Решение № 8616 от 10.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11394/2018 г.

Решение № 8616 от 10.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11394/2018 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на П. Тодоров против решение № 4010/14.06.2018 г. по адм. д. № 3164/2018 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед за задържане на лице с рег. № 458 от 3.03.2018 г. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробни изложени в жалбата съображения касаторът моли да се отмени обжалваното решение и да му се присъдят сторените разноски пред АССГ и пред настоящата инстанция на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. Ответната страна – М. Рангелова, младши инспектор при 06 РУ на СДВР, чрез юрк. Пашунов, оспорва касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е основателна. Първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на П. Тодоров срещу заповед за задържане на лице с рег. № 458 от 3.03.2018 г., издадена от М. Рангелова, младши инспектор при 06 РУ на СДВР, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е било разпоредено задържане за срок до 24 часа на П. Тодоров. Съдът е приел, че заповедта е издадена в предвидената писмена форма, като същата съдържа необходимите реквизити по чл. 74, ал. 2 от ЗМВР. Посочил е, че с постановяване на заповедта за задържане не са допуснати нарушения на административно производствените правила - не е налице ограничаване на процесуално право на жалбоподателя, представляващо гаранция за правото му на защита. Стигнал е до извод, че е налице съответствие между посоченото фактическо и правно основание за издаването на заповедта, а на задържаното лице са били известни причините за задържането му. Решението е неправилно. Съгласно представената по делото докладна записка от 12.03.2018 г. полицаи М. Рангелова и Б. Серафимов на 3.03.2018 г. около 23. 40 часа са забелязали лице от мъжки пол, който е влизал в питейно заведение "Вайп". В заведението са установени пет лица, като четирима от тях отказали да представят лична карта. След намесата на "АП Пума", лицата са установени като "АКК" и са задържани за "профилактика" в 06 РУ СДВР. Видно от докладната записка в лицата не са намерени вещи, към които да има оперативен интерес и към момента на издаване на докладната записка не е установена съпричастност към извършване на престъпление от общ характер. Заповедта е издадена при липса на посоченото в нея фактическо основание. При разглеждане на делото пред първата инстанция не е представена цитираната в заповедта за задържане ЗМ 695/18 г. Следва да се акцентира върху обстоятелството, че заповедта за задържане на П. Тодоров е постановена и в нарушение на целта на закона. Задържането до 24 часа по ЗМВР съставлява административна принуда, предвидена от закона с цел обезпечаване дейността на тези органи по разкриване и разследване на престъпленията. По-конкретно мярката е установена с оглед улесняване действията на компетентните органи по установяване самоличността на лицата, за които са налице данни за съпричастност към деянието, както и с оглед предотвратяване на възможността същите да се укрият и възпрепятстват действията по разследване. Тази мярка няма характера на санкция за осъществено поведение в разрез с установените обществени правила и ред, нито на принудителна мярка по реда на НПК, а е предвидена като средство за преустановяване на дадено противообществено поведение и създаване на условия за ефективно и своевременно изпълнение на правомощията на полицейските органи. Съгласно докладната записка лицето е било задържано "за профилактика" и от снетите обяснения не е могло да се докаже престъпление по чл. 346 НК и съпричастност със ЗМ 695/18 г. С оглед на гореизложеното към момента на издаване на оспорената пред АССГ заповед не са били налице предпоставките на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, както и заповедта не съответства на целта на закона, преценена от гледна точка на стандартите, въведени в ЕКПЧ. Във връзка с гореизложеното обжалваното съдебно решение се явява неправилно постановено и следва да бъде отменено, като вместо него следва да се постанови отмяна на заповедта за задържане. Разноски: С оглед своевременно направеното искане за присъждане на сторените разноски пред АССГ и поради промяната в резултата на П. Тодоров следва да му бъдат присъдени сторените разноски за адвокатско възнаграждение пред първата инстанция в размер на 400 лв. Искането за присъждане на адвокатско възнаграждение за предоставената правна помощ на касатора пред ВАС на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв е неоснователно. Действително, съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв., адвокатът или адвокатът от ЕС може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица. С ал. 2 от посочената норма е прието, че ако в съответното производство насрещната страна е осъдена да заплати разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение като съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредба № 1/2004 година. За да възникне правото на адвоката на възнаграждение в хипотезата на безплатно оказана адвокатска помощ и съдействие, следва да е доказано твърдението, че касатора попада в категорията по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. – материално затруднено лице. По делото не са представени надлежни писмени доказателства, които да установят по безспорен и категоричен начин пред съда, че безплатната адвокатска помощ се предоставя на лице, което отговаря на изискването да е материално затруднено, за да възникне правото му за присъждане на адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. Ето защо, след като не са налице предпоставките за оказване на безплатна адвокатска помощ, с оглед цитираната хипотеза не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение за касационна инстанция. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение