Решение № 1250 от 4.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4549/2014 г.

Решение № 1250 от 4.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4549/2014 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Марбул" ЕООД, представено от управителя Георги Климентов Дюлгерски, срещу решение № 382/13.02.2014 г. на Административен съд Пловдив по адм. д. № 3023/2013 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № 161302200/1.07.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, ИРМ Стара Загора. Инвокират се оплаквания за противоречие на решението с материалния закон и съществените съдопроизводствени правила. Според касатора е доказано получаването на услугите по издадените от него фактури от регистрирано за целите на ДДС дружество в Кралство Холандия; разминаването между посоченият във фактурите ДДС номер на дружеството получател, който е невалиден и валидният номер е в резултат на техническа грешка. Иска се отмяна на решението и на РА. Ответникът по касация директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив изразява становище за неоснователност на жалбата. Заключението на прокурора е за основателност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: С оспорения пред АС Пловдив ревизионен акт са установени в тежест на "Марбул" ЕООД допълнителни задължения за ДДС в общ размер 43 502.17 лева за д. п. м. 03. и 04.2011 г. и за закъснителна лихва в общ размер 9 383.48 лева. Определеното задължение за косвен данък е в резултат на извършено на основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 4, т. 4, б. "б" от ЗДДС от органите по приходите начисляване на ДДС по фактури № 0000000451/23.03.2011 г. и № 1000000001/20.04.2011 г., издадени от РЛ, с получател холандското дружество "FASHION BOOSTER INTERNATIONAL" V. O. F. с VIN № NL 812404683B01. Според администрацията фактурите са издадени за доставка на услуги - ушиване на облекла с материали предоставени от възложителя "FASHION BOOSTER INTERNATIONAL" V. O. F. Услугите по ушиване на облекла са превъзлагани на други български дружества, а готовата продукция е превозвана до разтоварен пункт на "ULLA POPKEN" в Германия. Прието е, че мястото на изпълнение на доставките на услуги е на територията на страната с арг. от чл. 21, ал. 4, т. 4, б. "б" от ЗДДС /всъщност след новелата на ал. 4 от ДВ бр. 94/2010 г., в сила от 1.01.2011 г., относимата разпоредба е на б. "в"/, тъй като не е установено качеството данъчно задължено лице на получателя, което да обоснове привръзката по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС на доставката с мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Дисквалифицирано е качеството данъчно задължено лица на холандското дружество предвид прекратената му регистрация за целите на ДДС с VIN № NL 812404683B01 от 30.06.2009 г., а с VIN № NL 821079478B01 и същото наименование - от 31.05.2011 г. По информация от холандската данъчна администрация дружеството с втория VIN не е осъществявало дейност през 2011 г. и няма установени придобивания от други държави-членки; това дружество е обявило фалит; не е осчетоводявало дейност през 2011 г.; след контакт със синдика е открита фактура от 23.03.2011 г. на стойност 45 677.28 евро. За да отхвърли оспорването, първоинстанционният съд е възприел изцяло изводите за фактите и правото на приходната администрация. Установил е компетентността на участвалите в ревизионното производство органи по приходите. Отрекъл е в производството по издаване на РА да е допуснато нарушение на административнопроизводствените правила. Решението е неправилно. Разрешаването на спора за съществуването на задължението за начисляване на данъка и на данъчното задължение, съответно по чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС по издадените от касатора фактури № 0000000451/23.03.2011 г. и № 1000000001/20.04.2011 г. е обусловено от привръзката на доставката с мястото на изпълнение, доколкото с разпоредбата на чл. 86, ал. 3 от ЗДДС доставчикът е освободен от задължението за начисляване на ДДС за доставки с място на изпълнение извън територията на страната. Търсената от касатора местна привръзка е тази по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, сочеща като място на изпълнение на доставките на услуги с получател данъчно задължено лице това, в което е получателят е установил независимата си икономическа дейност, респ. на мястото на постоянния му обект /ако услугите се предоставят на такъв обект/, а ако няма място на независима икономическа дейност или постоянен обект - мястото на постоянния адрес или постоянното пребиваване на получателя. За доставките на услуги, свързани с работа по движима вещ това законодателно решение е проявление на предвидената с чл. 55, § 1 от Директива 2006/112/ЕО дерогация от чл. 52, б. "в" на Директивата. Принципът на чл. 52, б. "в" е за мястото на фактическото извършване, като място на доставката на услуги, свързани с работа по движима вещ. Допустимото с дерогация от чл. 52, б. "в" отклонение е за клиенти, идентифицирани за целите на ДДС в държава-членка различна от тази, в която услугите фактически се извършват, като в тази хипотеза мястото на доставката е територията на държавата-членка, издала на клиента идентификационния номер, под който му е предоставена услугата. Националният данъчен закон в разпоредбата на чл. 21, ал. 4, т. 4, б. "в" ЗДДС възприема като място на изпълнение на доставките на услуги, свързани с работа по движима вещ това на фактическото извършване на услугите, когато получателят е данъчно незадължено лице. Разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС не съдържа изискване за идентификация за целите на ДДС на получателя. Това определя националният правен режим като по-благоприятен за доставчика и изключва възможността за позоваване на вертикалния директен ефект на директивата. Фактът на идентификацията за целите на ДДС на клиента е значим в контекста на задължението на държавите-членки по чл. 216 от Директива 2006/112/ЕО да предприемат необходимите мерки за да гарантират, че техните системи за идентификация дават възможност на данъчнозадължените лица, посочени в чл. 214, да бъдат идентифицирани и да гарантират правилното прилагане на преходните режими за облагане на вътреобщностни сделки, както са посочени в чл. 402. Част от тези мерки е и идентифицирането на всяко данъчно задължено лице чрез индивидуален номер - чл. 214, § 1, б. "а" от Директивата. Затова и по оборима презумпция клиентът, притежаващ валиден индивидуален номер за идентифициране за целите на ДДС, е данъчно задължено лице. Тази презумпцията е въведена изрично с чл. 18, § 1, б. "а" от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на съвета, но той е влязъл в сила на 4.04.2011 г., а се прилага от 1.07.2011 г. /вж. чл. 65 от Регламента/, а отмененият с него Регламент (ЕО) № 1777/2005 не съдържа аналогична разпоредба. Касаторът е извършил доставки на услуги на холандското дружество "FASHION BOOSTER INTERNATIONAL" V. O. F. под идентификационен № NL 812404683B01. Идентификацията на ДЗЛ под този номер е прекратена на 30.06.2009 г. и не легитимира клиента с качеството данъчно задължено лице. В същото време не е установено тъждеството на "FASHION BOOSTER INTERNATIONAL" V. O. F. с VIN № NL 812404683B01 и дружеството със същото наименование и VIN № NL 821079478B01. Необоснован е изводът на съда за недоказано получаването на услугата от дружеството с VIN № NL 821079478B01, та да се ползва доставчикът от презумпцията за достоверност на отразеното в системата за идентификация. Информационна следа за получаване от второто /условно второто/ холандско дружество на услугите по доставките е наличието на фактура от 23.03.2011 г. Тъждеството на тази фактура с издадената от касатора от същата дата е възприето от холандската данъчна администрация, тъй като издадената от местния търговец е приложена към молбата за международно административно сътрудничество отправена от българската приходна агенция. Отговорът на холандската администрация във формуляра SCAC е възпроизведен превратно и непълно от ревизиращия орган, а впоследствие и от съда. Не е възприето заключението в отговора, че е приемливо получаването на стоката от местния търговец. Този търговец е клиент с валидна идентификация за целите на ДДС към датите на доставките и към него е относима презумпцията за своене на качеството данъчно задължено лице. Разликата между посочения в процесните фактури ДДС номер на клиента и този на получателя по доставките е в обхвата на неизпълнението на счетоводни задължения, обсъждано в решението на СЕО по съединени дела С-96/07 и С-97/07 и не обосновава възникването на данъчно задължение, тъй като не сочи на данъчна измама, нито на превратно използване на общностни норми. Щом е доказано, че получателят по процесните фактури притежава качеството данъчно задължено лице, е приложима привръзката по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС. Доколкото предмет на доставките са услуги, свързани с движими вещи и получателят е данъчно задължено лице, то мястото на изпълнение е територията на страната, определено неправомерно от приходната администрация с позоваване на разпоредбата на чл. 21, ал. 4, т. 4, б. "в" от ЗДДС. Доставчикът не е субект на задълженията по чл. 86, ал. 1 и 2 от ЗДДС за данъка и за начисляването му, та последиците от тяхното неизпълнение да се преодолее с РА. Отхвърлянето на оспорването срещу незаконосъобразния административен акт е неправилно. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение