Решение № 14689 от 8.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4200/2014 г.

Решение № 14689 от 8.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4200/2014 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Венцислав Венков, в качеството му на областен управител на област с административен център Шумен, срещу решение № 4 от 18.02.2014 г., постановено по адм. дело № 269/2013 г. от Административен съд Шумен. С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост.

Общинският съвет Щумен, чрез пълномощника си адв. Генчо Гатев оспорва жалбата като неоснователна и моли обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за основателност на касационната жалба. Пледира, че съдебният акт е постановен при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и е материално незаконосъобразно. Това е така, тъй като към датата на постановяване на оспорваното решение не е настъпила промяна в предназначението/ползването на имота, т. е. не са настъпили обективни промени, които в предназначението му. Отделно не са представени доказателства, които да обосноват извод, че имотът е престанал да задоволява обществени потребности.

Настоящият състав като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения:

С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отхвърлил оспорването на областния управител на област с административен център Шумен против решение № 537 по Протокол № 29 от заседание на общинския съвет Шумен от 24.10.2013 г., с което е потвърдена т. 2 на решение № 523 по Протокол № 28 от 26.09.2013 г., с което е дадено съгласие за промяна на характера на собствеността на новообразувания УПИ - I - "За култова сграда" в новообразувания квартал 30а от публична в частна общинска собственост. За да постанови този резултат, съдът е приел от фактическа страна следното:

С решение № 523 по Протокол № 28 от проведеното на 26.09.2013 г. Общинският съвет Шумен, въз основа на заявление вх. № 92-00-417 от 17.07.2013 г. на Мюсюлманското вероизповедание гр. София, докладна записка на кмета на общината № 61-02-256 от 12.09.2013 г. и решение на постоянната комисия по териториално и селищно устройство, на осн. чл. 2, ал. 4 и ал. 6 от НРПУРОИ общинският съвет 1. е дал съгласие да се измени ПУП за площадно пространство, рзположено между осови точки № № 21, 22, 30 и 32 по плана на с. Сруйно за образуване на нови УПИ - I - "За култова сграда" в новообразуван квартал 30а и на УПИ II - "За техническа инфраструктура и озеленяване" и т. 2 е дал съгласие да се промени характера на собствеността на УПИ - I - "За култова сграда" от публична общинска собственост в частна общинска собственост.

Областният управител на област с административен център Шумен, на осн. чл. 32, ал. 2 от Закона за администрацията (ЗА) и чл. 45, ал. 4 от ЗМСМА е върнал за ново обсъждане акта, като е посочил, че в частта по т. 2 решението е незаконосъобразно, тъй като е постановено в противоречие с императивната разпоредба на чл. 6, ал. 1 вр. чл. 3, ал. 2 от Закона за общинската собственост (ЗОбС). С решение № 537 от проведеното на 24.10.2013 г. заседание общинският съвет е потвърдил оспорваната т. 2.

Обсъждайки заключението на неоспорената по делото експертиза съдът е установил, че по дйстващия дворищно регулационен план на с. Струйно пространството между кв. 21, 22, 30 и 32 - предмет на исканата промяна на ПУП, няма дворищно регулационно отреждане, а по одобрената улична регулация е предназначено за площад. Частта от това пространство, предвидена да бъде включена в новообразувания УПИ - I "За култова сграда" в кв. 30а представлява терен-място, върху което е построена и се ползва и към момента джамията на с. Струйно.

Въз основа на тази фактическа установеност съдът е направил извод, че т. 2 на решение № 523 от Протокол № 28 от 26.09.2013 г. и потвърждаващото го решение № 537 от 24.10.2013 г., с което се променя характера на собствеността на процесния имот от публична в частна общинска, е правилно и законосъобразно. В мотивите си съдът сочи, че сградата на джамията е съществувала и към момента на изготвяне на действащия регулационен план през 1930 г. и продължава да съществува до днес, както и да се ползва като джамия. Процесният имот никога не е имал отреденото му по регулационния план от 1930 г. предназначение - "площад", не се е ползвал и не се ползва като такъв, следователно няма предназначението по чл. 3, ал. 2, т. 3 от ЗОбС. След като това е така то очевидно са били налице основанията на чл. 6, ал. 1 от същия закон характерът на имота да бъде променен.

Решението е неправилно, поради което ще следва да се отмени изцяло, а спорът - да се реши по същество на базата на събраните доказателства.

1. Безспорно правомощие на общинския съвет е да промени вида на общинската собственост - от публична в частна. При вземането на такова решение обаче общинският съвет действа като разпоредител с общинска собственост по реда на чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА. Ето защо правото на собственост на общината следва да бъде удостоверено със съответния акт, съставен по надлежния ред т. е. по реда на чл. 5, ал. 2 от ЗОбС. В случая общината не е удостоверила по надлежния ред правото си на собственост върху процесния имот.

Такова задължение за общинат произтича от нормата на чл. 5, ал. 1 от ЗОбС, която изисква общината да удостоверява възникването, изменението и погасяването на правото си на собственост върху имоти с акт за общинска собственост.

2. По делото са налице множество доказателства, от които е видно че в южния край на оградения терен с пл. № 104 действащия кадастрален и регулационен план на с. Струйно от 1930 г. има построена действаща джамия, а в северния край - друга сграда (л. 357 от делото). В границите на мястото има и други помощни леки постройки и тоалетна (л. 358). Има данни както джамията, така и останалите постройки ( респ. терена ) да са собственост на мюсюлманското вероизповедание (напр. докладна записка на кмета - л. 30). Не е изяснен въпроса имало ли е реституционни претенции към този имот от страна на вероизповеданието по реда и в сроковете на § 5 от Закона за вероизповеданията. Евентуално - възстановена ли е собственост на мюсюлманското вероизповедание, върху каква част от недвижимите имоти и т. н. Каква част от терена е останала в собственост на общината и каква - на мюсюлманското вероизповедание.

3. Нито административният орган, нито съдът са призовали за участие представител на вероизповеданието в качеството му на заинтересована страна, поради което становището на вероизповеданието е останало неизвестно. В докладната записка на кмета на общината Шумен (л. 300) е записано, че вероизповеданието не притежава документи за имота си и било заявило намерение да заплати земята на новообразувания УПИ. Ако имоттъ е на мюсюлманското вероиповедание, то общинският съвет изобщо не е в правамощие да се разпорежда с него. Липсват писмени доказателства и въпросът за собствеността е спорен.

4. За да се промени характера на собствеността от публична в частна общинският съвет следва да се позове на обективни предпоставки, свързани с промяна в предназначението на имота. Ето защо решението следва да е мотивирано и да почива на обективни критерии, които са свързани с предназначението на имота и с предпоставките на чл. 3, ал. 2 от ЗОС.

От данните по делото е видно, че теренът е отреден за площад по регулационния план от 1930 г., но не е ползван като такъв, тъй като в центъра на селото има друг площад, който е благоустроен (л. 358). Следователно, по предназначение този имот за трайно задоволяване на духовни потребности на местното население ли е пред вид наличието на действащата джамия или за трайно задоволяване на потребността на населението на общината от площад, зелени площи и т. н.; настъпвала ли е промяна в неговото предназначение във времето и каква - тези въпроси не са изяснени, а липсват мотиви на административния орган, от които да се направи извод.

Пред вид изложеното настоящият състав намира, че процесното решение на общинския съвет Шумен, с което се променя вида на общинската собственост на процесния недвижим имот от публична в частна, засягащо пряко режима на разпореждане с нея е незаконосъобразно и като такова ще следва да се отмени.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 172, ал. 2, предл. - второ от АПК Върховният административен съд, трето отделение,