Решение № 6789 от 4.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3842/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от А. М. М., гражданин на Афганистан, чрез адв. Т. Илиев, против решение 1441/05.03.2024 г., постановено по адм. дело 12174/2023 г. по описа на Административен съд София-град. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Поддържа се становище, че изводът на съда за липса на основания за предоставяне на закрила е необоснован. Твърди се, че съдът не е обсъдил всички представени от страните доказателства и становища, поради което е достигнал до грешни изводи за неналичие на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, като в обжалваното решение липсват и мотиви защо съдът не кредитира опасенията на търсещия закрила. Поради изложеното се иска отмяна на обжалваното съдебно решение, както и отмяна на административния акт и уважаване на жалбата на касатора. Ответната страна - Председателят на Държавна агенция за бежанците, чрез юрк. Хичовски, в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли обжалваният съдебен акт да бъде оставен в сила. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение, писмено и в съдебно заседание, за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата на А. М. М., гражданин на Афганистан, против Решение 20280/07.12.2023 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 9 ЗУБ му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови обжалвания резултат съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган, при спазване на предвидената от закона писмена форма и правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Установил е, че А. М. М., гражданин на Афганистан, е подал първоначално молба за предоставяне на международна закрила вх. РД09-ВР-133/09.01.2023, като е регистриран на същата дата и настанен в ПМЗ Военна рампа. Изпратена e покана за интервю с кандидата, което да се проведе на 16.01.2023 г., но поради неявяването му не е проведено и производството по молбата му е прекратено. Установено е, че е напуснал общежитието и е в неизвестност от 20.01.2023г г. Впоследствие А. М. М. е върнат от Република Германия в България, поради съвпадение на отпечатъците му с регистрация в България. Той подал нова Молба с рег. УП-10656/28.09.2023 г., въз основа на която производството по предоставяне на международна закрила е възобновено. С чуждия гражданин е проведено интервю на 28.11.2023 г., отразено в Протокол Рег. УП-10656/28.11.2023 г., от което е установено, че А. М. М. е с етническа принадлежност [заличен текст]; религия [заличен текст], [заличен текст]. Съобщава, че е напуснал Афганистан на 25.08.2021 г. нелегално в посока Иран, след което заминал за Турция, където останал около една година. В края на 2022 г. влиза в България. През цялото време е пътувал нелегално. Оригиналната му лична карта била взета от властите в Германия. Като причина за напускане на страната си на произход чужденецът посочил, че в населеното място, където живеел със семейството си в Афганистан, имал проблеми с талибаните на ниво племена, свързани с притежавани от него земи. Съобщава, че бил заплашван и се принудил да напусне държавата си по произход, като оставил семейството си. С оспореното в съдебното производство Решение 20280/07.12.2023 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, по отношение на А. М. М., гражданин на Афганистан, е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Посочено е, че в хода на административното производство не са установени факти, които да обуславят необходимостта от предоставяне на бежански или хуманитарен статут на чужденеца. Той не е посочил причини, обосноваващи опасения от преследване, като също така спрямо него не е установена и реална опасност от тежко посегателства като смъртно наказание или екзекуция. Съдът е обърнал внимание, че има доста противоречия и несъответствия в бежанската история на кандидата и е споделил извода на административния орган, че кандидата използва разказа си, за да улесни възможността да придобие международна закрила. От представените доказателства не е установено влошаване на обстановката в Афганистан, достигаща границите на безогледно насилие, породено от въоръжен вътрешен или международен конфликт. Съдът е намерил за обоснован извода на административния орган за липсата на материалноправните предпоставки за приложение на чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Посочил е, че според изложената бежанска история не е налице преследване, представляващо нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаването им. По отношение на извода за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ спрямо чужденеца съдът е приел, че решението на административния орган е законосъобразно и в тази част. Посочил е, че не се доказва никаква реална опасност от тежки посегателства спрямо жалбоподателя, нито на лично основание, нито поради ситуацията в страната по произход. Съдът е счел, че предвид доказателствата по делото не може да се направи извод, че за търсещия закрила е налице реален риск от посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Предвид изложеното, първоинстанционният съд приел, че оспореното Решение 20280/07.12.2023 г. на председателя на ДАБ при МС е законосъобразно и правилно, поради което отхвърлил оспорването като неоснователно и недоказано. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е формирал обосновани и подробно изложени изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав. При постановяването на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Въз основа на формираните обосновани изводи административният съд е приложил правилно материалния закон. Неоснователни са възраженията на касатора, че съдът не е обсъдил в цялост представените от кандидата доказателства. Напротив, съдът подробно е обсъдил и задълбочено е изследвал обстоятелствата и събраните по делото доказателства, като е достигнал до обосновани и законосъобразни правни изводи. Не са налице релевираните касационни основания за неговата отмяна. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ при анализ на понятието "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. В настоящият случай обоснован и в съответствие с материалния закон е изводът на съда, че в конкретната бежанска история, не се откриват предпоставки за прилагане разпоредбата на чл. 8 ЗУБ за предоставяне на бежански статут. Видно от бежанската история на търсещия закрила, А. М. М. не е доказал по отношение на него да има наличие на основателни причини, пораждащи страх от преследване поради неговата религия, раса, националност, принадлежност към определена социална група, политическа партия или поради политически убеждения. От представената по делото административна преписка, както и от приложените доказателства, не може да се направи извод, че чужденецът е бил обект на преследване. Освен това, както той сам заявява, е [заличен текст] и принадлежи към най-многобройния етнос в Афганистан, който етнос има и най-голямо политическо влияние, съгласно представената от ДАБ Справка с вх. ЦУ-1658 от 25.10.2023 г. По тези съображения крайният извод на първостепенния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденеца по смисъла на чл. 8 ЗУБ е обоснован и правилен. Неоснователни са и възраженията на А. М., че са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ, поради неправилното анализиране на ситуацията в страната на произход. По отношение на извода за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут спрямо чужденеца по смисъла на чл. 9 ЗУБ, правилно първоинстанционният съд е приел, че решението на административния орган е законосъобразно. В случая касаторът не е бил принуден да напусне Афганистан, поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отношение, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, нито е бил застрашен от такива посегателства при завръщането му в страната по произход. При издаването на оспорения административен акт административният орган подробно е обсъдил ситуацията в страната по произход на М. и е достигнал до правилния извод, че не са налице предпоставки по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Първоинстанционният съд е изследвал обстановката в Афганистан, съпоставена с личната бежанска история на А. М.. От съдържащи се по делото справки на Дирекция "Международна дейност" на ДАБ, относно актуалното положение в Афганистан следва да се приеме, че не е налице заплаха за търсещия закрила поради ситуация на безогледно насилие в държавата му по произход. От нея се установява, че в Афганистан не е налице въоръжен конфликт и степента на безогледно насилие, както към датата на произнасяне на административния орган, така и при произнасянето на първостепенния съд, не е на такова високо ниво, поради което не може да се приеме, че цивилно лице поради самия факт на пребиваване там е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи. Следва да се посочи, че ситуацията в Афганистан управлението на талибаните, сама по себе си не представлява основание за предоставяне на хуманитарен статут, ако не се съпътства от обстоятелствата по чл. 9 ЗУБ, при наличието на които се предоставя хуманитарна закрила. Напротив, както е посочено от първоинстанционния съд, въпреки трудната обстановка, икономическата ситуация в Афганистан се е подобрила значително и поради това ако кандидатът за международна закрила се върне в родината си, това не би довело до неблагоприятни последици за него. Прави впечатление бежанската история на А. М., а именно, че след подаване на молба за международна закрила и регистрацията си в България, той напуска самоволно за Германия. Лицето явно се е дезинтересирало от започналото производството и би могло да се направи извод, че не се нуждае от закрилата, която търси в Република България. Ако не бе върнат от властите в Германия обратно, нямаше да подаде и молбата за възобновяване на производството по предоставяне на международна закрила. Правилен е и изводът на решаващия съд, че бежанската история на кандидата е изпълнена с противоречия и несъответствия. В тази връзка, в обжалваното решение подробно съдът е изложил мотивите си, за да достигне до този извод. На основание чл. 221, ал.1, изр.второ от АПК касационната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционнто решение. Друго противоречие в историята на М., на което настоящата инстанция допълнително обръща внимание, е свързан със самоличността на лицето, което при първоначалната си регистрация установява личните си данни с декларация по чл. 30, ал.1, т.3 от ЗУБ, като по-късно в интервюто заявява, че оригиналната му лична карта е взета от властите в Германия, което означава, че при регистрацията си той е притежавал документи за самоличност, само че не ги е представил. А. М. явно не желае да съдейства на българските власти. Въз основа на изложеното, като е приел Решение 20280/07.12.2023 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет за законосъобразно и е отхвърлил подадената срещу него жалба като неоснователна, административният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение