Решение № 2438 от 2.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2533/2015 г.

Решение № 2438 от 2.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2533/2015 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII на АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на Митница Аерогара София, представен от юрисконсулт Станимир Алексиев, против решение № 8220/19.12.2014 г., постановено по адм. д. № 7692/2014 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменено решение № 91/25.06.2014 г. на началника на Митница Аерогара София в частта относно установеното в тежест на "Търговска лига - Национален аптечен център" АД задължение за заплащане на лихви в общ размер 25 409.34 лева. Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Изразява несъгласие с изводите на съда за дължимост на лихва за забава върху задължението за заплащане на вносни митни сборове не от датата следваща тази на допускане на стоката за свободно обращение, а след изтичането на определен от митническите органи срок за доброволно плащане. Отрича относимостта към спора на цитираното от АССГ решение на СЕС по дело С-546/09. Настоява, че митническото задължение е възникнало на основание чл. 201 от Регламент 2913/92 на Съвета. Сочи като приложим към част от пораждащите задължението фактически състави Регламент 450/2008 г., с който е отменен Регламент 2913/92. Иска се отмяна на съдебното решение и отхвърляне на жалбата срещу отменения с него административен акт. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касация "Търговска лига - Национален аптечен център" АД, чрез повереника си адв. Стоянов, отрича основателността на касационната жалба. Иска присъждане на разноските по производството. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК съдът прие следното: Фактическите установявания на първостепенния съд са за инициирана от "Търговска лига - Национален аптечен център" АД последваща проверка на извършеното от него в периода от м. май 2011 г. до м. 12.2011 г. деклариране с ЕАД на стоки за допускането им под режим свободно обращение и крайно потребление. Искането на титуляра на режима е от 13.06.2014 г. Мотивирано е с твърдение, че в декларираната митническа стойност на стоките е следвало да се включи и комисионата на посредника. Деклараторът е изчислил размера на дължимия при новата МОС ДДС на 264 722.80 лева и е представил платежно нареждане за тази сума от датата на искането. С решението на началника на Митница Аерогара София са коригирани подадените от "Търговска лига - Национален аптечен център" АД митнически декларации и са определени допълнителни задължения за ДДС в размер 264 722.80 лева и за закъснителна лихва в общ размер 25 409.34 лева на основание чл. 211 от Закона за митниците. Периодът на забавата е посочен за всеки ЕАД и ограничен между датата следваща тази на подаване на декларацията и датата на плащането на главницата на 13.06.2014 г. При проверката по чл. 168 във вр. с чл. 146 от АПК съдът е признал компетентността на издателя на административния акт, съобразяването на административнопроизводствените правила при постановяването и съответствието на акта с изискванията за форма по чл. 59, ал. 2 АПК. Квалифицирал е решението като противоречащо на материалния закон. Съдът е обсъдил разпоредбите на ЗДДС, уреждащи възникването на задължението за ДДС при внос на стоки и привръзката на тази уредба с митническото законодателство. С позоваване на разпоредбите на чл. 201, § 1, б. "а" и § 2 от Регламент 2913/1992 г. на Съвета е определил момента на възникване на вносното митническо задължение при допускането на стоки за свободно обращение. Посочил е дължимите процесуалните действия на митническите органи, предхождащи събирането на митните сборове, които включват взимането под отчет на митническото задължение и уведомяването на длъжника за размера на сборовете. Решаващият му извод при тълкуването на нормите на чл. 217, § 1; чл. 221, § 1 и чл. 232, § 1, б. "б" от МКО е за възникване на задължението за лихва за забава след изтичането на определен от митническия орган срок за плащане. Черпил е аргументи от решението на СЕС по дело С-546/09. Приел е, че извършеното от длъжника плащане на 13.06.2014 г. предхожда издаването на решението на митническия орган, както и уведомлението от 27.06.2014 г. за вземане под отчет, поради което е изключено изпадането му в забава. Решение е правилно. Отсъстват предпоставките за установеното от администрацията задължение за лихви. В съответствие с чл. 56 от ЗДДС субекти на задължението за начисляване на данъка при вноса са митническите органи /освен хипотезата на начисляване от вносителя по чл. 57 от ЗДДС/, като размерът на данъка се взема под отчет по реда, определен за митническото задължение. Начисляването е съобразено със спецификата на възникване на данъчното събитие и настъпването на изискуемостта на данъка при вноса, които съвпадат с датата на възникване на задължението за плащане на вносни митни сборове на територията страната или когато е било дължимо възникването, дори при несъществуващо задължение или такова с размер нула /чл. 54, ал. 1 от ЗДДС/. Плащането на начисления ДДС се извърша по реда и в сроковете за заплащане на митните сборове /чл. 60, ал. 1 от ЗДДС/, а по правилото на чл. 59, ал. 2 от ЗДДС задължението за лихва върху данъка възниква в случаите, когато според митническото законодателство лихва се дължи върху митните сборове. Разпоредбата на чл. 201, § 1, б. "а" и § 2 от Регламент № 2913/1992 г. на Съвета /Митнически кодекс на Общността (МКО) обвързва възникването на вносно митническо задължение с допускането за свободно обращение на стока, подлежаща на облагане с вносни сборове, като митническото задължение възниква от момента на приемане на митническата декларация. По правилото на чл. 217, § 1 от МКО размерът на вносните сборове, който произтича от дадено митническо задължение, трябва да бъде изчислен незабавно в момента, в който митническите органи разполагат с необходимите данни и да бъде вписан в счетоводните документи или на друг носител на счетоводна информация, което представлява вземане под отчет /аналогична е разпоредбата на чл. 205, ал. 1 от ЗМ/. Длъжникът, на основание чл. 221, § 1 от МКО, следва да бъде уведомен за размера на сборовете по подходящ начин, веднага след като този размер бъде взет под отчет. По силата на чл. 222, § 1, б. "а" от същия акт на вторичното право на ЕС, размерът на сборовете, за които е извършено уведомяването по чл. 221 трябва да бъде заплатен от длъжника в срока, който му е определен с поканата. Съгласно чл. 232, § 1, б. "б" от МКО, когато размерът на сборовете не е платен в определения срок, се събира лихва за забава, начислена върху размера на сборовете, като нейният размер не може да бъде по-висок от лихвата за кредит. При установяванията за вземане на задължението за ДДС на "Търговска лига - Национален аптечен център" АД под отчет след датата на погасяването му чрез изпълнение длъжникът не е изпаднал в забава. Още в Решение от 20 октомври 2005 г. по дело Overland Footwear, C-468/03, Recueil, стр. I-8937, точка 63, СЕС е интерпретирал разпоредбата на чл. 78, § 3 от МКО в смисъл, че неверните и непълни данни, установими при последващата проверка на декларацията, са както фактическите грешки, така и грешките по правото. Към това решение препраща и решение от 14.01.2010 г. по съединени дела С-430/08 и С-431/08. При отчитането на новите данни /верни и пълни/, възниква правомощието на митническите органи да "уредят ситуацията" /по терминологията на чл. 78, § 3 от МКО/ при спазване на съответните разпоредби, включително и като поправят декларацията по своя инициатива в съответствие с чл. 78, § 1 от МКО. Ответникът по касация е извършил митническо деклариране по смисъла на чл. 4, § 17 от МКО в писмена форма, съобразена с изискването на чл. 62, § 1 от МКО и във вида на формуляра по чл. 205, § 1 от РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 2454/93 НА КОМИСИЯТА от 2 юли 1993 г. за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността. Негова и съобразена с правилото на чл. 78, § 1 от МКО е инициативата за поправка на подадените ЕАД. Щом размерът на сборовете, произтичащ от митническото задължение е бил определен в по-малък размер, пак е дължимо вземането на сборовете под отчет до пълния им размер, което МКО определя като последващо вземане под отчет /вж. чл. 220, § 1 от МКО/. Обстоятелството на последващото /а не първоначално/ вземане под отчет не изключва задължението на митническия орган по чл. 221, § 1 МКО да уведоми длъжника по подходящ начин веднага след като този размер бъде взет под отчет и да му определи срок за изпълнение по чл. 222, § 1, б. "а" МКО. Неизпълнението в срока има за последица възникването на задължение за лихви за забава - чл. 232, § 1, б. "б" от МКО и чл. 211 от ЗМ. Вън от съмнение е действието по време на МКО до 1.06.2016 г. в съответствие с разпоредбата на чл. 286, § 2 във вр. с чл. 288, § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза. Соченият от касатора Регламент (ЕО) № 450/2008 на европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. за създаване на Митнически кодекс на Общността (Модернизиран митнически кодекс) така и не е породил действие, доколкото преди влизането му в сила не по късно от 24.06.2013 г. /вж. чл. 188, § 2, ал. 2 от Регламент 245/2008/, с Регламент /ЕО/ № 528/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета е изменена ал. 2 на чл. 188, § 2 от Регламент /ЕО/ № 450/2008, като датата 24.06.2013 г. се заменя с 1.11.2013 г., а отмяната на Регламента за приемане на Модернизирания митнически кодекс на Общността е с Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. /вж. чл. 286, § 1 от Регламента/. Регламент (ЕС) № 952/2013 е публикуван в ОВ на ЕС на 10.10.2013 г. и е влязъл в сила на 30.10.2013 г. според заключителната разпоредба на чл. 287 от него. В контекста на изложеното оспореното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответника се дължат сторените в касационното производство разноски в размер 1 430 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на първо отделение,