Решение № 11909 от 23.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8400/2021 г.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от М. Щерева с адрес в гр. Пловдив чрез адвокат Р. Кавазова против решение 1195 от 14.06.2021г. на Административен съд Пловдив по адм. дело 3133/2020г. С него се отхвърля жалбата на М. Щерева против решение Ц1012-12-163#1 от 2.10.2020г. на Директора на ТП на НОИ Пазарджик, с което е потвърдено разпореждане 3/Протокол Y01358 от 14.09.2020г. на ръководителя на пенсионното осигуряване н ТП на НОИ Пазарджик. Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, Директорът на ТП на НОИ Пазарджик чрез процесуален представител взема становище по съображения изложени в писмен вид за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за основателна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на М. Щерева срещу решение Ц1012-12-163#1 от 2.10.2020г. на Директора на ТП на НОИ Пазарджик. С него се потвърждава разпореждане на ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ Пазарджик, с което на жалбоподателката е отпусната добавка по чл. 84 КСО от личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на наследодателя й съпруг А. Щерев. Възраженията са били за незаконосъобразност на решението с искане за отмяната му. Спорът се свежда до това, че добавката по чл. 84 КСО е изчислена от размера на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на починалия съпруг, вместо от размера на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст, на която е имал право но не е получавал, и това е по благоприятния за нея размер. Съдът е разгледал по същество жалбата, като от доказателствата по преписката е установено от фактическа страна, че М. Щерева е пенсионер и получава лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 1.01.2005г. Към заявлението от 7.08.2020г. за получаване на добавка по чл. 84 КСО е представила удостоверения за наследници, съгласно което е наследник на съпруга си А. Щерев. На основание чл. 95, ал. 1, т. 4 КСО наследствената пенсия е спряна, тъй като изчисленият размер е по неблагоприятен от размера на сбора от личната пенсия и размера на отпусната добавка по чл. 84 КСО. Директорът на ТП на НОИ Пазарджик е съобразил, че пенсионерът има право на добавка към пенсията, изчислена от сбора на пенсиите които е получавал съпруга. Съгласно чл. 83, ал. 3 КСО е прието, че след като починалия съпруг е получавал лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване размерът на наследствената пенсия се определя от размерът на тази пенсия. Съгласно чл. 83, ал. 6 КСО при смърт на пенсионер, който е получавал пенсия за инвалидност поради общо заболяване или лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, наследствената пенсия се отпуска в процентите по чл. 81 съобразно получаваната пенсия. Прието е, че само в случаите когато по чл. 84, ал. 2 КСО починалият съпруг не е получавал пенсия, добавката по чл. 84 КСО се определя от пенсията или сбора от пенсиите, на които починалият би имал право към датата на смъртта. По спорния въпрос от коя основа следва да се изчисли размера на добавката при безспорна фактическа обстановка, съдът е приел от правна страна, че Щерева има право на добавка по чл. 84 КСО, тъй като не би могла да получава едновременно наследствена пенсия от съпруга си и своята лична пенсия за осигурителен стаж и възраст поради забраната в чл. 101, ал. 1 т. 2 КСО. Приел за приложими разпоредбите на чл. 84 КСО и чл. 49 от НПОС и разграничил две хипотези в които се изчислява размера на добавката по чл.п84 КСО. Едната хипотеза е, че добавката се изчислява от размера на пенсиите, които починалия съпруг е имал право към датата на смъртта си, ако не е получавал пенсия, и другата хипотеза е от размера на пенсията която е получавал към датата на смъртта си. В случая е получавал лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и от нея следва да се изчислява размерът на добавката по чл. 84 КСО, а не от размера на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на която е имал право, но не упражнил правото си и не е получавал такъв вид пенсия. При споделяна изводите от фактическа и правна страна на административния орган съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Спорът от правна страна е повдигнат с касационната жалба и пред настоящата инстанция. За да се произнесе Върховен административен съд взе предвид, че Административен съд Пловдив е определил правилно приложимите материални норми, но неправилно е приложил материалния закон. Съгласно чл. 84, ал. 2 КСО когато починалият съпруг не е получавал пенсия, добавката се определя от пенсията и сбора от размера на пенсиите, на които починалият е имал право по реда на чл. 83 КСО, като в чл. 83, ал. 2 е посочено, че когато починалият е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст на наследниците се отпуска наследствена пенсия, изчислена от полагащата се се пенсия за осигурителен стаж и възраст, когато е по благоприятно за тях. Съгласно чл. 49, ал. 5, изр. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж когато починалият съпруг е имал право и на пенсия, която не може да преминава в наследствена, добавката се изплаща от по благоприятния по размер пенсия. В случая е без значение дали починалият съпруг е упражнил правото си на пенсия, а от значение е само факта на придобиването му. Поради това добавката към пенсията на преживелия съпруг следва да се изчислява в по благоприятния за него размер. В този смисъл е дадено тълкуване на закона в решение 9644 от 15.07.2020г. на Върховен административен съд по адм. дело 14568/2019г. Мотивите към това решение се споделят напълно от настоящия състав, поради което приетото обратно тълкуване в мотивите на обжалваното решение не се споделят и то следва да бъде отменено. След отмяната му следва да бъде постановено друго решение, по съществото на спора, с което се отменят обжалваното решение на директора на ТП на НОИ Пазарджик и потвърденото с него разпореждане. При този изход на делото на касаторката се държат разноски за двете инстанции в размер 940 лева. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховен административен съд, шесто отделение