Решение № 1035 от 27.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11142/2020 г.

Решение № 1035 от 27.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11142/2020 г., V о., докладчик съдията Мария Николова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция "Земеделие" – София-област срещу Решение № 4383/3.08.2020 г. на Административен съд София-град (АССГ) постановено по административно дело № 3598/2020 г. С обжалваното решение е отменена Заповед № РД-05-01-18/9.03.2020 г. на директора на Областна дирекция "Земеделие" – София-област, с която е прекратено служебното правоотношение на Б. Петрова, на длъжността "младши експерт" в Дирекция "Административно-правна, финансово-стопанска дейност и човешки ресурси" в Областна дирекция "Земеделие" София-област, и Областната дирекция е осъдена да заплати на Петрова разноски по делото. Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като твърди, че същото е неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано – касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Счита за неправилни изводите на съда, че заповедта е издадена при допуснати нарушения на оценяването и несъответствие с целта на закона, че при съставянето на работния план са допуснати нарушения, че поставената крайна оценка "неприемливо изпълнение" не е обоснована с конкретни факти и обстоятелства по преписката, чиято истинност може да бъде проверена. Излага съображения, че съдът неправилно се е намесил в оперативната самостоятелност на органа по назначението, че оценяването на служителката е с оглед показаните от нея умения, че същото е извършено обективно и отразява степента на справяне с работата. Моли обжалваното решение да се отмени и спорът да се реши по същество като се отхвърли жалбата на Б. Петрова. Не претендира разноски. Касационният жалбоподател се представлява от юрк. Маринова. Ответникът по касация – Б. Петрова оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното решение да се потвърди. Не претендира разноски. Ответникът по касация се представлява от адв. Чаушев. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Предмет на контрол пред АССГ е била Заповед № РД-05-01-18/09.03.2020 г. на директора на Областна дирекция "Земеделие" – София-област, с която е прекратено служебното правоотношение на Б. Петрова, на длъжността "младши експерт" в Дирекция "Административно-правна, финансово-стопанска дейност и човешки ресурси" в Областна дирекция "Земеделие" София-област, на основание чл. 107, ал. 2 във връзка с чл. 108 от Закона за държавния служител (ЗДСл), поради получена възможно най-ниска годишна оценка на изпълнението на длъжността за 2019 г. – "неприемливо изпълнение". По делото от фактическа страна, съдът въз основа на събраните доказателства, е установил, че Б. Петрова има висше образование, степен "бакалавър" по специалността "Екология и опазване на околната среда". За периода от 26.04.2010 г. до 9.03.2020 г. е работила в Областна дирекция "Земеделие", като е била назначена на длъжност "младши експерт" в Дирекция "Административно-правна, финансово-стопанска дейност и човешки ресурси" (АПФСД и ЧР) в Областна дирекция "Земеделие" – София-област. Към момента на издаване на процесната заповед е изпълнявала същата длъжност. Заеманата от Петрова длъжност е пряко подчинена на директора на Дирекция АПФСД и ЧР. Контролиращ ръководител е директорът на Областна дирекция "Земеделие", който е и орган по назначаването. За периода от 1.01.2017 до 31.12.2017 г. на Петрова е поставена оценка "Изпълнението напълно отговаря на изискванията". След междинната среща е отразен коментар, че служителят трябва да подобри уменията си за работа с деловодния софтуер. Във формуляра, обхващаш процесния период, е оформен индивидуален работен план на оценявания, в който са описани цели, период на изпълнението – 1.01.2019 г. – 31.12.2019 г. и изисквания/критерии за изпълнението. Изготвянето и съгласуването на индивидуалния работен план е станало на 31.01.2020 г. Проведена е междинна среща на 31.01.2020 г. Коментара на оценяващия ръководите е, че "индивидуалният план не се изпълнява коректно от служителя". За оценяващ ръководител се е подписало лице изпълняващо длъжността "Главен секретар" на ОД "Земеделие"-София. Поставената годишна оценка е "неприемливо изпълнение". Изложени са мотивите на оценяващия ръководител, които са за несправяне с работата. Формуляра за оценка е предоставен за запознаване, коментар и подпис на оценявания на 31.01.2020 г., който е посочил, че не е съгласен с направената оценка и ще подаде възражение. Такова Петрова е депозирала на 6.02.2020 г. до контролиращия орган. Контролиращият орган е потвърдил оценката "неприемливо изпълнение". При тези фактически установявания от правна страна съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган. Отговаря на посочените в чл. 108 ЗДСл и чл. 59 АПК изисквания за форма и съдържание. За да отмени заповедта съдът е приел, че същата е издадена при допуснати нарушения на оценяването и несъответствие с целта на закона. След анализ на приложимата нормативна уредба, съдържаща се в ЗДСл и Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация (НУРОИСДА, Наредбата) решаващият съд е посочил, че при съставянето на работния план са допуснати нарушения, които компрометират целите по чл. 76 ЗДСл във вр. с чл. 2 от Наредбата. Посочил е, че в работния план са посочени задължения, които не са конкретни, обективно измерими по обем, качество и срокове. Изложил е съображения, че това опорочава следващите етапи от процедурата по атестиране. При провеждането на междинната среща не са извършени промени в индивидуалния работен план, въпреки отбелязването, че индивидуалният работен план не се изпълнява коректно от служителя. Поставената годишната оценка е мотивирана с квалификации и изводи, без да са изложени конкретно проверими факти, което не е поправено и от контролиращия орган, който бланкетно и общо е отхвърлил възражението. Извел е извод, че изготвената обща оценка не отразява безпристрастно и обективно преценката за изпълнението на длъжността, за която служителят е оценяван. Не е спазено изискването на чл. 4, ал. 1 НУРОИСДА и индивидуалния работен план не е изготвен и подписан от ръководителя, на когото съответният служител е непосредствено подчинен. Изложил е и съображения, че формалното и тенденциозно осъществяване на процедурата по оценяване, без реално да са проверени и защитени с конкретни факти действителните служебни качества и изпълнение на длъжността от служителя или пък прилагането й само с цел да бъда освободен служителят, е в нарушение целта на закона. Решението е правилно по следните съображения. Съгласно чл. 76, ал. 1 и 2 ЗДСл държавният служител ежегодно се оценява за изпълнението на длъжността, като оценяването на изпълнението на длъжността обхваща периода от 1 януари до 31 декември на съответната година. В чл. 76, ал. 5 с. з. е предвидено, че оценяването на изпълнението на длъжността се извършва въз основа на: 1. постигането на предварително определени цели или изпълнението на преките задължения и поставените задачи; 2. показаните компетентности. Законът изисква целите по ал. 5, т. 1 да са в максимална степен конкретни, постижими, съгласувани с целите на административната структура като цяло и/или на административното звено, измерими по обем, качество и срокове – чл. 76, ал. 6. Задължителни правила за атестирането на държавните служители са уредени в НУРОИСДА, като стриктното им съблюдаване е гаранция за обективността, безпристрастността и компетентността на извършваното оценяване. Прекратяването на служебното правоотношение при условията на чл. 107, ал. 2 от ЗДСл изисква осъществяването на две кумулативни предпоставки - получена най-ниска годишна оценка на изпълнението на длъжността и законосъобразно проведена процедура по оценяване. Оценяване изпълнението на длъжността за висшите държавни служители, служителите на ръководни длъжности и на експертни длъжности с аналитични и/или контролни функции (каквато е длъжността заемана от Петрова) включва три етапа: 1. изготвяне и съгласуване на индивидуален работен план; 2. провеждане на междинна среща; 3. провеждане на заключителна среща и определяне на годишна оценка на изпълнението – чл. 8, ал. 1 от Наредбата. Правилата за провеждане на всеки от етапите на оценяването са подробно регламентирани в НУРОИСДА. Спазването на всеки от етапите е гаранция за обективността на извършеното оценяване. Общата оценка следва да отразява изпълнението на целите на работния план и показаните компетентности от служителя за целия период на атестиране, да е извършена от оценяващия ръководител безпристрастно и компетентно, въз основа на обективно установими факти и обстоятелства, да е мотивирана и да намери отражение в съответния формуляр по образец. В случая оценяването на Петрова е преминало през трите етапа. Изготвен е ИРП, проведена е междинна среща, проведена е заключителна среща, след което е определена годишната оценка. Всичко това обаче е извършено на 31.01.2020 г., видно от отразеното във представения "Формуляр за оценка на изпълнението на длъжността от висшите държавни служители, служители заемащи ръководни длъжности и експертни длъжности с аналитични и/или контролни функции" – Приложение № 2 към чл. 19, ал. 1, т. 1 от Наредбата. С това е допуснато нарушение на чл. 10 НУРОИСДА относно срока за изготвяне и съгласуване на индивидуалния работен план - попълването и подписването на съответния раздел от формуляра за оценка от оценяващия ръководител и от оценявания. Това следва да се извърши в периода от 1 до 31 януари на съответната година. Под съответна година се разбира тази, за която се изготвя и съгласува ИРП. В случая тъй като това е 2019 г., ИРП е следвало да се изготви и съгласува в периода от 1.01.2019 г. до 31.01.2019 г. ИРП следва да бъде изготвен и съгласуван съвместно от оценяващия ръководител и от оценявания, като съгласуването се обективира чрез подписването на ИРП от тези лица – чл. 9 от Наредбата. В случая, представения пред решаващия съд ИРП не е подписан от оценяващия ръководител, а само от оценявания. С оглед изискването за съгласуваност на ИРП, липсата на подпис на оценяващия ръководител следва да се приеме като липса на неговото съгласие с изготвения ИРП, което е съществено нарушение на процедурата по оценяване. Несъгласуването на ИРП опорочава последващото оценяване на неговото изпълнение. Допуснато е нарушение на чл. 12 НУРОИСДА относно срока за провеждане на междинната среща. Съгласно чл. 12 от Наредбата междинната среща между оценяващия ръководител и оценявания се провежда в периода от 15 юни до 31 юли на съответната календарна година. При отсъствие на оценявания служител или на оценяващия ръководител междинната среща се провежда в 7-дневен срок след неговото завръщане. В случая видно от доказателствата по делото междинната среща е проведена на 31.01.2020 г., което е съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Липсват доказателства за отсъствие на служителя, което да е довело до необходимост от по-късно провеждане на междинната среща. Годишната оценка на изпълнението на длъжността за длъжността за висшите държавни служители, служителите на ръководни длъжности и на експертни длъжности с аналитични и/или контролни функции се извършва въз основа на степента на постигане на целите от индивидуалния работен план и на показаните компетентности. Съгласно чл. 16 от Наредбата въз основа степента на постигане на целите от индивидуалния работен план и на показаните компетентности оценяващият ръководител определя годишната оценка на изпълнението на длъжността за висшите държавни служители, служителите на ръководни длъжности и на експертни длъжности с аналитични и/или контролни функции, включително за служителите, командировани по реда на чл. 86а от Закона за държавния служител, като в т. 5 на чл. 16 от Наредбата, в относимата й към датата на издаване на заповедта редакция, е посочено че оценка "Неприемливо изпълнение", се постави когато оценяваният едновременно: а) не е изпълнил преобладаващата част от целите в индивидуалния си работен план на нивото на изискванията/критериите, определени в него, като неизпълнението е предизвикано от обстоятелства, зависещи от служителя; б) е показал за преобладаващата част от компетентностите знания, умения и поведение, неотговарящи на изискванията в приложение № 1. Изводите на решаващия съд относно изготвената обща оценка са правилни и не следва да се преповтарят. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че съдът се е намесил в оперативната самостоятелност на органа. Съдът е направил правилен анализ на поставените в ИРП задачи, отчетеното при междинната среща и крайното оценяване. Оценяващият ръководител има задължението по чл. 18, ал. 1 от Наредбата да извърши оценката на изпълнението на длъжността "безпристрастно и компетентно въз основа на обективно установими факти и обстоятелства" и да мотивира оценката. В случая това нормативно изискване не е изпълнено. Правилно съдът е посочил, че не е мотивирано наличието и на двете предпоставки за определянето на най-ниската годишна оценка. Що се отнася до доводите на касационния жалбоподател, че служителката трудно работи с електронната деловодна система, не може да работи с електронна поща, затруднява се с администрирането на нови документи, не води коректно регистрите в електронен вариант следва да се отбележи, че от поставените цели и задачи в ИРП не може да се изведе, че служителката е следвало да покаже точно тези компетентности, доколкото задачите са общи и бланкетни и видно от представените формуляри за предходните години са еднакви с тях. В ИРП лисват конкретни цели/задачи във връзка с новата деловодна система в администрацията на ответника. Що се отнася до невъзможността за работа с офис пакетите, за служител работещ при ответника от 2010 г. подобни съображения звучат несериозно. Правилно решаващият съд е посочил, че недостатъците на годишната оценка не са отстранени и от контролиращия ръководител. Решението съответства на материалния закон. Доводът на касационния жалбоподател, че съдебното решение е необосновано е неоснователен. Съдът не е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение, в насоките, които не са установени от закона. Преценката на събраните по делото доказателства е правилна и съответства на опитните, научните и логическите правила. По изложените съображения обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касация не претендира разноски, поради което такива не му се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение