Решение № 2829 от 19.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1660/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на С. П. Р. и Б. С. П. от гр. Димитровград, подадена чрез процесуалния представител адв. Хорозов, срещу решение 8588 от 11.10.2024 г., постановено по адм. дело 2454/2023 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отменена заповед 18-9644/28.08.2023 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър Пловдив, в частта с която се изменя площта на имот с идентификатор 66651.501.345 от 630 кв. м на 613 кв. м, чрез промяна в границата му с имот с идентификатор 66651.501.346, и е осъдена Агенцията по геодезия, картография и кадастър /АГКК/ да заплати разноски по делото. В касационната жалба се излагат доводи за недопустимост, необоснованост и неправилност на решението поради противоречие с материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Претендира се обезсилване на съдебното решение, а в условията на евентуалност отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което се отхвърли жалбата. Ответникът началник на Службата по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ Пловдив, редовно призован, не се явява, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба. Ответникът Община Родопи, редовно призован, в съдебно заседание не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба. Ответниците М. А. Д. и С. А. С. /заинтересовани страни в първоинстанционното производство и наследници на починалата първоинстанционна жалбоподателка А. С./, редовно призовани, чрез процесуалния си представител адв. Димитров, оспорват касационната жалба и изразяват становище за нейната неоснователност. Ответникът - И. К. М., редовно призован, чрез пълномощника си адв. Димитров, оспорва касационната жалба и изразява становище за нейната неоснователност. Ответникът - В. К. Т., редовно призован, не се явява, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежни страни срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд Пловдив е образувано по жалба на А. С. срещу заповед 18-9644/28.08.2023 г. на началника на СГКК - Пловдив, с която на основание чл. 54, ал. 1 и ал. 4, във връзка с чл. 51, ал. 1, т. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/, е одобрено изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/ на [населено място], Община Родопи, одобрена със заповед РД-18-304/30.12.2020 г. на изпълнителния директор на АГКК, изразяващо се в промяна на границата между имот с идентификатор 66651.501.346 и имоти с идентификатори 66651.501.345, 66651.501.348, 66651.501.350 и 66651.501.613 в съответствие с уличните и дворищно-регулационните граници от действащия регулационен план. С процесното изменението площта на имот с идентификатор 66651.501.345, собственост на жалбоподателката, съгласно нотариален акт 48, том I, дело 1831/1978 г., се намалява от 630 кв. м. на 613 кв. м., а площта на имот с идентификатор 66651.501.346 се увеличава от 433 кв. м. на 473 кв. м., както и на имот с идентификатор 66651.501.348 площта се намалява от 412 кв. м. на 404 кв. м., на имот с идентификатор 66651.501.350 площта се намалява от 662 кв. м. на 655 кв. м. и на имот с идентификатор 66651.501.613 се намалява от 3025 кв. м. на 3016 кв. м. Изменението е поискано със заявление рег. 01-298090/28.05.2023 г. от С. Р. и Б. П., в качеството им на собственици на имот с идентификатор 66651.501.346, съгласно нотариален акт за придобит недвижим имот по регулация 185, том 1, дело 4633/1976 г., нотариален акт за продажба на недвижим имот 7, том 7, дело 3097/1976 г. и нотариален акт за дарение на недвижим имот 69, том 9, дело 3987/1979 г., с искане за промяна на имотните граници на собствения им имот в съответствие с границите на УПИ IX 281, кв. 20. За да отмени заповедта в оспорената й част първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената форма и при спазване на административно-производствените правила, но в несъответствие с приложимите материално-правни норми. Съдът е обосновал извод, въз основа на представената по делото административна преписка и приета съдебно-техническа експертиза, че по отношение на спорната граница между имоти с идентификатори 66651.501.345 и 66651.501.346 не е налице допусната непълнота или грешка по смисъла на §. 1, т. 16 от ДР на ЗКИР, които да обосновават изменение на кадастралната карта, доколкото се установява, че между тези два имота е налице материализирана граница, която правилно е отразена като местоположение в одобрената кадастрална карата в съответствие с предходния регулационен план при наличието на доказателства за приложена дворищна и улична регулация, както и при спазване на нормата на чл. 14, ал. 1, т. 4 от Наредба РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри /Наредба РД-02-20-5/2016 г./. Според съда при наличието на материализирани граници и конкуриращи се претенции по отношение площта на имот с идентификатор 66651.501.345 /УПИ VI-282/ и имот с идентификатор 66651.501.346 /УПИ IX -281/, се установява наличие на спор за материално право, разрешаването на който се явява абсолютна положителна предпоставка за законосъобразното изменение на кадастралната карта. Въз основа на това съдът е обосновал извод, че при установеното дублиране на претенции за собственост относно спорната част от имот с идентификатор 66651.501.345 с площ 17 кв. м, която се предвижда да бъде присъединена към имот с идентификатор 66651.501.346, се явява незаконосъобразен изводът на административния орган за липсата на спор за собственост. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, намира, че при напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на заповедта в оспорената й част. Законосъобразни са изводите на съда, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган. Правилно съдът приема също така, че заповедта е издадена в предписаната от закона форма като същата съдържа фактически и правни основания за издаването й, както и при спазване на административно-производствените правила. Правилен е и решаващият извод на съда, че процесната заповед в оспорената й част, с която се промяна границата между имот с идентификатор 66651.501.345 и имот с идентификатор 66651.501.346, е издадена в несъответствие с приложимите материално-правни норми. Разпоредбата на чл. 54, ал. 1 от ЗКИР предвижда възможност за изменение на одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри, когато съдържат непълноти или грешки. Отстраняването им е едно от основанията за поддържане на КККР в актуално състояние - чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР. Според легалното определение, дадено в § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР, "непълноти или грешки" са несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние. В случая от приетите по делото писмени доказателства, включително скица - проект 15-927745/28.08.2023 г. и приетата по делото съдебно-техническа експертиза, се установява, че с процесното изменение се предвижда промяна на имотните граници на имот с идентификатор 66651.501.346 собственост на касаторите, в съответствие с регулационните граници на УПИ IX 281, кв. 20. При така процедирането изменение на кадастралната карта се променят както границите на имот с идентификатор 66651.501.346 с имоти с идентификатори 66651.501.350, 66651.501.348 и 66651.501.613, така и се променя източната граница на имот с идентификатор 66651.501.346 към имот с идентификатор 66651.501.345, собственост на първоинстанционната жалбоподателка, която и граница е предмет на оспорване в първоинстанционното производство. От приетите по делото доказателства се установява също така, че между процесните два имота с идентификатори 66651.501.346 и 66651.501.345 е налице материализирана граница лека ограда, която правилно е отразена като местоположение в одобрената кадастрална карта в съответствие с предходния регулационен план. Видно от заключението на вещото лице дворищната регулационна граница между имот с идентификатор 66651.501.345, съставляващ УПИ VI 282, и имот с идентификатор 66651.501.346, съставляващ УПИ IX -281, e коректно отразена в КККР на [населено място], одобрени със заповед РД-18-304/30.12.2020 г. на изпълнителния директор на АГКК, както и за УПИ IX -281 планът за регулация е приложен относно уличната регулация и дворищната източна регулационна граница с УПИ VI 282. При така установеното по делото правилно административният съд приема, че в конкретния случай по отношение на спорната източна граница не се налице допуснати непълноти или грешки по смисъла на §. 1, т. 16 от ДР на ЗКИР, които да обосновават изменение на КККР по реда на чл. 54 от ЗКИР в частта на имотната граница между имот с идентификатор 66651.501.346 и имот с идентификатор 66651.501.345. Това от своя страна обосновава извод за наличие на спор за материално право относно границата между процесните два имота, предмет на изменението, което е основание да се откаже отстраняване на допуснати в КККР непълноти и грешки, обратно на приетото от административния орган. Следователно, заповедта на началника на СГКК Пловдив в частта, с която се променя имотната граница на имот с идентификатор 66651.501.346 и имот с идентификатор 66651.501.345, е постановена в несъответствие с чл. 54, ал. 2 от ЗКИР и чл. 70, ал. 4 от Наредба РД-02-20-5/2016 г., както и при липса на предпоставките за изменение на КККР, поради непълноти и грешки. Поради това като достига до изводи в този смисъл и отменя заповедта в оспорената й част, първоинстанционният съд постановява решение, което съответства на материалния закон и се обосновава от събраните в хода на съдебното производство доказателства. Решението е постановено след изясняване на спора от фактическа страна и при цялостна преценка на събраните по делото доказателства. Доводите и възраженията на страните са разгледани от съда, а приетата съдебно-техническа експертиза е обсъдена заедно с останалите приети по делото писмени доказателства. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд - Пловдив е правилно и не са налице сочените от касаторите основания за неговата отмяна, поради което ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, второ отделение,