Решение № 52 от 31.01.2012 г. на ВКС по н. д. № 3014/2011 г.

Решение № 52 от 31.01.2012 г. на ВКС по н. д. № 3014/2011 г., II н. о., НК, докладчик съдията Биляна Чочева Производство пред ВКС е по реда на чл. 420, ал. 2, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на осъдения Р. М. С. за възобновяване на НОХД № 2516/2010 г. на Плевенския районен съд и отмяна на постановеното по него определение от 02.06.2011 г., с което е било одобрено споразумение за прекратяване на наказателното производство, водено срещу него за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, 4 и 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. "б", вр. чл. 18, ал. 1 от НК, като обвиняемият се е признал за виновен в извършването му и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е било определено наказание 1 г. и 6 месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим. В лично изготвеното от осъдения искане, поддържано в с. з. пред ВКС лично от него и служебния му защитник, се сочи, че той е бил несправедливо осъден на високо наказание, а в кражбата участвали още две лица, които получили ниски наказания. Служебният му защитник сочи допълнително, че при одобряване на споразумението подсъдимият не подписал декларация, че се отказва от разглеждане на делото по общия ред, което представлявало процесуално нарушение. Претендира се отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане на районния съд. Прокурорът от ВКП намира изложените в искането оплаквания за неоснователни. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното: Искането за възобновяване (формулирано като жалба) е допустимо, тъй като е било депозирано в изискуемия по чл. 421, ал. 3 от НПК 6-месечен срок, считано от постановяване на определението за одобряване на споразумението, което не е подлежало на проверка по касационен ред. Разгледано по същество обаче, то е НЕОСНОВАТЕЛНО, предвид следните съображения: От материалите по делото е видно, че с определението си от 02.06.2011 г., влязло в сила на същата дата, Плевенският районен съд е одобрил споразумение, сключено в с. з. между обвиняемия Р. С. и прокурора, съобразно което той е бил признат за виновен за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, 4 и 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. "б", вр. чл. 18, ал. 1 от НК, извършено на 20.03.2010 г., като при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е било наложено наказание 1 г. и 6 месеца лишаване от свобода. Липсват каквито и да са данни за допуснати процесуални нарушения при одобряване на това споразумение. То е било постигнато в съдебното производство и след сключване на споразумение между прокурора и другия подсъдим И. А., за което С. е дал съгласие по реда на чл. 384, ал. 3 от НПК (вж. протокол от 14.04.2011 г.). Изрично е посочено, че деянието е било извършено при предварителен сговор между подсъдимия, И. А. и трето неустановено лице. Обстоятелството, че на А. е било наложено наказание 3 месеца лишаване от свобода е без всякакво значение за наказанието на С., тъй като правната му квалификация е била по-лека - по чл. 195 от НК. Също изрично в съдебния протокол при одобряване на споразумението е вписано заявлението на С., че е съгласен със съдържанието му, което доброволно е подписал и се отказва от съдебно разглеждане на делото по общия ред. С оглед изложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение