Решение № 14439 от 30.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6025/2009 г.

Решение № 14439 от 30.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6025/2009 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 208 - 228 от АПК. Образувано е по касационна жалба от адв. Павел Киров, като пълномощник на Пенка Минчева Цочева, Николинка Минчева Петрова, Кирил Николов Цочев и Иванка Николова Дойчева, против решение № 16 от 23.01.2009 г. по адм. д. № 58/2007 г. на Пловдивски окръжен съд, административно отделение, V състав, с което е отхвърлена жалбата им против мълчалив отказ на кмета на Община - Сопот да отмени отчуждаване с протокол от 26.06.1971 г. на Община - Сопот по отношение на отчужден имот. Излага доводи, че решението е неправилно, като незаконосъобразно, поради това, че не е съобразено, че мероприятието, за което е отчужден имота не е осъществено. Молят, да се отмени обжалваното решение и по същество бъде уважена жалбата. Ответникът - кметът на Община - Сопот, чрез процесуалния си представител адв. Светлана Проданова - Каменова, оспорва жалбата и излага подробни доводи в писмено възражение относно правилността на обжалваното решение. Моли, да бъде оставено в сила обжалваното решение и се присъдят направените разноски по делото. Участващият в производството по делото представител на Върховната административна прокуратура излага становище, че касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, но по същество е неоснователна. Излага, че обжалваното решение е правилно, след като е установено, че не са налице предпоставките по чл. 31, ал. 1 от ЗОС и следва да се остави в сила. Настоящият съдебен състав на Върховният административен съд, четвърто отделение приема, че подадената касационна жалба е от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С решение № 16 от 23.01.2009 г. по адм. д. № 58/2007 г. на Пловдивски окръжен съд, административно отделение, V състав, е отхвърлена жалбата на касаторите против мълчалив отказ на кмета на Община - Сопот да отмени отчуждаване с протокол от 26.06.1971 г. на Община - Сопот по отношение на имот пл. № 1084, кв. 68 по обезсиления план на гр. Сопот, а по действащия план - имот пл. № 816, кв. 69, за което е отреден пар. VII - за търговия и услуги, собственост на общия наследодател Никола Минчев Хаджицочев. Първоинстанционният съд е приел, че жалбата е допустима като подадена от бивши съсобственици на процесния имот, но е неоснователна, поради това, че не са налице предпоставките на чл. 31, ал. 1 от ЗОС, като е реализирано мероприятието, съборени са старите сгради и е изградена триетажна масивна сграда. Съдът е съобразил и влязло в сила решение от 10.06.1993 г. по гр. д. № 3834/1992 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е оставена без уважение жалбата на касаторите за отмяна на отчуждаването по реда на ЗВСНОИ по ЗТС, ЗПИНМ и др. и по което е прието, че е осъществено мероприятието по отчуждаването. Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно, постановено при спазване на изискванията на чл. 31, ал. 1 от ЗОС, като правните изводи съответстват на установените фактически обстоятелства. От доказателствата по делото се установява, че съгласно заповед № 38/1969 г. за одобряване на КРП на гр. Сопот процесният имот е бил записан с пл. № 1084, парцел V, който имот по протокол от 26.06.1971 г. за оценка на придаваеми по регулация недвижими имоти по ЗПИНМ и ППЗПИНМ е оценен като отчужден от наследници на Никола Минчев Цочев, с площ от 350 кв. м., заедно с построените в него сгради и придаден към свободен терен за площад. Със заповед № 1060/1973 г. е одобрен нов план на гр. Сопот, като процесният имот е отреден с УПИ VII - 816 за "Търговия и услуги". С акт № 191 от 23.03.2004 г. парцел VII - 816 е актуват като общинска собственост, а с решение № 290 от 10.02.2006 г. е учредено право на строеж за нежилищни обекти с обществено обслужващи функции - търговия и услуги. За изясняване на спорните обстоятелства съдът е назначил съдебно - технически експертизи (основна и допълнителна), въз основа на които са установени промените в регулацията, отчуждителните действия и записвания за собствеността на имота, както и настоящото ситуиране и статут на имота. С допълнителната СТЕ е прието, че мероприятието, за което е отчужден имота не е осъществено, а именно - не е изграден площад, което заключение не е прието от решаващият съд. Съдът правилно е съобразил, че сградите в отчуждения имот са съборени, както и че имотът е придаден към съседен имот, а впоследствие през 1973 г. е приета нова регулация, която е приложена и отразена по плана, а имота е обособен като отделен УПИ VII - 816, с предвиждане "Търговия и услуги". При тези данни съдът е приел, че е реализирано мероприятието по регулация и не са налице предпоставките по чл. 31 от ЗОС за отмяна на отчуждаването. Правилно административният съд е приел, че няма законова пречка за имот, отчужден при условията на други закони (ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗС и др.), да се поиска отмяна на отчуждаването по реда на чл. 31, ал. 1 от ЗОС, в който смисъл е константната практика на Върховния административен съд. Първоинстанционният съд правилно е приел за допустимо искането по чл. 31, ал. 1 от ЗОС, като направено от собственици на отчуждения имот, след като техния наследодател Никола Минчев Хаджицочев е починал преди отчуждаването, към който момент жалбоподателите са придобили права по наследство и давностно владение върху имота. Фактическите установявания на съда относно наличието на двете алтернативни предпоставки за отмяна на отчуждаването са правилни. Първоначалното мероприятие по отчуждаване на имота е за площад, като са съборени построените в него сгради и е приобщен към друг съседен имот южно от него, и е обособена свободна част. С тези действия е започнало изпълнението на мероприятието по отчуждаването. С приемане на нова регулация е предвидено ново отреждане за "Търговия и услуга", а следователно и с ново предназначение от първоначалното, което е допустимо след като имота е отчужден и е в правомощието на собственика е да променя предназначението на имота. За бившия имот на касаторите след отчуждаването е предвидено ново отреждане и ново мероприятие, което е започнало с изграждането на триетажна сграда. Правилно съдът е приел, че не е налице условието - мероприятието, за което е отчужден имота да не е започнало и следователно пълна отмяна на отчуждаването в случая е невъзможна. Освен това не е налице и другата алтернативна предпоставка имотът да не се ползва по предназначението, за което е отчужден. След промяната в регулацията и актуването на имота като общинска собственост са предприети действия по изпълнение на предназначението на имота - "Търговия и услуги", като с решение № 290 от 10.02.2006 г. е учредено право на строеж за нежилищни обекти с обществено обслужващи функции - търговия и услуги. Предвид на изложените съображения и в съответствие с чл. 218 и чл. 220 от АПК, предвид твърдяните пороци от касаторите, настоящият съдебен състав приема, че не е допуснато нарушение на материалния закон, решението е обосновано с оглед доказателствата по делото, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение