Решение № 10682 от 30.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7282/2025 г.
ВАССедмо отделение30.10.2025 г.докладчик Полина Богданова
Диспозитив
ОТМЕНЯ Решение 5317/12.06.2025 г. на Административен съд Пловдив, постановено по адм. дело 983/2025 г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд Пловдив.
Решението е окончателно.
Председател: /п/ ВАНЯ АНЧЕВА Членове: /п/ ПАВЛИНА НАЙДЕНОВА/п/ ПОЛИНА БОГДАНОВА
Мотиви
Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (РУО) на Програма Околна среда 2021-2027 г. (ПОС) срещу Решение 5317 от 12.06.2025 г. на Административен съд Пловдив по административно дело 983/2025 г. С обжалваното решение съдът обявява за нищожно Решение N-80 от 17.04.2025 г. на Министъра на околната среда и водите като РУО на ПОС, с което на Община Пловдив е определена финансова корекция, в размер на 25% от стойността на засегнатите от нарушението и признати от УО на ПОС за допустими за финансиране разходи по Договор 25ДГ-66 от 21.01.2025 г. за обособена позиция 3 с изпълнител Я. Инженеринг ЕООД за нарушение на чл. 107, т.1 във вр. чл. 61, ал.1, т. 1 от Закона за обществените поръчки (ЗОП) и чл. 65, ал.1 и 3 ЗОП, представляващо нередност по т.14 от Приложение 1 към чл.2, ал.1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне на размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ДВ, бр. 59/2024 г.; Наредбата за посочване на нередностите). Касаторът счита обжалваното решение за неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът неправилно е дал приоритет на чл. 33, ал.1 и ал. 2 от Устройствения правилник на Министерство на околната среда и водите (УПМОСВ) пред чл. 9, ал. 5 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ), поради което е стигнал до погрешния извод кой е ръководител на администрацията, в чиято структура се намира Управляващия орган на ПОС. Сочи, че безспорно за Управляващ орган на ПОС е определена Главна дирекция Оперативна програма Околна среда, но тази структура е част от Министерство на околната среда и водите, чийто ръководител е министърът на околната среда и водите, който при липсата на лице, определено за главен директор на Главна дирекция Оперативна програма Околна среда (поради освобождаването от длъжност на Г. С. от 04.04.2025г.) съгласно чл. чл. 9, ал. 5 ЗУСЕФСУ се явява РУО на ПОС. С оглед посоченото обосновава, че оспореното решение за определяне на финансова корекция е издаденото от компетентен орган, а обратният извод на първоинстанционния съд е неправилен. В подкрепа на тезата си представя писмени доказателства, приети по делото - Заповед РД-573/07.08.2023 г. на министъра на околната среда и водите; Заповед РД-772/02.09.2024 г. на министъра на околната среда и водите; Служебна бележка изх. 94-00-576/13.06.2025 г., издадена от главния секретар на МОСВ. Иска отмяна на обжалването решение, като вместо него бъде постановено друго решение по същество на спора, като се потвърди решението на РУО като законосъобразно. Претендира и присъждането на разноски за държавна такса и възнаграждение за юрисконсулт за две инстанции. При условията на евентуалност прави подробно възражение за прекомерност на възнаграждението за адвокат. Ответникът по касационната жалба Община Пловдив, в писмен отговор излага становище за нейната неоснователност. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски по представен списък. Ответникът не се представлява. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е основателна. Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора, становището на ответника, и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Община Пловдив е бенефициер по Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ Д-34-50 от 08.05.2024 г., сключен с Министерство на околната среда и водите за финансиране изпълнението на проект BG16FFPR002-5.001-0006-С01 Мерки за подобряване на качеството на атмосферен въздух в община Пловдив, чрез намаляване на емисиите от ФПЧ10 от битовото отопление фаза 2. За реализиране на дейност по проекта бенефициерът провежда обществена поръчка с предмет: Доставка, монтаж и гаранционна поддръжка на екологосъобразни уреди/системи за битово отопление на електричество и отоплителни уреди на твърдо гориво (пелети или дървесен чипс) и доставка и гаранционно обслужване на радиатори по проект Мерки за подобряване на качеството на атмосферен въздух в община Пловдив, чрез намаляване на емисиите от ФПЧ10 от битовото отопление фаза 2, финансиран по процедура BG16FFPR002-5.001 За по-чист въздух по приоритет 5 Въздух на Програма Околна среда 2021 - 2027 г. по четири обособени позиции, Прогнозна стойност: 20 161 775.00 Обособена позиция 3 е с предмет: Доставка, монтаж, въвеждане в експлоатация и гаранционно обслужване на термопомпи за битово отопление и вентилаторни конвектори. На 21.01.2025 г. по обособената позиция 3 е сключен договор за изпълнение с Янакиев инженеринг ЕООД на стойност 4 420 820 лева без данък добавена стойност (ДДС). На 13.03.2025 г. бенефициерът е уведомен за установено нарушение незаконосъобразно избран изпълнител, чиято оферта не отговаря на изисквания за подбор относно икономическото и финансовото му състояние реализиран минимален общ оборот - чл. 107, т.1 във вр. чл. 61, ал.1, т. 1 ЗОП и чл. 65, ал.1 и 3 ЗОП, представляващо нередност по т.14 от Приложение 1 към чл.2, ал.1 от Наредбата за посочване на нередности, за което предстои определяне на финансова корекция и е даден 14-дневен срок на бенефицира да представи писмено възражение и доказателства. На 26.03.2025 г. бенефициерът представя възражение. На 17.04.2025 г. е издадено оспореното пред Административен съд Пловидв решение, с което Министърът на околната среда и водите като ръководител на УО на ПОС на основание чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕФСУ и т. 14 от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности (обн. ДВ, бр. 59/2024), определя финансова корекция, в размер на 25% от стойността на засегнатия от нарушенията и признати от УО на ПОС за допустими за финансиране разходи по Договор 25ДГ-66 от 21.01.2025 г. за обособена позиция 3 с изпълнител Янакиев Инженеринг ЕООД за нарушение на чл. 107, т.1 във вр. чл. 61, ал.1, т. 1 от ЗОП и чл. 65, ал.1 и 3 ЗОП. Съдът, съобразявайки чл. 7 и 9 ЗУСЕФСУ, т. 1, б. в от Решение на Министерски съвет (МС) 712 от 06.10.2020 г. и чл. 5 и 33, ал. 1 от УПМОСВ прави извод, че за Управляващ орган на ПОС 2021 - 2027 е определена Главна дирекция Оперативна програма Околна среда, която се ръководи от главен директор, чийто функции към датата на подписване на административния договор (08.05.2024г.) и към датата на уведомяването на бенефициера за установена нередност (13.03.2025г) са изпълнявани от Г. С.. Дава възможност с Определение 4486/16.05.2025 г. на издателя на акта да докаже компетентността си да издава актове с предмет на оспорения, но в определения срок, издателят нито твърди, нито доказва, че длъжността главен директор на Главна дирекция Оперативна програма Околна среда е незаета или лицето, което я изпълнява отсъства. При така установените факти и право съдът прави извод, че РУО е главния директор на Главна дирекция Оперативна програма Околна среда, а оспореният акт е издаден от горестоящия му орган Министърът на околната среда и водите, а това представлява незаконосъобразно изземване на правомощия, поради което оспорваният акт е издаден от некомпетентен по степен орган и го обявява за нищожен, изпраща преписката по компетентност на главния директор на Главна дирекция Оперативна програма Околна среда и осъжда Министерство на околната среда и водите за разноски. Решението на първоинстанционния съд е валидно и допустимо, но неправилно. Основателен е доводът на касатора, че обжалваното решение е неправилно поради неправилно приложение на материалния закона, а именно чл. 9, ал.5 ЗУСЕФСУ във вр. чл. 33, ал.1 УПМОСВ. Предмет на контрол пред Административен съд Пловдив е решение за определяне на финансова корекция на бенефициера Община Пловдив, издадено от Министъра на околната среда и водите, като ръководител на Управляващия орган на ПОС 2021 - 2027. Правомощията на Управляващия орган са определени в членове от 72 до 74 на Регламент (ЕС) 2021/1060 на Европейския парламент и на Съвета от 24 юни 2021 година за установяване на общоприложимите разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд плюс, Кохезионния фонд, Фонда за справедлив преход и Европейския фонд за морско дело, рибарство и аквакултури, както и на финансовите правила за тях и за фонд Убежище, миграция и интеграция, фонд Вътрешна сигурност и Инструмента за финансова подкрепа за управлението на границите и визовата политика. В съответствие с чл. 71 Регламент 2021/1060 държавата членка има само правомощието да определи кой от нейните органи ще упражнява правомощията на Управляващия орган. На национално ниво за ПОС, правилно съдът установява, че това е направено с т. 1, б. в от Решение на МС 712 от 06.10.2020 г., като за Управляващ орган на Програмата е определана Главна дирекция "Оперативна програма "Околна среда" на Министерството на околната среда и водите на основание чл. 7, ал.2, т. 3 ЗУСЕФСУ. Неправилно обаче съдът тълкува и прилага чл. 9, ал. 5 ЗУСЕФСУ, съгласно който: Управляващите органи отговарят за цялостното програмиране, управление и изпълнение на програмата, както и за предотвратяването, откриването и коригирането на нередности, включително за извършването на финансови корекции. Ръководител на управляващия орган е ръководителят на администрацията или организацията, в чиято структура се намира управляващият орган, или определено от него лице. Правомощия на ръководител на управляващия орган по този закон може да се упражняват и от овластено от него лице като приема, че ръководител на Управляващия орган е главният директор на Главна дирекция "Оперативна програма "Околна среда". Съгласно чл. 32, ал.1, т.1 УПМОСВ Главна дирекция "Оперативна програма "Околна среда" е специализирана администрация на Министерство на околната среда и водите, която подпомага министъра, който съгласно чл. 5 от същия нормативен акт, управлява програми и проекти в сферата на своята компетентност, финансирани от фондове и други финансови инструменти на Европейския съюз. Следователно ръководител на администрацията, към чиято структура се числи определения Управляващ орган на ПОС е Министърът на околната среда и водите, тъй като Главна дирекция "Оперативна програма "Околна среда" е специализирана администрация, в министерството, което той ръководи. По делото пред Административен съд Пловдив няма нито твърдение, нито доказателства, че към датата на издаване на оспорения административен акт 04.04.2025 г., Г. С. главен директор на главна дирекция Оперативна програма Околна среда има правомощието да изпълнява функциите на ръководител на Управляващия орган на ПОС 2021 -2027, поради което не е било необходимо да се доказва делегиране на функциите на Управляващ орган на ПОС от Министъра на околната среда и водите към друго лице. На указанието даденото от съда с Определение 4486/16.05.2025 г., издателят на оспорения акт да докаже компетентността си да издава актове с такъв предмет, е постъпило писмо от 21.05.2025 г. (л. 190 от първоинстанционното дело), в което се обяснява, че компетентността на Министъра на околната среда и водите следва от закона, но съдът неправилно тълкува чл. 9, ал.5 ЗУСЕФСУ и се предоверява на публично достъпните данни - кое лице е посочено като лице за контакт по ПОС, поради което прави грешен извод относно компетентността на органа, издал оспорения акт за определяне на финансова корекция. Във връзка с посоченото касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК неправилно приложение на материалния закон и съгласно чл. 219, ал. 1 АПК касаторът представя писмени доказателства относно делегирането на функциите на РУО на ПОС и за освобождаване от длъжност на Г. С., заемала длъжността главен директор на Главна дирекция Оперативна програма Околна среда - Заповед РД-573/07.08.2023 г. на министъра на околната среда и водите; Заповед РД-772/02.09.2024 г. на министъра на околната среда и водите; Служебна бележка изх. 94-00-576/13.06.2025 г., издадена от главния секретар на МОСВ. Съгласно чл. 9, ал.5, изр. последно ЗУСЕФСУ, Министърът на околната среда и водите като определен от закона ръководител на Управляващия орган на ПОС има право да делегира тези си правомощията на друго лице и именно това е направил със Заповед РД-573/07.08.2023 г. и Заповед РД-772/02.09.2024 г., с които оправомощава Г. С. главен директор на главна дирекция Оперативна програма Околна среда да изпълнява функциите на ръководител на Управляващия орган на ПОС 2021 -2027 в пълен вид и обем. Остава въпросът как ще се цени доказателството установяващо, че към датата на издаване на оспорения административен акт Г. С. е освободена от длъжност, тъй като касационната инстанция не може да установява нови факти съгласно чл. 220 АПК и предвид представените пред настоящия съд нови писмени доказателства, установяващи факти от значение за правилното решаване на спора делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново произнасяне. При новото произнасяне съдът следва да се произнесе по всички основания за оспорване на индивидуалния административен акт по чл.146 АПК и изложи мотиви за изводите си. Предвид изложеното, като е обосновал извод за нищожност на оспореното решение на РУО на Програма Околна среда 2021-2027, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. В касационното производство не може да бъде извършена за първи път проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на основанията по чл. 146 АПК, поради което делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд - Пловдив. При новото разглеждане на делото в зависимост от изхода на спора и на основание чл. 226, ал. 3 АПК, първоинстанционният съд следва да се произнесе по исканията на страните за разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд