Решение № 3439 от 19.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10980/2017 г.

Решение № 3439 от 19.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10980/2017 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], община [община] против решение № 312 от 15.06.2017 г., постановено по адм. дело № 71/2017 г. по описа на Административен съд - П. и по частна жалба срещу определение № 727/01.08.2017 г. по същото дело. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Иска се отмяната му. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на определението, постановено по искане за изменение на решението в частта за разноските по чл. 248, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК и възражение за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение. Иска се присъждане на възнаграждение в размера, определен съобразно чл. 36 ЗАдв. Ответната страна С. М. А. оспорва касационната жалба. Кметът на община Б. не взема становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за основателност на жалбите. Върховният административен съд, състав на второ отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: I. Касационната жалба е допустима - подадена е срещу подлежащо на обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на [фирма], [населено място] против заповед № 890/23.11.2016 г. на кмета на община Б., с която е одобрен проект за ПУП - частично изменение на план за регулация на УПИ [номер] и [номер]– "Ресторант", в кв. 20 по ПУП на [населено място], община [община] и регулация на улица-тупик с о. т. 90-89-88, като се продължи до нова о. т. 63 А и се свърже с площадното пространство. За да постанови този резултат, административният съд приема оспорената заповед за изцяло законосъобразна, без наличие на основания за отмяна по чл. 146 АПК. Решението е валидно, допустимо и правилно. Обжалваното решение съдържа установявания относно всички правнозначими факти, обосновани със събраните по делото доказателства и неоспорено от страните заключение на вещо лице. Правилно е установен и приложен материалния закон. По делото е установено, че 24 кв. м. от имот пл. № [номер] собственост на С. М. А. са придадени по регулация към [номер]– "Ресторант" и представляват триъгълник, заключен между границите на имоти пл. № [номер] и пл. № [номер], и уличната регулационна линия, като не са налични данни регулационните отношения между тези имоти да са уредени и регулацията да е приложена. С изтичането на преклузивния срок по § 6, ал. 2 ПР на ЗУТ отчуждителното действие на неприложения дворищнорегулационен план се прекратява и вътрешните регулационни линии на имотите следва да бъдат поставени в съответствие със съществуващите имотни граници на поземлените имоти. Със заповед № 890/23.11.2016 г. на кмета на община Б. е одобрен проекта за частично изменение на ПУП-ПР с обхват УПИ [номер] и [номер]– "Ресторант" в кв. 20 и съгласно заповедта отпада уширението на улица-тупик с о. т. 90-89-88, като улицата се продължи до нова о. т. 63 А за връзка с площадното пространство и уличната регулация на УПИ остава по съществуващи имотни граници на ПИ № [номер] и ПИ № [номер]. Следователно оспореното изменение на регулационната граница между процесните имоти е законосъобразно, доколкото са налице материалноправните условия за това - § 8, ал. 2, т. 3 вр. § 6, ал. 2 ПР на ЗУТ Обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да остане в сила. II. Частната жалба е подадена в срок и е допустима, а по същество е неоснователна. С обжалваното определение е оставено без уважение искането на [фирма] за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, присъдени в полза на С. М. А. за адвокатско възнаграждение. Счетено е, че доказаното договорено и платено възнаграждение от 900 лв. не е прекомерно съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото. Определението е правилно. Като взе предвид, че съдебната проверка е проведена по отношение на административен акт за одобряване на частично изменение на ПУП-ПР и че действителната сложност на делото е по-голяма от обичайната за дела от този вид, настоящият състав намира, че няма основание за намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение. III. При този изход на делото разноските по настоящото дело са в тежест на касатора и следва да се присъдят в полза на ответника С. М. А. по направеното своевременно особено искане и до доказания размер на платено в брой адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,