Решение № 1197 от 11.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10392/2024 г.

Производството е по чл. 208 от АПК. Образувано е по касационната жалба на П. Р. Х., против Решение 2709/03.09.2024г. по адм. д. 729/2023г. по описа на Административен съд Велико Търново. Иска отмяна на решението като неправилно, постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и при необоснованост. Иска отмяната му и постановяване на ново решение, с което се отмени процесната заповед. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответната страна - директора на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи /ОДМВР/ Велико Търново, не взима становище по касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационна жалба. Върховният административен съд, второ отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена като неоснователна жалбата на П. Р. Х. срещу Заповед 3663-5213/ 15.11.2023 г., издадена от директора на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи Велико Търново, с която на основание чл. 226, ал. 1, т. 8, чл. 204, т. 3, чл. 194, ал. 2, т. 4 и чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, му е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено служебното му правоотношение на длъжността младши полицейски инспектор в група Териториална полиция на сектор Охранителна полиция в Районно управление Велико Търново към ОД на МВР Велико Търново. За да постанови този резултат, съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, в изискуемата форма като съдържа реквизитите по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствени правила, в съответствие с материалния закон и с неговата цел. Въз основа на приобщените към делото доказателства, след подробен анализ на същите в тяхната съвкупност и поотделно, съдът установил фактическа обстановка, сочеща за допуснати от Х., в условията на пряк умисъл, тежки нарушения на служебната дисциплина 1. В период от неустановена дата през месец април 2023 г. до 19.06.2023 г. в гр. Лясковец, в апартамент, находящ се на [улица], [адрес], ползван от Д. К. А., без надлежно разрешение е използвал специални технически средства, предназначени за негласно събиране на информация; 2. На 02.05.2023 г. е влязъл в жилището, обитавано от Д. К. А., находящо се в гр. Лясковец, [улица], в[адрес], без нейно знание и съгласие и без тя да му е предоставила ключ за апартамента; 3. На 05.05.2023 г. е влязъл в жилището, обитавано от Д. К. А., находящо се в гр. Лясковец, [улица], [адрес], без нейно знание и съгласие и без тя да му е предоставила ключ за апартамента. От правна страна извел извод, че с тези си деяния полицейският служител Х. е накърнил основни права на Д. К. А. - неприкосновеност на жилището и личния ѝ живот, като същевременно е нарушил нормите на т. 15, т. 19, т. 20, т. 31 и т. 25 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, като с поведението си е уронил и престижа на службата. Деянията на П. Х. са имали обществен отзвук - те са станали достояние на потърпевшата и лицата с които тя е споделила преживяванията си и от които е поискала съдействие, други лица от обкръжението ѝ, полицейски служители, имащи отношение към дисциплинарното производство, служители в ОСлО и ВТОП, провеждащи воденото досъдебно производство. Този отзвук обективно е в състояние да урони престижа на институцията в която е бил на служба Х., същият представлява пряка и непосредствена последица от процесните деяния, което ги квалифицира като тежки нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР - неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, за които, на осн. чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, е предвидено налагане на дисциплинарно наказание уволнение . Съдът е обсъдил всички доводи, изложени в жалбата срещу процесната заповед и аргументирано ги отхвърлил като неоснователни. Решението е обосновано и материално законосъобразно. Постановено е при пълнота на доказателствата, въз основа на които са изложени изключително подробни фактически констатации. Събраните доказателства в своята съвкупност, установяват извършването от Х. на вменените му с процесната заповед като умишлено извършени дисциплинарни нарушения, съставомерни по чл. 194, ал. 2, т. 4 във вр. с чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР - неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР чрез деяния уронващи престижа на службата. При правилно и напълно изяснена фактическа обстановка, съдът е извел съобразени с нея правни изводи за материална и процесуална законосъобразност на процесната заповед, които се споделят напълно от настоящия касационен състав. Оплакванията за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и неправилна преценка от съда на доказателствата по делото, не се доказаха и като неоснователни следва да се отхвърлят. Предвид изложеното, обжалваното съдебно решение, като правилно, следва да се остави в сила. На основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение