Решение № 3621 от 7.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2117/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.85, ал.4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по касационна жалба на М. С. С., гражданин на Сирия, против решение 477 от 20.01.2025г., постановено по адм. дело 1457/2024г. от Административен съд - Хасково. С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Прави се искане за отмяната му. Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС), чрез пълномощника си юрисконсулт Хичовски, в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на Административен съд Хасково е правилно, обосновано и законосъобразно. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл.211, ал.1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение съдът в производство по чл.85 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е отхвърлил жалбата на М. С. С., гражданин на Сирия, против решение 12474/02.12.2024г. на председателя на ДАБ при МС. С него на основание чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от ЗУБ, поради липса на предпоставките по чл.8 и чл.9 от ЗУБ, на М. С. С. е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да стигне до този правен резултат административният съд е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма, в съответствие с административнопроизводствените правила и действащите материалноправни разпоредби. Административният съд е приел, че в разглеждания случай правилно административният орган е преценил, че при проведеното с жалбоподателя интервю не се установява спрямо последния да е осъществено визираното в чл.8, ал.1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. Съдът е отчел, че самият заявител е посочил в интервюто, че е напуснал Сирия заради войната и лошото икономическо положение в страната, както и, че изявленията му не съдържат информация за осъществено спрямо него преследване по смисъла на чл.8, ал.2 ал.5 от ЗУБ. Съдът е разгледал и основанията за предоставяне на чужденеца на хуманитарен статут, като е приел, че от страна на жалбоподателя няма изложени твърдения за наличие на обстоятелства измежду предвидените в чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ. Не се твърди и в държавата си по произход да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито изисква разпоредбата на чл.9, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ. Изхождайки от бежанската история на М. С. С. и от актуалните данни за обществено-политическата обстановка в Сирия, дадени със справки с вх. вх. МД-02-3/15.10.2024г.; вх. ЦУ-1852/27.08.2024г.; вх. МД-02-124/12.12.2024г.; вх. МД-12-160/27.12.2024г. и вх. МД-02-155/20.12.2024г. на дирекция Международна дейност при ДАБ, първоинстанционният съд е приел, че не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, споделя изцяло фактическите и правни изводи на административния съд. При постановяването на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Въз основа на формираните обосновани изводи административният съд е приложил правилно материалния закон. Правилно Административен съд - Хасково, съобразявайки събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че не са налице фактическите основания, изчерпателно изброени в чл.8, ал.1 от ЗУБ, за предоставяне статут на бежанец на М. С. С.. Няма данни и липсват твърдения, от които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Заявителят не е направил релевантни твърдения, които да представляват преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ, нито сочи конкретни действия, попадащи в предметния обхват на чл.8, ал.5 от ЗУБ. Обосновани са изводите на първоинстанционния съд и за това, че не са налице материалноправните предпоставки за уважаване молбата на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут по чл.9, ал.1 от ЗУБ. Правилно съдът е приел, че от страна на М. С. С. липсват твърдения да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне или наказание, каквито са изискванията на чл. 9, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ. Правилно Административен съд Хасково е приел и, че не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Именно в тази връзка са и основните възражение, направени от касатора, които с оглед бежанска история и актуална информация относно Сирия, включително и предоставената в съдебно заседание справка за Сирия от 14.03.2025г., се преценят за неоснователни. Не са налице доказателства за това, че ситуацията в Сирия достига до границите на безогледно насилие, породено от вътрешен или международен въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. В настоящия случай правилно е отчетено от съда и постановеното решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл.2, буква д) от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В случая тези критерии не са изпълнени. За хипотезата на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ е извършен от административния съд анализ на предоставената от М. С. С. бежанска история и актуална информация относно Сирия. Административен съд Хасково подробно е обсъдил данните, дадени със справки с вх. вх. МД-02-3/15.10.2024 . и вх. ЦУ-1852/27.08.2024г. на дирекция Международна дейност при ДАБ, на който се е позовал административният орган. В подкрепа на изводите си съдът е анализирал и информацията относно Сирия, която е допълнително представена пред него (справки вх. МД-02-124/12.12.2024г.; вх. МД-12-160/27.12.2024г. и вх. МД-02-155/20.12.2024г. на Дирекция Международна дейност при ДАБ), като е направил правилен извод, че не се установяват данни понастоящем конфликтът в Сирия да е на нива, обосноваващи извод са съществуване на реален риск чужденецът непременно да понесе тежки посегателства. В тази насока следва да се отчете и фактът, че самият жалбоподател не споделя конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствената заплаха за живота и сигурността му в Сирия. Изрично е посочил, че не бил жертва на насилие и не били отправяни заплахи срещу него или семейството му, част от което продължава да е в провинция Халеб. Правилно съдът е съобразил съдържанието на справка с вх. МД-02-155/20.12.2024г. на дирекция Международна дейност към ДАБ, на което се позовава и касационния жалбоподател, съдържаща информация относно обстановката в провинция Халеб, като е приел, че заключенията в тази справка относно достигнато високо ниво на безразборно насилие в провинцията са относими към период до 2023г. Представените от пълномощника на касатора с писмено становище от 21.03.2025г. 13 бр.статии от Интернет, не могат да променят тези изводи, доколкото представените статии не произхождат от официални източници, а представляват медийни публикации. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд - Хасково е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение