Решение № 3870 от 19.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14697/2013 г.

Решение № 3870 от 19.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14697/2013 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Виктор Петров Савов, представляван от адв. Пънделова, против решение № 5370/05.08.13 г. по адм. д. № 497/13 г. по описа на Административен съд София-град с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът, Началник РДНСК Югозападен район, представляван от юрк. Младенова, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба с молба оспореното с нея решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховата административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира подадената от страна, за която решението е неблагоприятно в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба процесуално допустима, а по същество-неоснователна по следните съображения: Оспорена от касатора Савов в първоинстанционното производство е Заповед № ДК-02-ЮЗР-413/22.11.12 г., с която, на основание чл. 225, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ Началникът на РДНСК Югозападен район е наредил премахването на незаконен строеж "гараж" извършен в притежавания от оспорващия УПИ VI-208, кв. 840 по плана на гр. София, м. "Триъгълника" с административен адрес гр. София, район "Надежда", ул. "Балярска" № 43. С обжалваното решение оспорването е отхвърлено като неоснователно. В мотивите си решаващият съд е отчел правнорелевантните факти относно безспорната липса на строителни книжа за строежа, както и липсата на предпоставките по § 16, ал. 2 ПРЗУТ за признаване търпимостта му. Решението е постановено при липсата на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Въз основа на данните по административната преписка и събраните в съдебната фаза доказателства съдът е установил относимите към правилното разрешаване на спора факти и обстоятелства. В тази връзка при безспорното установяване, че строителни книжа за строежа не са издавани и, макар този строеж да е извършен през 1995 г., не е деклариран пред одобряващите органи в срока по § 16, ал. 2 ПРЗУТ, обосновано и в съответствие с материалния закон е приел, че е незаконен и по отношение на същия търпимост не може да бъде призната. При тези установявания и правни изводи като е отхвърлил оспорването срещу заповедта, разпореждаща премахване на строежа, е постановил правилно решение. Касационните доводи за постановяване на решението в нарушение на материалния закон, на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост са неоснователни. В хода на административната преписка е установено, че гаражът е построен през 1995 г., обстоятелство неоспорено от касатора в първоинстанционното производство. Без значение в тази връзка е посочената в подадената пред данъчните органи декларация година на извършване. От една страна, подаването на тази декларация не удовлетворява изискването на § 16, ал. 2 ПРЗУТ за деклариране на незаконния строеж, а от друга - изходящата от собственика информация в тази декларация служи за други законови цели - определяне размера на местни данъци и такси. Не може да бъде споделен доводът, че строежът представлява възстановяване на съществуваща барака. Дори това да е така, е налице промяна в предназначението, която отново изисква издаване на строителни книжа. Разпоредбата на § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ /ДВ бр. 82/12 г./, в сила от 26.11.12 г. не изключва приложението на разпоредбите на § 16, ал. 1 - 3 ПРЗУТ, а се явява тяхно допълнение чрез въвеждането на нов четвърти период за търпимост на незаконните строежи, който включва времето от 01.07.1998 г. до 31.03.2001 г. Процесният строеж е извършен през 1995 г., т. е в периода по § 16, ал. 2 ПРЗУТ, но за него не е налице втората законова предпоставка за търпимост- да е бил деклариран пред одобряващия орган до 31.12.1998 г. Тук се има предвид органът, който е следвало да одобри инвестиционен проект, ако такъв се е изисквал за строежа и издаде разрешение за строеж преди извършването на строежа. Посочената разпоредба на § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ има материалноправен характер и при липсата на изрична норма в специалния закон, ЗУТ, относно обратното й действие /чл. 14 от Закона за нормативните актове /ЗНА/, не се прилага спрямо административни актове, издадени преди влизането й в сила. В тази вразка следва да се съобрази императивната разпоредба и на чл. 142, ал. 1 АПК, съгласно която съответствието на административните актове с материалния закон се преценява към момента на издаването им. Настъпилите по-късно нормативни факти / влизане в сила разпоредбата на § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ/ се вземат предвид и новата норма се прилага, само в случай, че й е придадено обратно действие със специален законов текст. Последният касационен довод за постановяване на решението при непълнота на доказателствата е изобщо неотносим към правилността на решението, тъй като непълнотата на доказателствата не представлява касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд в настоящия състав на II-ро отделение,