Решение № 15052 от 12.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5436/2014 г.

Решение № 15052 от 12.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5436/2014 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Държавен фонд "Земеделие" против решение № 906 от 19.02.2014 г., постановено от Административен съд София-град по адм. д. № 6746/2013 г., с което по жалба на Нина Тодорова Тинкова е отменено уведомително писмо за приключила обработка на заявление по схемите и мерките за директни плащания на площ за кампания 2009 г. изх. № 01-6500/5388 от 8.05.2013 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" и последният е осъден да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 410 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска отмяната му. Наведени са част от касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Ответникът - Нина Тинкова чрез своя процесуален представител оспорва жалбата. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в рамките на законоустановения срок за касационно обжалване. По основателността й и приема следното: С уведомителното писмо, предмет на обжалване пред административния съд, Нина Тинкова е уведомена за изчислена окончателна сума съгласно подаденото от нея заявление за подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2009 г., което е направено въз основа на резултатите от извършени административни проверки въз основа на данните от писмо на МЗХ. В писмото се сочи, че оторизираната субсидия за кампания 2009 г. е недължимо платена. Съдът е установил, че жалбоподателката е подала заявление за финансово подпомагане за 2009 г. по СЕПП, по което ответникът е оторизирал сумата от 5014,83 лв. Съдът е приел за безспорно изплащането на субсидията. Установено е, че след това е издаден АУПДВ за същата сума, който е отменен с влязло в сила съдебно решение. Съдът е достигнал до извода, че оспореният акт не отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 АПК, тъй като в него не са посочени фактическите основания за издаването му, както и правното основание за извършената повторна проверка на заявлението, подадено от жалбоподателката за 2009 г., по което има вече извършени плащания и отменен АУПДВ, актът не съдържа и ясна разпоредителна част. Съдът е приел също така, че дори и да се приеме недължимо плащане за кампания 2009 г., то това е в резулта на грешка на самия компетентен орган, и доколкото извършените проверки по заявлението са извън контрола на земеделския производител, то същият е бил добросъвестен при получаването на сумите. Посочено е, че при липса на установено недобросъвество поведение от страна на жалбоподателката, същата е освободена от санкция съобразно предвиденото в чл. 73, § 4, ал. 1 от Регламент № 796/2004 г. Решението на съда е правилно. То е постановено след обективен анализ на релевантните за спора обстоятелства. Изводите на съда са обосновани и правилни. Не може да се сподели доводът на касатора, че обжалваното писмо е крайният административен акт, с който висящото пред административния орган производство приключва. Административното производство, образувано във връзка със заявлението на жалбоподателката за финансово подпомагане за 2009 г. е приключило с оторизиране на помощта. Настоящият съдебен състав изцяло споделя извода на административия съд, че при липса на установена недобросъвестност на жалбоподателката при получаване на субсидията, незаконосъобразно тя е определена като недължимо платена. По тези съображения, настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява обжалваното решение като правилно, поради което то следва да бъде потвърдено. Воден от горното и на осн. чл. 12, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд