Решение № 8792 от 28.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5799/2018 г.

Решение № 8792 от 28.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5799/2018 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на "Бавекс лимитед" ЕООД, ЕИК - *********, подадена чрез адв. П. Ч., срещу решение № 1933 от 23.03.2018 г., постановено по адм. дело № 9808 по описа за 2016 г. на Административен съд - С. град. К. жалбоподател счита, че обжалваното решение е неправилно, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Според касатора по делото са ангажирани доказателства за отчетната стойност на имотите, както и документи за собственост, данъчни декларации, като твърди, че ревизиращите органи необосновано констатирали различие между декларираното РЗП на магазини № 9, 10 и 22, находящи се в гр. С., район "Студентски", ул. "Пловдивско поле" № 11, както и магазин № 2, находящ се в гр. С., район "Л.", ул. "С. Н." .№.... Счита, че в обсъждания казус не е направена разлика между чистите търговски площи и обслужващите помещения /складове и мазета/ към магазините. Неправилно върху цялата площ е определен данъка. В тази връзка необосновано съдът не е кредитирал СОЕ, според която съществува различие в отчетните стойност на имотите, имайки предвид търговските площи и обслужващите помещения. Иска се отмяна на решението и отмяна на процесния РА, както и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът - Кметът на Столична община не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след преценка на събраните по делото доказателства, съобразявайки доводите и възраженията на страните и обсъждайки предявените касационни основания, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от страна по делото, имаща право и интерес от оспорването, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С решението си АДмС - С. град е отхвърлил жалбата на "Бавекс лимитед" ЕООД против ревизионен акт (РА) № СФР16 - РД77 - 29 от 01.03.2016 г., издаден от Р. И. Б., на длъжност началник отдел - възложил ревизията и Н. И. С., на длъжност старши инспектор - ръководител на ревизията, потвърден с решение № СОА16 - РД28 - 21 от 26.07.2016 г. на кмета на Столична община. С РА са установени за притежавани от "Б. Л." ЕООД недвижими нежилищни имоти, находящи се на територията на СО, в районите "Студентски" и "Л.", за периода 01.01.2010 г. - 31.12.2014 г. следните публични общински вземания:

• ДНИ в размер на 7016,02 лв. и лихви - 1808,94 лв., от които внесената сума за ДНИ е 5172,71 лв., а за лихвите - 602,32 лв. и остават за довнасяне ДНИ в размер на 1843,31 лв., както и лихви за просрочие - 1206,62 лева;

• ТБО - в размер на 33 085, 96 лв. и лихви - 13499,05 лв., от които внесената сума за главница е в размер на 2996 лв., а лихвите са 507,04 лв. и остава сума за довнасяне в размер на 30089,96 лв. и лихви - 12 992,01 лв., т. е. целият общ размер за довнасяне е 46 131,90 лева.

По време на ревизионното производство е констатирано, че "Бавекс лимитед" ЕООД е придобило недвижим нежилищен имот, съгласно нотариален акт (НА) № ... от ..... г., находящ се в гр. С., ул. "Пловдивско поле" № 11, съставляващ магазин № 22, секция 5, партерен етаж на сграда със застроена площ от 89, 48 кв. м., изградена в УПИ I - 59 от кв. 14, 47 по плана на гр. С., като са подадени следните декларации: - по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ (отм.) с вх. № 160009 - 520 от 06.11.2009 г., с декларирана отчетна стойност в размер на 231 274, 45 лв. и по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 160700 - 0039 от 29.05.2012 г., в която е декларирано, че РЗП на обекта е 105, 11 кв. м., а размерът на отчетната стойност е 101 311,99 лева. Установена е разлика между посочената застроена площ на имота в представения НА и декларацията по чл. 14 от ЗМДТ, както и разлика между декларираната отчетна стойност в размер на 231 274, 45 лв. и тази, по която счетоводно е заведен магазин № 22 по сметка 203, където отчетната стойност е 238 285, 63 лв. за 2010 г., 2011 г. и 2012 г., съответно 108 323,17 лв. за 2013 г. и 2014 г., след изготвена експертна оценка.

Със сделка, оформена в НА № ... от ...... г. жалбоподателят е придобил недвижими нежилищни имоти, находящи се в гр. С., ул. "Пловдивско поле" № 11, съставляващи магазин № 9, секция 3, партерен етаж на сграда със застроена площ от 23, 58 кв. м. и магазин № 10 в секция 3 на партерния и сутеренен етаж на сградата със застроена площ от 73,62 кв. м., за които са подадени следните декларации: - по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ (отм.) с вх. № 160009 - 661 от 28.09.2010 г., с която за магазин № 9 е декларирана отчетна стойност в размер на 60 257.67.45 лв. и за магазин № 10 - 188 132,74 лв. и по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 160027 - 1572 от 28.06.2010 г., в която е декларирано за магазин № 9 - РЗП на обекта е 23,58 кв. м. и за магазин № 9 - РЗП 24,40 кв. м. и отчетната стойност в размер на 34813.77 лв., за магазин № 10 - РЗП - 76, 182 кв. м. и отчетна стойност в размер на 85 665, 35 лева. Приходните органи са констатирали разминаване между декларираните застроени площи на магазин № 9 и № 10 с подадената декларация по чл. 14 от ЗМДТ и застроените площи, посочени в НА № ... от ..... г. Установена е разлика между декларираната отчетна стойност и счетоводното им завеждане по сметка 203.

За недвижим нежилищен имот, находящ се в гр. С., район "Л.", ул. "С. Н." .№..., с характеристиките на магазин № 2 на две нива, от които първото ниво на ет. ... със застроена площ от 50,48 кв. м. и второто ниво на сутеренен етаж със ЗП от 45,58 кв. м., придобит с НА № ... от ...... г., от дружеството са подадени следните декларации - по чл. 17 от ЗМДТ (отм.) с вх. № 3000 от 26.10.2011 г., с декларирана отчетна стойност в размер на 400 000,00 лв. и по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 3000 от 26.10.2011 г., в която е декларирано 106,58 кв. м. за обекта, отчетна стойност в размер на 400000,00 лева. С коригираща декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 3000 от 14.01.2013 г. е декларирана промяна в отчетната стойност в размер на 148 800,00 лева. По време на ревизията е констатирано разминаване между декларираната застроена площ от 106, 58 кв. м. на магазин № 2 с подадената декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 3000 от 26.10. 2011 г. и тази, посочена в НА № ... от ..... г. в размер на 96,06 кв. метра, както и между декларираната отчетна стойност в размер на 400 000,00 лв. и счетоводно заведената, по сметка 203, отчетна стойност в размер на 406 380,00 лв. за 2010 г., 2011 г. и 2012 г., съответно 156 180,00 лв. за 2013 г. и 2014 г., след изготвена експертна оценка.

Според органите по приходите и кмета на столична община за нуждите на облагането по отношение на разгърната застроена площ на имотите - магазини, се вземат данните от документите за собственост, т. е. от съответния нотариален акт. Размерът на отчетната стойност е този, по който магазините са заведени в сметка 203 от предоставените от дружеството счетоводни документи. При така възприетата фактическа обстановка, първоинстанционният съд е направил извод, че ревизията е възложена от компетентен орган и е приключила в определения от него срок. Ревизионният акт е издаден от компетентен орган, определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията, поради което не е засегнат от пороци, пораждащи неговата нищожност.

След анализ на нормативната уредба, касаеща ДНИ - чл. 14, 17, 19, чл. 21 от ЗМДТ, чл. 15 от Наредбата на Столичния общински съвет за определяне на размера на местните данъци и на събраните по делото доказателства, съдът е достигнал до извод за законосъобразност на РА в частта относно установените задължения за ДНИ. Съдът е установил, че в представената от РЛ оборотна ведомост на подсметки - сметка 203 за 2010, 2011, 2012, 2013 и 2014 г. (л. 402 - 406), посочените стойности на процесните нежилищни недвижими имоти кореспондират с посочените стойности в РА, както и с констатациите, направени от в. л. Миткова в изготвената от нея ССчЕ. Не е кредитирано заключението по назначената СОЕ.

По отношение на ТБО за периода 2010 г. - 2014 г. и след анализ на приложимата нормативна уредба, съдът е посочил в решението си, че размерът на дължимите такси е определен на база на отчетната стойност на процесните имоти, като липсва разлика между установените задължения по РА и в заключението на ССчЕ.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Касаторът поддържа довод, както по време на административното производство така и в съдебното производство, че за процесните имоти са събрани доказателства, касаещи отчетните им стойности, документи за собственост - нотариални актове и данъчни декларации, но въпреки това необосновано било прието наличието на различие относно декларираното РЗП, защото не е направена разлика между чистите търговски площи и обслужващите помещение, (складове и мазета) към тях, в резултат на което данъка е определен неправилно върху цялата им площ. Освен това жалбоподателят сочи аргументи, че неправилно и необосновано, без притежаването или използването на специални знания, органът по приходите сам изчислил застроените площи, използвайки ги като основа за облагане с такса за битови отпадъци. В жалбата се поддържат твърдения за незаконосъобразност на РА, предвид неизпълнение от страна на приходните органи на задължението по чл. 103 ДОПК. Подателят на декларация трябвало да бъде поканен да отстрани в 14 дн. срок от получаване на съобщението несъответствията, /независимо каква отчетна стойност е посочена от "Б. Л." ЕООД/. Възраженията са неоснователни.

Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на ДОПК. В Глава XIV от ДОПК са регламентирани два способа за установяване на задължения за данъци и здравноосигурителни вноски: 1) предварително установяване на задължения по декларация по реда на Раздел I, глава IХ от ДОПК и 2) установяване с ревизионен акт по чл. 108 от ДОПК - Раздел II, глава ХIV от ДОПК. В раздел I "Предварително установяване", глава ХIV "Установяване на данъците и задължителните осигурителни вноски" от ДОПК, са регламентирани две хипотези за предварително установяване на задължение по декларация:

1.) по чл. 105 от ДОПК самоизчисляване от задълженото лице на основата и размера на задължението по декларация, (дължим данък и задължителни осигурителни вноски). Несъответствията в декларираните обстоятелства се установяват с акт за установяване на задължението по чл. 106, ал. 1 от ДОПК, но независимо от това задълженията за данъка подлежат на установяване чрез извършване на ревизия.

2) по чл. 107, ал. 1 от ДОПК установяване на размера на дължим данък и осигурителна вноска от органа по приходи въз основа на подадена от задълженото лице декларация. Размерът се съобщава на задълженото лице по чл. 107, ал. 3, като акт може да се издаде и служебно при установяване на несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след като е изчерпан реда по чл. 103 от ДОПК, както и когато не е подадена декларация и не е извършена ревизия.

В конкретния казус задълженията за ДНИ и ТБО са установени с ревизионен акт, поради което е неоснователно възражението за допуснато нарушение на чл. 103 ДОПК от приходните органи. В случая с оглед констатираните разлики при декларирането, както по отношение на РЗП, така и на отчетните стойности на процесните имоти, правилно административните органи при определяне размера на дължимите ДНИ и ТБО са взели предвид стойностите, посочени в приложените документи за собственост и счетоводни документи, изходящи именно от касатора. Така по отношение РЗП на четирите магазина са съобразени площите, отбелязани в нотариалните актове. Съгласно текста на чл. 19, ал. 1 от Закона за местни данъци и такси (ЗМДТ, в сила от 01.01.1998 г., изм. ДВ. бр. 95 от 01.12.2009 г.), размерът на данъка върху недвижимите имоти се определя върху данъчната оценка на недвижимите имоти по чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ. За периода 01.01.2008 г. - 31.12.2010 г., данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е отчетната им стойност, а считано от 01.01.2011 г. - по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно Приложение № 2 към ЗМДТ. По смисъла на дефиницията на § 1, т. 17 от ДР на ЗМДТ "отчетна стойност" е стойността при счетоводното завеждане на актива или обезценената/преоценената стойност на актива, когато е извършена оценка след първоначалното му счетоводно завеждане. При определяне размера на дължимите ДНИ и ТБО приходният орган е съобразил размера на отчетната стойност, по която магазините са заведени в сметка 203 в счетоводството на касатора. В тази връзка съдът обосновано не е кредитирал заключението на СОЕ, което не е съобразено с приложимата нормативна уредба и доказателствата по делото. С оглед изложеното, настоящият състав на ВАС, Осмо отделение счита, че липсват касационни основания за отмяна на решението на административния съд, поради което същото като валидно, допустимо и правилно трябва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение,