Решение № 5866 от 14.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10274/2020 г.

Решение № 5866 от 14.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10274/2020 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисията за защита от дискриминация (КЗД) срещу решение № 809 от 01.07.2020 г. по административно дело № 1313/2019 г. на Административен съд В., с което е отменено нейно решение № 236/09.04.2019 г. постановено по преписка № 39/2018 г. от Петчленен разширен състав. По наведени доводи за неправилност на решението, за необоснованост и незаконосъобразност се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което оспорването на административен акт бъде отхвърлено. Претендира присъждане на деловодни разноски и прави възражение за прекомерност на същите на насрещните страни. По делото е постъпила касационна жалба и от Изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) и Г. Г., в качеството му на "началник отдел" Проверки при Териториална дирекция (ТД) на НАП – В., подадена чрез процесуален представител, в която също са наведени доводи за необоснованост на решението и постановяването му при неправилно приложение на закона. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново по съществото на спора, с което оспорването на административния акт бъде отхвърлено като неоснователно, като претендират и присъждане на деловодни разноски. Ответникът по касационната жалба – И. Т. – в представени от процесуален представител писмени отговори оспорва двете касационни жалби, излага съображения за правилност на решението и моли съда да го остави в сила и му присъди направените деловодни разноски. Ответникът по касационната жалба – Централно управление (ЦУ) на НАП, чрез процесуален представител излага становище за основателност на касационните жалби и моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалвания съдебен акт и постанови нов по съществото на спора, с който да отхвърли оспорването на решението на КЗД и му присъди деловодни разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо – постановено е от компетентния съд след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто права и законни интереси са засегнати с него. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, но при допуснати нарушения на изискванията за форма, предвидени в закона и на предвидените административнопроизводствени правила, обусловили и материална незаконосъобразност на акта. В тази насока съдът е изложил съображения, че основният недостатък на формата е липсата на изложение на фактическите основания за постановяване на акта, а направеният извод на органа за липсата на установено нарушение на забраната за дискриминация е направен без фактически установявания за осъществяването или не на твърдените от жалбодателя фактически действия. При това от акта не можело да се установи какво приема органът – дали липсва нарушение по ЗЗДискр., тъй като не е установено извършване на действията, твърдени от Т. или макар те да са осъществени, същите не представляват такова нарушение. Въз основа на това е направен извод, че в случая са налице отменителните основания по чл. 146, т. 2 и т. 3 АПК, което освен това води до невъзможност да бъде осъществен дължимия контрол за законосъобразност на акта. Съдът е констатирал и наличие на допуснато съществено нарушение на административно производствените правила, изразено в това, че при изложени в жалбата до КЗД твърдения за осъществено спрямо жалбодателя преследване с издаване на заповед № 967/13.07.2018 г. от Изпълнителния директор на НАП за прекратяване на служебното му правоотношение органът конституира като ответник не издателят на заповедта, а Г. Г., довело до невъзможност същия да осъществи защита в производството. На следващо място АС В. приема, че в административното производство неправилно е конституирано като страна ЦУ на НАП доколкото в жалбата на Т. до КЗД липсват твърдения за извършени такива действия от този ответник. Решението е правилно. Неоснователни са наведените от двамата касационни жалбодатели доводите за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост на решението. Съдът е изяснил релевантните за спора факти, обсъдил е приетите в хода на административното и съдебното производство доказателства, както и наведените от страните доводи, а направените въз основа на тях изводи са подробно аргументирани и правилни. От съдържанието на обжалвания акт и материалите на административната преписка, по която същият е постановен се установява, че изводът в обжалваното пред настоящия състав решение на КЗД за нарушения на изискванията за формата на акта, изразено в липсата на изложени от органа фактически и правни основания за постановяването му е правилен. В решение № 236/09.04.2019 г., постановено по преписка № 39/2018 г. на КЗД липсва преценка на фактите, сочени от жалбоподателя и обобщени в четири пункта от съда: при установено по-високо от средното натоварване - определена по-ниска годишна оценка за 2016 г.; неравномерно разпределение на преписките - над средното натоварване за останалите инспектори; проверка за присъствие на работното място на 14.07.2016 г. единствено на жалбоподателя; преследване по повод прекратяване на служебното правоотношение. Органът не е направил и правни изводи за осъществен или не фактически състав на дискриминация по някой от изброените в чл. 4 от ЗЗДискр. признаци. Изложените съждения на състава на КЗД са относими към законосъобразност на действията на ответниците, за което КЗД няма компетентност и съответно не са разгледани за осъществено или не нарушение на забраната за дискриминация, каквато е единствената компетентност на този орган, съобразно правомощията му определени в ЗЗДискр. Не е установено и доказване от ответната страна, че принципът на равно третиране не е нарушен, съобразно предвиденото в чл. 9 ЗЗДискр., като липсват и фактически установявания относно твърденията за преследване – по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗЗДискр. – издаване на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение с Т. в следствие на предприетите от него действия за защита от дискриминация. При така установеното постановяване акта в нарушение на разпоредбите чл. 7 и чл. 35 АПК, без са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за спора правилно съдът е приел за необоснован извода за липса на дискриминация. Правилен е изводът на АС - В., че в хода на административното производство са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, освен посочените по-горе и при конституиране на страните, което е задължение на органа. Същото е изразено в неконституиране като ответник на лице, чрез чийто действия жалбодателят твърди, че спрямо него е извършено преследване по смисъла на § 1, т. 3 ЗЗДискр. (освен, че съставът на КЗД не е положил и минимални усилия да установи, коя от хипотезите, посочени в три букви на цитирания текст е налице) както и в конституиране като ответник на лице, за което в жалбата липсват каквито и да било твърдения за извършени дискриминационни действия, а именно ЦУ на НАП. При това в случая стоят въпросите доколко посочената структура на НАП има самостоятелност и обособеност, позволяваща участието й като надлежна страна в производството, а с оглед особеностите на производството по ЗЗДискр. и дали е възможно изобщо ЦУ на НАП да осъществи такива действия по нарушаване забраната за дискриминация. Неоснователен е доводът за наличие на основания по чл. 52 от ЗЗДискр. за прекратяване на производството. Цитираната разпоредбата въвежда забрана да се образува производство по ЗЗДискр., ако е образувано в случаите, когато от извършване на нарушението до сезирането на КЗД или съда е изтекъл тригодишен срок. Следователно посоченият в чл. 52 ЗЗДискр. срок преклудира правото да се търси защита срещу действията, осъществяващи дискриминация по смисъла на закона, но не е относимо относно срока, в който продължава производството до приключването му с влязло в сила съдебно решение. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото КЗД следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените деловодни разноски в размер на 520 лева, представляващи заплатен в брой хонорар за един адвокат, като съставът счита, че същият е съобразен с фактическата и правна сложност на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение