в грубо нарушение на съдопроизводствените правила, съдът не е анализирал доказателствата по делото, не е изложил фактически и правни изводи, а доколкото има такива, те са грешни и без връзка с предмета на оспорване. Липсата на мотиви, така, както изисква чл. 172а, ал. 2 от АПК, представлява винаги съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като възпрепятства касационната инстанция да извърши надлежен контрол за законосъобразност на обжалваното решение. Изложеното налага отмяна на обжалваното решение като неправилно и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда, който след анализ на доказателствата и установяване на релевантните за спора факти, се произнесе по същество на жалбата. При новото разглеждане първоинстанционният съд дължи и произнасяне по направените разноски пред касационната инстанция, на основание чл. 226, ал. 3 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение