Решение № 9410 от 28.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8610/2011 г.

Решение № 9410 от 28.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8610/2011 г., I о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Делото е образувано по подадени две касационни жалби против решение № 504 от 03.05.2011 г., постановено по адм. дело № 300/2010 г. по описа на Административния съд - Велико Търново. С касационна жалба, подадена от "ВЕЛПА ТРЕЙД" ЕООД, със седалище в гр. Стражица, се обжалва съдебното решение в частта, с която съдът е отхвърлил жалбата на дружеството против ревизионен акт № 40900625 от 12.01.2010 г. на орган по приходите при ТД на НАП - гр. Велико Търново, потвърден с решение № 137/25.03.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - Велико Търново, относно непризнат данъчен кредит. Касаторът поддържа, че решението в тази част е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага съображения, че изводите на съда са в противоречие със събраните доказателства, от които според касатора се установява наличието на реални доставки като предпоставка за признаване право на данъчен кредит. Моли решението в обжалваната от него част да бъде отменено и претендира присъждане на направените по делото разноски. С жалба, подадена от директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново, се оспорва решението в частта, с която е отменен ревизионният акт в частта относно установени данъчни задължения по ЗДДС за периода 01.02.2009 г. - 30.07.2009 г., с доначислен ДДС общо в размер на 153 476,62 лева. Поддържа се и от този касатор неправилност на решението в оспорената част поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че съдът неправилно възприема за достоверни твърденията на ревизираното дружество, че същото не е изградило нови активи в наети по договор с "Велпа 91" АД - обекти, а се касае за подобрения свързани с вече изградени активи; неприложима е разпоредбата на чл. 9, ал. 4, т. 2 и 3 ЗДДС, поради което неправилно съда приема, че моментът в който ще настъпи данъчното събитие ще се определя според разпоредбата на чл. 26, ал. 3, т. 6 ЗДДС - а именно или датата на фактическото връщане на актива, респективно прекратяването на договора или преустановяване ползването на наетите обекти. По съображения, подробно изложени в касационната жалба, се иска отмяна на решението в тази част и постановяване на друго по същество, с което да се отхвърли жалбата или алтернативно делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Претендира присъждане на разноски по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба на "Велпа Трейд" и за основателност на жалбата на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново Върховният административен съд, след като прецени допустимостта на двете касационни жалби, наведените в тях касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: И двете касационни жалби са подадени от надлежни страни в законоустановения срок и са допустими. Разгледани по същество - и двете са неоснователни. Предмет на обжалване пред Административния съд - Велико Търново, е бил ревизионен акт № 40900625 от 12.01.2010 г. на орган по приходите при ТД на НАП - гр. Велико Търново, потвърден с решение № 137/25.03.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - Велико Търново, с който на дружеството жалбоподател за периода от 01.02.2009 до 31.07.2009 г., е начислен ДДС, в размер на 153 476,62 лева; отказано е право на приспадане на данъчен кредит, общо в размер на 38 847,53 лева и са начислени лихви, в размер на 39,33 лева. С решението на Административния съд - Велико Търново, е приета следната фактическа обстановка: "Велпа Трейд" ЕООД е наемател по договор за наем, сключен на 30.05.2005 г., с "Велпа 91" АД. Наета е обособена част, с площ от 2268 кв. м., главен производствен корпус,; площадка; две стаи; склад за резервни части на хартиена машина; размер на месечния наем - 12 500 лева и срок на действие на договора - 10 000 лева. Сочи се от съда, че органите по приходите са констатирали, че "Велпа Трейд" ЕООД - не притежава издадени разрешителни за строеж, свързани с договорени за изграждане съоръжения в наетите обекти. Сочи се също така, че ревизиращите органи са приели, че извършените от наемателя разходи във връзка с осъществените от негова страна и за негова сметка инвестиции в наетия имот - са възмездна доставка на услуга, подлежаща на облагане. Също така административния орган е приел, че след като договорът за наем е за повече от три години, не намира приложение разпоредбата на чл. 25, ал. 3, т. 6 ЗДДС и данъчното събитие възниква на датата на която услугата е извършена по силата на чл. 25, ал. 2 ЗДДС. При тези констатации в РА органите по приходите са начислили на жалбоподателя допълнителен ДДС за внасяне за месеците от 02 до 07 2009 г., по фактури издадени от различни доставчици. Също така органите по приходите са отказали правото на приспадане на данъчен кредит на жалбоподателя за месеците - 03,04,05,06 и 07 2009 г. - по издадени фактури от четири търговски дружества - тъй като е прието, че предмет на тези фактури са различни видове услуги, извършени на обекти - Парова централа и мазутно стопанство, които са собственост на "Велпа 91" АД и липсват доказателства същите да са били отдадени в този период на "Велпа Трейд" ЕООД. При тази установеност на фактите - съда приел, че спорният въпрос относно допълнително начисления данък на жалбоподателя е - относно приложим закон - чл. 25, ал. 3, т. 6 ЗДДС и в тази връзка кога ще възникне данъчното събитие и задължение за начисляване на ДДС. Констатирал е, че страните не спорят относно клаузите на договора за наем от 30 май 2005 г. и анекс № 1 към него, както и, че дейностите извършени във връзка с договора. Извода на съда обаче е, че се касае за подобрения /а не новопостроени обекти/. В тази връзка е обусловен и последващия извод на съда, че изградените обекти /подобренията/ - не са за личните нужди на собственика на обекта, а са свързани с дейността на жалбоподателя, поради което не могат да попаднат в приложното поле на чл. 9, ал. 3 ЗДДС. В случая жалбоподателят, като държател по договор за наем, е извършил подобрения в нает актив, поради което крайният извод на съда е - приложима е разпоредбата на чл. 25, ал. 3, т. 6 ЗДДС - според която данъчното събитие възниква на датата на фактическото връщане на актива с ремонта и/или подобрението - при прекратяване на договора или преустановяване на ползването му и в този момент ще възникне и задължението на жалбоподателя за начисляване на ДДС. В тази насока е прието, че с РА незаконосъобразно е начислен ДДС, за процесните периоди. Срещу тези изводи на съда е насочена касационната жалба на директора на Дирекция "ОУИ" - Велико Търново. Настоящият съдебен състав намира същата за неоснователна. Изводите, че извършените съгласно наемния договор и анекс № 1 към него - дейности са подобрения в нает имот, а не изграждане на дълготрайни материални активи; касае се за предоставяне на услуга за лични нужди на трети лица - в случая наемателят - са взети от първоинстанционния съд след задълбочен анализ на целия доказателствен материал, обосновани са, поради което изцяло се споделят от касационния състав. В тази насока - за вида на извършените по договора дейности - и разходите свързани с тях - касаят резервни части, инструменти и материали, свързани пряко с ремонта на машината за хартия; разходи за СМР и за материали за СМР - във връзка с ремонта на площадката на технологичната линия на машината за адаптирането й, както и подобекти от наетата площадка, във връзка с технологичния процес - се касае за подобрение, с даденото за него легално определение § 1, т. 32 от ДР на ЗДДС - се заключава и от експертите по назначената, възприета от съда и неоспорена от страните експертиза. Не може да бъде споделен довода на касатора, че индиция за това, че се касае не за подобрения в нает имот, а за ново изградени обекти - се следва от счетоводното записване на разходваните средства. Дали се касае за подобрение на съществуващ актив или създаване на нов актив - е въпрос, който следва да бъде разрешен след задълбочен анализ на вида извършени СМР, какъвто съда е направил, като на този извод не следва да влияе правилността на осчетоводяване на разходваните средства и отнасянето им към съответните сметки. Предвид изложеното, като е приел, че са оборени констатациите в ревизионния акт и неправилно е начислен ДДС за сочените периоди, съдът е постановил правилен съдебен акт, който следва да се остави в сила. По касационната жалба на "Велпа Трейдинг" ЕООД. Същата е неоснователна. При правилно установената фактическа обстановка съдът е направил законосъобразни изводи в съответствие с доказателствата по делото и правилно приложение на материалния закон. Съгласно констатациите при извършената ревизия е установено, че представеният с възраженията срещу РД - анекс към договор за наем - е антидатиран, съставен за целите на обжалването на РА и не са възприети клаузите към него, че жалбоподателят наема и 1/2 от Парова централа. Настоящата инстанция споделя разбирането на първоинстанционния съд, че след като жалбоподателят твърди, че анекса има достоверна дата - 13.02.2009 г. и не сочи причина поради която същият не е представен надлежно на ревизиращите, за да се съобразят с него, а е предоставен едва след констатациите им в ревизионния доклад. Съдът е анализирал и факта, че страните по анекса не са го подписали едновременно, а с разлика от една година, поради което обосновано е изведен извода, че се касае за частен документ, съставен за целите на ревизионното производство и същия е изключен от доказателствения материал. Поради необорване на констатациите в РА в тази му част, жалбата на дружеството е отхвърлена законосъобразно. По тези съображения и тъй като не се установиха твърдените касационни основания за отмяна, решението в тази част следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора по делото не се следват разноски на страните. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2 АПК, Върховният административен съд - първо отделение,