Решение № 14583 от 2.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7969/2009 г.

Решение № 14583 от 2.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7969/2009 г., I о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП против Решение № 652/17.04.2009 г. на Варненския административен съд, (ВадмС), първо отделение, девети състав, постановено по адм. д. № 1465 по описа за 2008 г. на този съд, в частта с която е отменен РА № 0800690/19.03.2008 г., издаден от ст. инспектор по приходите при ТД на НАП - Добрич, с който на Петър Тодоров Петров, като ЕТ "Бъдеще - П. Петров" - гр. Добрич е определен допълнителен данък за внасяне по ЗДДС за д. п. м. 12.2003 г. в размер на 123, 50 лв. и за д. п. м. 12.2004 г. ДДС за внасяне в размер на 186 лв., със съответната лихва за забава. От съдържанието на касационната жалба могат да се извлекат отменителни основания по чл. 209, т. 3, предложения първо и второ от АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон - чл. 29, ал. 5 от ЗДДС (отм.), параграф 1, т. 4 от ДР на ЗСч., НСС 2 "Отчитане на СМЗ" - т. 8.5, съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Касаторът счита, че начинът по който вещото лице е определило себестойността на реализираната от лицето продукция, е неправилен. За разлика от експерта приходният орган е разпределил разходите в сметка 611 - 34 029,73 лв. на база процентно съотношение на преки разходи за продукция - 67,63 %, тоест 23 014,31 лева. Касаторът претендира отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне съответната част от жалбата, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - ЕТ "Бъдеще - 90 - П. Петров" - гр. Добрич, редовно призован, не е изразил становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, състав на I А отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна. В първоинстанционното производство спор е възникнал по обстоятелството, че при определяне размера на себестойността приходните органи са включили преки разходи ел. енергия и вода, отнасящи се до реализираните приходи по сметка 709 - Други приходи. Съдът е посочил, че себестойност по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗСч. е оценката на произведените в предприятието активи, в която не се включват административните разходи, разходите за продажби, финансовите и извънредните разходи. Съгласно т. 8.1 от НСС 2, себестойността на продукцията се определя от стойността на употребените материали, разходите за преработка и другите разходи, свързани с производството на съответната продукция. Разпоредбата на т. 8.5 от стандарта поставя изискване предприятията да определят организацията за отчитане на разходите и начина на формиране на себестойността на продукцията и услугите съобразно изискванията на този стандарт, спецификата на производствената дейност, вида на произвежданата продукция и извършваните услуги. Съдът е обсъдил заключението на вещото лице, което е констатирало, че: 1. За 2003 г. себестойността на продукцията е в размер на 76 001,60 лева; 2. За 2004 г. себестойността на продукцията е 27 641,65 лева. Съдът е кредитирал заключението, като обективно и компетентно. Обжалваното решение е правилно и трябва да бъде оставено в сила, поради следните съображения: В същността си основното касационно оплакване се изразява в оспорване заключението на вещото лице, което обаче е недопустимо да се прави за пръв път в касационното производство. Вещото лице Данговски е изслушано в съдебно заседание, проведено на 8.12.2008 г. на което са присъствали адв. Бухчев и юрисконсулт Еленова. На единствения въпрос на процесуалния представител на Д "ОУИ" вещото лице е отговорило, че в преписката се съдържа МО, в който съществуват съответните записвания. Страните не са поставили други въпроси на експерта и съдът е приел писменото заключение на Данговски, като неоспорено. Именно въз основа обсъждането на заключението е отменен частично процесния РА. Липсват отменителни основания, регламентирани в чл. 209, т. 3 от АПК, поради което решението в обжалваната част трябва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК, Върховният административен съд, състав на I А отделение