Решение № 4190 от 20.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13707/2018 г.

Решение № 4190 от 20.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13707/2018 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Мастер Спед" ЕООД, представено от адв. Хаджиева, срещу решение № 1813/10.08.2018 г. на Административен съд П. по адм. д. № 3156 по описа за 2017 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт /РА/ № Р-16001615009200-091-001/01.06.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – П. Оплакванията на касатора са относими към трите категории касациони основания за неправилност на съдебния акт по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи опущения на съда в процеса на доказване и формирането на изводите му за отсъствие на предпоставките за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит. Твърди, че е подценена доказателствената стойност на писмените доказателствени средства – договори и приемо-предавателни протоколи, доказателства за погасяване на задълженията към доставчиците чрез цесия и прихващане и за последваща реализация на стоките. Иска отмяна на решението и на РА. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация директора на дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" П., в писмено становище отрича основателността на жалбата. Иска присъждане на разноски за касационната съдебна инстанция Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: Решението на АС П. е постановено в ново първоинстанционно производство – след отмяна с решение № 13490/07.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 267/2017 г. на решение № 2145/14.11.2016 г. на АС П. по адм. д. № 2104/2016 г. и връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд. С оспорения пред АС П. ревизионен акт са установени в тежест на "Мастер Спед"ЕООД допълнителни задължения за ДДС в общ размер 592 745. 49 лева с лихви за забава в общ размер 125 935.82 лева в резултат на извършена от органите по приходите корекция на декларираните от ревизираното лице резултати по ЗДДС в данъчен период м. 03. 2014 г. Основание за корекцията е отказът да се признае правото на приспадане на данъчен кредит в размера на данъчното задължение, упражнено в този данъчен период. Отреченото данъчно предимство по 49 бр. фактури с издател "Прибор инвест" ЕООД /48 бр. с предмет на доставките черни и цветни метали и 1 фактура за доставка на 2 броя машини/ и по една фактура, издадена от "Мастер стийл профайлс" АД за доставка на СМСН 6000 – форматираща машина е на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС. Според органите по приходите фактурираните доставки са част от данъчна измама, тъй като разпоредителната власт върху вещите не е преминала у получателя, а от него към клиентите му, доколкото местоположението на стоките е останало непроменено от преките и предходни доставчици към последващите приобретатели; операторите по веригата от доставките са свързани чрез участие на едни и същи лица или родственици в органите на управление; липсва разплащане по сделките, а са избрани други способи за погасяване на задълженията на купувачите и ефектът е редуциране на задълженията на ДДС на междинните субекти и упражнено право на приспадане на данъчен кредит в големи размери от клиентите на РЛ чрез реализиране на стоките по вътреобщностни доставки или завеждането им като ДМА. Дефинирана е целта на създадената правна привидност – да се ползва право на приспадане на данъчен кредит за начислен по завишени цени ДДС без да се начислява данък при последващите доставки. На познание относно злоупотребата с данъчни права сочела свързаността на всички участници в доставките. С първоинстанционното решение спорът за съществуването на установените с РА публични задължения е разрешен в полза на администрацията. Мотивите на съдебния акт компилират решението на ДДОДОП от оспорването по административен ред на РА и писмената защита на повереника на ответника /позоваване на нея се съдържа в абзац четвърти на стр. 18 и съдържат описание на част от процесуалните действия на страните в процеса на доказване. Чрез компилацията е постигнато обсъждане на писмените доказателствени средства. Решаващият извод на съда е, че не е оборена твърдяната от ревизиращия екип нереалност на доставките. Оспореният съдебен акт е правилен по резултата си. Неоснователни са упреците на касатора към дейността на съда по преценка на писмените доказателствени средства. В обхвата на познавателната дейност на инстанцията по същество са включени относимите към спора информационни източници, като доказателствената им стойност е определена при тяхното съпоставяне. Административният съд основателно е концентрирал спорът по фактите до придобиването от жалбоподателя на правото да се разпорежда фактически като собственик със стоките /вж. чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО/ по фактурите на "Прибор инвест" ЕООД и "Мастер стийл профайлс" АД. В съответствие с процесуалния закон и логическите правила е фактическия му извод за документиране на доставки по две стокови вериги: "Мастер стийл профайлс" АД – "Прибор инвест" ЕООД – "Мастер спед" ЕООД – "Новус груп" ЕООД и "Мастер стийл профайлс" АД – "Мастер спед" ЕООД – "Новус копр" ЕООД, като първият по веригата от доставките не плаща начисленият ДДС, междинните доставчици редуцират задълженията си с упражняване на право на приспадане на данъчен кредит по доставките, а клиентите на РЛ обосновават резултати за данъчните периоди данък за възстановяване с деклариране на ВОД и придобиване на вещите като ДМА /т. е не начисляват данък при последващи доставки на тези активи/. Касаторът надценява доказателствената стойност на договора от 12.03.2014 г. и приемо-предавателния протокол от същата дата за установяване на доставката на двата броя машини по издадената от "Прибор инвест" ЕООД фактура № 1280/12.03.2014 г. Релевантно за осъществяването на доставка на стоки е овластяването на получателя да се разпорежда фактически с материалната вещ като собственик без да е от значение прехвърлянето на правото на собственост във формите, приложими по националното право, като доказването на действителното осъществяване на доставката не зависи от способа за придобиване на правото на собственост /така т. т. ЗЗ-36 от решението на Съда по дело С-78/12/. Още органите по приходите са възприели несъответствията в документирането по веригата от доставките. В данъчния документ е посочено място на изпълнение в гр. П., макар по договора задължението на продавача да е търсимо и мястото на изпълнение е в гр. П., ул. "У. У.". № .... С. така и не напускат този адрес при поредицата доставки, като се променя основанието и субекта на ползване на обекта, в който се намират чрез сключване на договори за наем между посочените в РА свързани лица. Без движение в пространството е и машината по фактурата на "Мастер стийл профайлс" АД. И тя след продажбата ? на "Мастер спед" ЕООД е оставена на отговорно пазене в обекта на доставчика в гр. П., ул. "У. У." .№..., където остава и след последващата реализация към "Новус корп" ЕООД, но купувачът е наел обекта. Инерцията на страните по доставките в създаването на информационни източници за доставките е довела до отразяване на предаването на машината по фактурата на "Мастер стийл профайлс" АД в протокола от 12.03.2014 г. към договора с "Прибор инвест" ЕООД. Това разколебава убеждаващото въздействие на представените за установяване на доставката частни диспозитивни и свидетелстващи документи. С разтеглянето на веригата от доставки се цели отдалечаване на нарочените да получат данъчното предимство субекти от ДЗЛ в началото на веригата, което ще остане задължено за начисления данък. При привидност на правоотношението между прекия доставчик и получателя е лишено от основание имущественото разместване по паричната престация на получателя /всъщност до такова разместване не се и стига с използването на други способи за погасяване на задълженията на купувачите – даване в изпълнение чрез цедиране на вземания и прихващания/. Целта е той да получи данъчно предимство без да е платил действително данъкът, който да бъде внесен от доставчика. В същото време стоката е отредена за ВОД с нулева ставка или не е предмет на последващи облагаеми доставки. Упражняването на правото на приспадане с цел злоупотреба е неприемливо за националния и за наднационалния правопорядък. Така в решението на Съда по дело С-504/10 се припомня, че борбата срещу данъчните измами, избягването на данъци и евентуалните злоупотреби е цел, призната и насърчавана от Директива 2006/112, а принципът за забрана на злоупотребата с право води до забрана на напълно изкуствените конструкции, които не отразяват икономическата действителност и са създадени единствено с цел получаване на данъчно предимство /т. т. 50 и 51 от решението/. Създадената правна привидност за преминаването на правото на собственост дисквалифицира настъпването на данъчно събитие по чл. 25, ал. 1 от ЗДДС, което е правопораждащ юридически факт на задължението на доставчика да начисли данъка по чл. 25, ал. 6, т. 1 от ЗДДС. Начисляването на данъка е неправомерно, което обосновава правилността на отказа на приходната администрация да зачете данъчното предимство на получателя на доставката с аргументи от чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Съвместима със Съюзното право е национална правна уредба, по силата на която се отказва право на приспадане по непълни фактури /така т. 1 от диспозитива на решението на Съда по дело С-271/12/. При действието на чл. 71, т. 1 във вр. с чл. 114, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗДДС разрешение на съда на спора по съществуването на данъчното предимство, упражнено по фактури без да е индивидуализирана стоката /по 48 бр. фактури на "Прибор инвест" ЕООД с посочен предмет "стоки по приложен протокол"/ и да е посочена дата на възникване на данъчното събитие, е съобразено с материалния закон. Правилно съдът е възприел непълнотата на данъчните документи, ползвани от РЛ за обосноваване на претендираното от него право на приспадане на данъчен кредит. Посоченият в тях предмет на доставките е неопределен. В контекста на горното е дължимо оставяне в сила на оспорения съдебен акт. При този изход на спора на ответника по касация се следват деловодни разноски в размер 9 716 лева на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение