Решение № 489 от 18.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13927/2014 г.

Решение № 489 от 18.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13927/2014 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "СС 2001" АД, със седалище и адрес на управление гр. София, представлявано от Стоян Асенов Иванов - изпълнителен директор, чрез адв. Виктор Бърчев, против Решение № 5505/18.08.2014 г., постановено по адм. дело № 2346/2014 г., по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № МДТ - РД - 01 - 07 - 70/16.12.2013 г., издаден от служители на Дирекция "Приходи и администриране на местни данъци и такси" при Столична община, потвърден с Решение № МДТ РД - 22 - 01 - 4/28.01.2014 г., на кмета на Столична община. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което оспорения ревизионен акт бъде отменен като незаконосъобразен. Ответникът - Кмета на Столична община, редовно уведомен, не е представляван и не е изразено становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София - град е отхвърлил като неоснователна жалбата на "СС 2001" АД срещу Ревизионен акт № МДТ - РД - 01 - 07 - 70/16.12.2013 г., издаден от служители на Дирекция "Приходи и администриране на местни данъци и такси" при Столична община, потвърден с Решение № МДТ РД - 22 - 01 - 4/28.01.2014 г., на кмета на Столична община. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореният ревизионен акт не е нищожен, а представлява валиден индивидуален административен акт, издаден от компетенти органи по приходите, в съответствие с изискванията за форма, регламентирани с разпоредбата на чл. 120, ал. 1 ДОПК, включително и с изискването за излагане на мотиви. Съгласно разпоредбата на чл. 119, ал. 2 ДОПК (ДВ, бр. 82/2012 г. в сила от 1.01.2013 г.) актът се издава от възложителя на ревизията и от ръководителя на екипа, извършил същата, без да е необходимо да бъде издавана изрична заповед за това. Изложени са подробни съображения относно начина на определяне размера на данъка върху недвижимите имоти. Прието е, че такса битови отпадъци се дължи, с оглед предоставянето на услугите по сметосъбиране, сметоизвозване и депониране, както и поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Установено е, че от 1.01.2006 г. до 31.12.2010 г., кметът на СО не е издавал заповеди, на основание чл. 24, ал. 1 и ал. 3 от Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги, предоставяни от Столична община, за допускане на пряко договаряне с фирми, извършващи услугата по сметосъбиране и сметоизвозване. От страна на дружеството не са представени доказателства за подадена молба по реда на чл. 24 от Наредбата. Крайният извод на съда е, че оспореният ревизионен акт, с който са установени задължения за данък върху недвижимите имоти, за периода 1.01.2008 г. - 31.12.2012 г., както и местна такса за битови отпадъци за същия период е правилен и законосъобразен. Решението е правилно. От анализа на доказателствата по делото е установено, че оспорения ревизионен акт, с който са установени задължения за дружеството - жалбоподател за данък върху недвижими имоти, за периода от 1.01.2008 г. до 31.12.2012 г. и местна такса за битови отпадъци, за същия период е законосъобразен, правилен и мотивиран. Актът е постановен от компетентен орган, при правилно прилагане на относимите материалноправни норми на ЗМДТ и административнопроизводствените правила. Жалбоподателят не е ангажирал доказателства, с които да опровергае констатациите в ревизионния акт, включително назначаване на съдебно-счетоводна експертиза. Съгласно разпоредбите на чл. 19, ал. 1 ЗМДТ, данъкът върху недвижимите имоти се определя върху данъчната оценка към 01 януари на годината, за която се дължи, а чл. 21, ал. 1 в действащата понастоящем редакция постановява, че данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка. Съгласно приложение № 2 Общинският съвет определя с Наредба по чл. 1, ал. 2 размера на данъка, в граници от 0,1 до 4,5 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот - чл. 22 от ЗМДТ. Столичен общински съвет е приел Наредба за определяне на размера на местните данъци. Ревизиращият орган се е съобразил с Наредбата и ЗМДТ при изчисляване на конкретните размери на данъка за всяка една от годините 2008, 2009, 2010, 2011, 2012, като са описали подробно алгоритъма на изчисленията и съответните параметри. Дружеството - жалбоподател не е ангажирало съдебно-счетоводна експертиза, за опровергаване на определения размер на данъка. На второ място, относно определяне размера на местните такси, по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗМДТ в чл. 7 и чл. 8 от ЗМДТ са очертани конкретните правила за определяне на местните такси и цени на услуги, предоставяни от Столична община. Съгласно чл. 62, таксата се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места, като размерът й се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения, чистота на териториите за обществено ползване. Безспорно е установено, че дружеството - жалбоподател попада в границите на организираното сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци и че за периода от 1.01.2006 г. до 31.12.2010 г. кметът на Столична община не е издавал заповеди, на основание чл. 24, ал. 1 и ал. 3 от Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столична община за допускане на пряко договаряне с фирми, извършващи услугата по сметосъбиране и сметоизвозване. Разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от Наредбата предписва определен ред, който до 2012 г. е следният: предприятията да подават от 1 октомври до 30 ноември на преходната година молба по образец до кмета на Столична община чрез Дирекция "Регулиране на търговската дейност". Към молбата е било необходимо да се приложат всички посочени в алинея 2 документи, въз основата на които до 30 декември кметът на Столична община издава заповеди, определящи имотите, за които се допуска пряко договаряне. В седемдневен срок от издаване на съответната заповед Дирекция "Регулиране на търговската дейност" е била задължена да изпрати екземпляр за процедиране в Дирекция "ПАМЗТ" и в Столичен инспекторат. Няма доказателства за подадена по реда на чл. 24 от Наредбата молба от дружеството - жалбоподател. По изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице посочените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд София - град съответства на материалния закон и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не следва да бъдат присъждани, тъй като такива не са претендирани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение