Решение № 8466 от 13.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1310/2021 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от А. Стоянова и Р. Стоянов, чрез адв. Д. Моллов против решение 123/09.11.2020 г., постановено по адм. дело 105/2020 г. по описа на Административен съд Търговище. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалноправните разпоредби, процесуалните правила и необоснованост. Посочва се, че съдът неправилно е възприел доказателствата по делото, поради и което неправилно е отхвърлил исковата молба. Моли се за отмяна на обжалваното решение и уважаване на исковата претенция. Направено е искане за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответната страна Агенция за социално подпомагане, чрез процесуален представител, с писмено становище и в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна и моли за нейното отхвърляне. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че жалбата е допустима, но по същество е неоснователна. Обоснован е изводът на съда, че не са налице предпоставките по ЗОДОВ за уважаване на исковата претенция. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Производството пред административния съд е образувано по искова молба, подадена от А. Стоянова и Р. Стоянов против Агенция за социално подпомагане гр. София за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на по 40 000 лв. за всеки от ищците, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба. Административният съд е направил задълбочен и подробен анализ на фактическата обстановка по делото, от която се установява, че А. Стоянова е родител на детето А. Стоянов, по отношение на което с Протокол ЗД-РД 14/29.10.2010 г. от заседание на Съвета по осиновяване при РДСП [населено място] е взето решение, че е подходяща за осиновител. В този протокол е посочено, че детето е от [произход], с физическо развитие, отговарящо на възрастта, ръст и тегло в норма, психическо развитие отговарящо на възрастта, нормално нервно-психическо развитие за възрастта, като по отношение на наличието на фамилна обремененост е посочено, че няма данни за такава. По отношение на биологичната майка на детето е посочено, че от доклад от 29.10.2010 г. се установява, че същата е от гр. Търговище, пълнолетна, дееспособна и неомъжена, а по отношение на здравословното ѝ състояние е записано: [диагноза]. По делото е представен доклад изх. ЗД 241/16.11.2010 г. за осъществен контакт (първа среща) между детето Х. Петров (имена преди осиновяването) и А. Стоянова, където е посочено, че срещата се е състояла на 03.11.2010 г. в 11:00 ч. на територията на ДМСГД гр. [населено място]. Посочени са още присъствалите лица на срещата, реакцията на детето и кандидат - осиновителите, както и заявеното на по-късен етап от страна на ищцата желание да осинови детето, с посочване на избраното за детето име и нужните за осиновяването документи. С решение 46/06.12.2010 г. постановено по гр. дело 367/ 2010 г. по описа на ОС Търговище съдът е допуснал пълно осиновяване на основание чл. 100, ал. 2 от СК на детето Х. Петров от А. Стоянова, като в новия акт за раждане на осиновеното дете същото да се впише с имената А. Стоянов, а осиновителката А. Стоянова да се впише за негова майка. Със заявление от 24.03.2014 г. до директора на ДСП [населено място] А. Стоянова изявила желание за настаняване на детето А. Стоянов в ОЗД ДСП [населено място] поради поставената му диагноза: [диагноза] и невъзможността на ищцата да се справи с грижите за него. Във връзка с искането е изготвения доклад, при което е установено, че детето е с увреждане, освидетелствано от ТЕЛК с диагноза: [диагноза], с приложена епикриза от УМБАЛ Св. М. [населено място] с диагноза: [диагноза]. Заболяването е установено след осиновяване на детето. Със Заповед ЗД-РД 01-0102 от 28.05.2014 г. детето е било насочено към ползването на дългосрочна социална услуга в Център за настаняване от семеен тип в [населено място], а със социален доклад от 21.07.2014 г. е било насочено към ползването на социална услуга в ЦСРИ - КСУДС [населено място] за срок от 3 месеца. Поради наличието на важни обстоятелства по смисъла на чл. 105, ал. 1, изр. 1 от СК влошено здравословно състояние, с решение 53/21.04.2015 г. на ОС Търговище, постановено по гр. д. 71/2015 г., на осиновителя А. Стоянова е дадена информация по реда на чл. 105 от СК за биологичния произход на детето А. Стоянов. За изясняване на обстоятелствата по твърденията на А. Стоянова и Р. Стоянов в исковата им молба са били разпитани двама свидетели, дали показания относно здравословното състояние на детето А. Стоянов и полаганите от осиновителката (ищцата) грижи за него. Съдът е кредитирал показанията им като непротиворечащи на събраните по делото доказателства. По делото е допусната и съдебно - медицинска експертиза с вещо лице психиатър, което е посочило, че болестното състояние [диагноза], изискващо грижи и лечение, не може еднозначно да бъде квалифицирано като наследствено, но съществува статистически значима вероятност деца на майки, болни от [диагноза], да страдат от някаква степен на [състояние], като съгласно епидемиологични и генетични проучвания, вероятността дете на майка, която боледува от [диагноза], да развие същото заболяване варира в интервала от 6 % до 13 %. Вещото лице е посочило още, че умствената изостаналост е психично разстройство, което е вродено или се развива в ранно детство (до 4-годишна възраст) на индивида, като по отношение на детето А. Стоянов не е потвърдено наличието на заболяването [диагноза]. По отношение на [заболяване] на биологичната майка на детето вещото лице е посочило, че [състояние] на майката е било само наличие на повишен риск по отношение на детето А. Стоянов да разгъне [състояние] или [състояние], но общото му физическо и психично развитие към момента на осиновяване през 2010 г. не са позволявали категорично предвидимо бъдещо болестно състояние. Въз основа на установеното, от правна страна съдът приел, че в случая ищците със сигурност са изпитали душевни страдания, но претърпените от тях страдания, определени като неимуществени вреди, не са причинени от незаконосъобразни действия/бездействие на ответника Агенция за социално подпомагане, следователно и не са в причинна връзка с поведение на ответника. За да постанови горния резултат, административният съд се е позовал на Семейния кодекс, Закона за закрила на детето и Наредба РД-07-7 от 05.10.2010 г. за условията и реда за водене и съхраняване на регистрите за пълно осиновяване. Подробно е описана процедурата по водене на архив и съхранение на данни (досиета) на деца, които могат да бъдат осиновени, както и на осиновители, като за всяко вписано в регистъра дете се създава досие (чл. 12, ал. 2 от Наредба РД-07-7/05.10.2010 г.), което съдържа и документи, удостоверяващи здравословното състояние и проведените му медицински изследвания, както и за специалните му нужди. Посочено е още, че съгласно чл. 21 от Наредбата осиновяващ, може (ако желае) да получи допълнителна информация за детето, за което подава молба до Съвета по осиновяване, а при постъпване на молба от осиновяващия в съответната регионална дирекция за социално подпомагане се провежда информационна среща, като на осиновяващите се осигурява и среща с детето (чл. 23, ал. 1). Според съда, въпреки че ищците отричат да са извършили първоначална среща с детето, не са доказали от страна на ответника да са били създадени непреодолими пречки, в резултат на което да не са разполагали с физическа възможност да се информират за състоянието на детето, нито пък да не е било създадено и досие на детето, което съдържа и документи, удостоверяващи здравословното му състояние и проведените медицински изследвания. Няма данни и да са подавали молба до Съвета по осиновяване за получаване на допълнителна информация, вкл. такава, относно здравния статус на детето или биологичната майка. Служителите на Съвета по осиновяване при РД "СП [населено място] не са имали служебно (нормативно определено) задължение да обясняват (поясняват), какво представляват отразените в здравния картон на детето медицински данни. Решението е правилно. Съдът е изложил обосновани изводи, съобразени с приложимия материален закон, които напълно се споделят от настоящата инстанция. Административният съд е изяснил релевантните за исковата претенция факти. Обсъдил е доказателствата, свидетелските показания, заключението на приетата съдебно медицинска експертиза, становищата и приложимата правна уредба. За приетото въз основа на този анализ фактически и правно се е обосновал. Мотивираният извод за неоснователността на иска е в съответствие с фактически установеното. Правилно е приложен материалния закон. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. В случая не е установено наличието на всички елементи от състава на претендираното обезщетение по чл. 1 от ЗОДОВ, относно твърдените от А. Стоянова и Р. Стоянов незаконосъобразни действия/бездействия на длъжностни лица към Агенция за социално подпомагане по повод осиновяването на детето А. Стоянов. Неоснователни са доводите на ищците, че решението е неправилно, поради това, че неправилно са възприети фактите по делото. При разглеждане на правния спор не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, а изложените от първоинстанционния съд мотиви са обосновани. Позовавайки се на приложимите разпоредби от Семейния кодекс, Закона за закрила на детето и Наредба РД-07-7 от 05.10.2010 г. за условията и реда за водене и съхраняване на регистрите за пълно осиновяване, съдът правилно е посочил, че ищците не са се възползвали от предоставената им от закона възможност да пискат допълнителна информация относно здравословния статус както на детето, така и на биологичните му родители, в процесния случай майка му. Отделно от това, за ответника няма законово изискване за задължително предоставяне на дадена информация на осиновители на деца, подлежащи на осиновяване. По делото безспорно е доказано, че А. Стоянова и Р. Стоянов са имали възможност да се запознаят с детето чрез опознавателна среща с него, имали са възможност да получат пълна информация за всичко, от което се интересуват по отношение на него, като също така им е дадено време да решат дали искат да осиновят детето. По отношение на самото осиновяване служителите на АСП са изпълнили задълженията си съобразно закона, което се потвърждава и от представения по делото доклад от 29.10.2010 г., където следва да се посочи, че е отразен здравословният статус на майката, страдаща от [диагноза]. Действително, към момента на осиновяване на детето не е съществувала възможността да се определи [състояние] на А. Стоянов, както и не е имало възможност да се предвиди бъдещо болестно състояние. Видно от заключението на изготвената съдебно медицинска експертиза към момента на осиновяването за детето има риск за съществуването на такова заболяване, но то не може да бъде квалифицирано като наследствено, защото при [диагноза] се счита, че не се унаследява болестта, а предразположеността към нея, която се проявява при взаимодействие с множество различни външни фактори. Както е посочило вещото лице съществува статистически значима вероятност деца на майки, болни от [диагноза], да страдат от някаква степен на [състояние], но това не е задължително предвид, че болестта не се наследява. Изложените съображения водят до извод, че не са налице касационните основания, сочени от А. Стоянова и Р. Стоянов. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора, разноски на касационния жалбоподател не се дължат. Следва да бъде уважено искането на процесуалния представител на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,