Решение № 7661 от 08.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4819/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 85, ал. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по касационна жалба на С. Д., гражданка на Афганистан, подадена чрез процесуален представител адв. Д. Радославова, против решение № 13681/07.04.2026 г., постановено по адм. дело № 1178/2026 г. по описа на Административен съд – София-град. В касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на съдебния акт поради наличието на касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане да бъде отменено обжалваното решение и да бъде постановено друго по същество на спора, с което да се отмени обжалвания административен акт. Ответникът – председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС), чрез пълномощник юрисконсулт Е. Хичовски, в съдебно заседание моли съдa да остави без уважение касационната жалба и да остави в сила решението на Административен съд – София-град. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че първоинстанционното съдебно решение е правилно и законосъобразно и предлага да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следните съображения: Предмет на контрол пред Административен съд – София-град е било решение № 5647/15.12.2025 г., издадено от председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на С. Д.. С решението по делото съдът е отхвърлил жалбата срещу административния акт. За да постанови този резултат е приел, че оспорваното решение на председателя на ДАБ при МС, е издадено от компетентен административен орган, в предвидената от закона писмена форма. Установено е, че актът е издаден при спазване на административнопроизвоствените правила, при правилно прилагане на материалния закон и в съответствие с неговата цел. Извършен е подробен анализ на фактическата обстановка и доказателствения материал по делото относно наличие на основания за предоставяне на международна закрила по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, въз основа на елементите от личната бежанска история на кандидатката, обсъдени съобразно актуалната ситуация в страната на обичайно пребиваване – Иран и страната, чиято гражданка е – Афганистан. Първоинстанционният съд е достигнал до извод, че С. Д. не е доказала наличието на обстоятелства по смисъла на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, които да дадат основание за предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут. Тъй като административният орган провел няколко интервюта с нея, установил, че тя развива тезите си в хода на всяко от тях, до изграждането на защитна теза, че връщането й в страната по произход -Афганистан, или в Иран, където е пребивавала до заминаването си за Турция с фалшив паспорт, е опасно поради факта, че е разведена. Според съда преценката на административния орган, че изложените от кандидатката мотиви за напускане на страната по произход не са правно значими за търсената защита, е обоснована. Констатирано е от страна на административния съд, че няма основания да се приеме, че жалбоподателката е напуснала Иран поради реална опасност от смъртно наказание или екзекуция – обстоятелства, визирани в чл. 9, ал. 1, т. 1 от ЗУБ. Срещу нея не са били предприети такива действия от официалните власти или от конкретна групировка, която държавата не е в състояние да контролира. Твърдения за обстоятелства от характера на тези по чл. 9, ал. 1, т. 2 - изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, молителката не е направила. Извършена е преценка на всички факти и обстоятелства, свързани с държавата по произход на лицето, търсещо закрила. Въпреки че към датата на приключване на устните състезания по делото обстановката в Иран е била значително променена поради военните нападения на САЩ над ирански обекти, е отбелязано, че молителката, бидейки афганистанска гражданка, би могла безпрепятствено да се завърне и да живее в страната си по произход Афганистан. С оглед на това, че при постановяване на решението органът е изпълнил задължението си да прецени всички относими факти, свързани с личното положение на С. Д., съдът е достигнал до извод, че органът правилно е приложил закона и не е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което да представлява основание за отмяна на обжалвания акт. По тези съображения жалбата на С. Д. е била отхвърлена. Обжалваното решение е правилно. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, споделя изцяло фактическите и правни изводи на административния съд. При постановяването на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Въз основа на формираните обосновани изводи административният съд е приложил правилно материалния закон. Съдът задълбочено е изследвал обстоятелствата, касаещи основателността на подадената С. Д. жалба, разгледал е обстойно наличните по делото доказателства и е достигнал до обосновани изводи за липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Правилно Административен съд – София-град, съобразявайки и подробно анализирайки събраните по делото доказателства, е приел, че не са налице фактическите основания, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, за предоставяне статут на бежанец на С. Д.. Последната не е навела доказателства за осъществено или осъществимо спрямо нея преследване по смисъла на закона. Проведените с нея четири интервюта сочат противоречиви показания – първоначално е споделила, че е напуснала родината си с желание да се събере със съпруга си, а след това – че ще се развеждат и се страхува, че не може да се върне нито в Иран, нито в Афганистан, защото разбиранията на хората за разводите в тези страни са консервативни и защото ще има проблеми с роднините на съпруга си заради опетнената семейна чест. Наличието и основателността на опасенията следва да се преценяват с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут конкретни данни, като се отчете произхода на преследването, дали то води до нарушаване на основни права на човека, както и закрилата, която може да се получи от държавата по произход. Описаното от жалбоподателката не представлява „основателен страх от преследване“ по смисъла, вложен като условие за получаване на статут на бежанец по чл. 8 от ЗУБ. Спрямо С. Д. не е имало посегателства, които да се определят като действия на преследване по чл. 8, ал. 2-5 от ЗУБ. Дискриминационни и други неблагоприятни мерки, водещи до риск от преследване, също не са установени. Обосновани са изводите на административния съд и за това, че не са налице и материалноправните предпоставки за уважаване молбата на чужденката за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Както бе споменато и по-горе, от страна на С. Д. липсват твърдения да е била изложена на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне или наказание, каквито са изискванията на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ и чл. 2, б. „е“ вр. чл. 15, б. „а“, „б“ и „в“ от Директива 2011/95/ЕС. В този контекст не може да бъде споделено твърдението на касатора, че административният съд неправилно е приел, че не са налице условията по на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. Неоснователно е твърдението, че съдът е разгледал тези предпоставки единствено в контекста на въоръжен конфликт в страната по произход (условие по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ). Напротив, никъде в първоинстанционното решение не се споменава подобно нещо. Анализиран е доказателствения материал и е достигнато до правилен извод, че няма основания да се приеме, че жалбоподателката е напуснала държавата, в която е живеела – Иран, поради реална опасност от смъртно наказание или екзекуция – обстоятелства, визирани в чл. 9, ал. 1, т. 1 от ЗУБ. Срещу нея не са били предприети такива действия от официалните власти или от конкретна групировка, която държавата не е в състояние да контролира. Твърдения за обстоятелства от характера на тези по чл. 9, ал. 1, т. 2 от ЗУБ (изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание), жалбоподателката не е направила. При съобразяване с информацията, съдържаща се в представените по делото справки на Дирекция „Международна дейност“ на ДАБ при МС относно политическата обстановка в Иран и Афганистан, съдът обосновано е преценил, че въпреки наличието на конфликт и ескалации на напрежението в Иран, за С. Д. няма пречки да бъде върната в страната си по произход – Афганистан. Към настоящият момент, обстановката в Иран постепенно се нормализира, поради значителния прогрес в отношенията между националната власт и САЩ, насочени към постигане на мирно споразумение. Това би осигурила възможност за завръщане на лицето и на територията на Иран без опасност за настъпване на последиците, визирани в чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. От представените пред настоящата касационна инстанция справки относно актуалното политическо и икономическо положение в Афганистан може да бъде потвърден изводът, че понастоящем ситуацията в тази държава не дава възможност за извод относно наличието на реален риск, търсещото убежище лице да понесе тежки посегателства. По изложените мотиви настоящият съдебен състав приема, че оспореното решение е правилно, поради което при липсата на установени отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,