Решение № 1557 от 5.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12126/2009 г.

Решение № 1557 от 5.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12126/2009 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на началника на Столична РДНСК, срещу Решение № 45/18.06.2009 г., постановено по адм. д. № 7557/2008 г. на Административен съд - София-град, като в нея се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени с произтичащите от това последици. От ответниците, становище в писмено възражение за неоснователност на касационната жалба, изразява Климент Любомиров Дилянов от гр. София. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - София-град, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отменил по жалба на Климент Любомиров Дилянов, Заповед № ДК-04-46/08.08.2008 г. на н-ка на Столична РДНСК, с която на основание чл. 216, ал. 5 ЗУТ е отменено Разрешение за строеж № 142 от 01.11.2006 г., издадено от главния архитект на СО - район "Оборище", за строеж "вътрешно преустройство - отваряне на врата на складово помещение в сутерена към коридора и уточняване предназначението на магазина", в съществуваща жилищна сграда в УПИ ХVII-256, кв. 143, по плана на гр. София, издадено в полза на Дилянов. За да постанови решението си съдът приел, че в случая е налице хипотезата на чл. 185, ал. 1 ЗУТ и не се изисква съгласие на останалите собственици в етажната собственост. Решението е постановено при правилно прилагане на материалния закон и е обосновано. Разрешеното преустройство е на собствен магазин и складово помещение на Дилянов, като с него не се отнемат общи части и площи в етажната собственост, не се променя предназначението им, същите не се изменят с избиването на врата от собствено помещение към общ на етажната собственост коридор и пр., поради което е налице хипотезата на чл. 185, ал. 1 ЗУТ и не се изисква съгласие на останалите собственици в етажната собственост, а не е налице ал. 2 от същия текст, както правилно е приел съдът. Последният е изложил подробни мотиви и правилно е установил фактическата обстнавока въз основа на събрания доказателствен материал и приетата експертиза, неоспорена от страните и е извел съответствуващи на същата правни изводи. Разрешението е законосъобразно и неправилно е отменено с процесната заповед, която се явява незаконосъобразна и е отменена от съда. Не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението като следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение в настоящия съдебен състав, на основание чл. 221, ал. 2 АПК