Решение № 3154 от 23.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1429/2015 г.

Решение № 3154 от 23.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1429/2015 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 237 и следващите от АПК. Образувано е по искане на Велин Асенов Иванов за отмяна на основание чл. 239, т. 1 и 5 АПК на определение № 6863 от 11.11.2013 г. по адм. дело № 10298/2013 г. на Административен съд - София град и оставеното с него в сила определение от 9.08.2013 г. по гр. дело № 28032/2012 г. на Софийския районен съд. Представено е, като новооткрито от молителя доказателство писмо № ВС-01-464 от 15.10.2009 г. В съдебно заседание е конкретизирано, че отмяната на влязлото в сила определение се претендира само на основание чл. 239, т. 1 АПК. Представено е и сведение от месец юни на 2009 г. Ответната Общинска служба "Земеделие и гори" - Нови Искър изразява становище за неоснователност на искането за отмяна. Искането за отмяна е подадено от надлежна страна в срока по чл. 240 АПК и е процесуално допустимо, а разгледано по същество е неоснователно. Производството пред районния съд е по реда на чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ. Образувано е по жалба от Велин Асенов Иванов против решение № 147 от 10.05.2012 г. на ОСЗ "Нови Искър". С него е признато на наследниците на Иван Асенов Здравков право на собственост в съществуващи стари реални граници на нива от 0.500 декара в терен по § 4 на Гниляне, местността "Глодище". Имотът е заявен с пореден номер 4 от заявлението, инициирало реституционното производство. Решението е издадено в изпълнение на решение № I-40-143 от 14.02.2011 г. по гр. дело № 17775/2010 г. на Софийския районен съд. Твърдял е, че следва да му се признае право на собственост върху нива в размер не на 0.500 декара, а на 1.080 декара. Съдът е извършил задължителната служебна проверка за процесуална допустимост на подадената жалба. Въз основа на представената в цялост административна преписка е приел на първо място, че производството по реда на чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ има особености и при него не е допустимо обжалването на мълчалив отказ. Поради това жалбата е лишена от предмет, годен да бъде обект на съдебен контрол. Втората и по-съществена част от съображенията на първоинстанционния съд е, че за жалбоподателя липсва правен интерес от обжалване на решението на ОСЗ, тъй като в заявлението за възстановяване право на собственост върху земеделски земи, той е описал имота в пункт 4, като нива от 0.500 декара. По тези съображения съдът е приел жалбата за процесуално недопустима. С определение от 9.08.2013 г. я е оставил без разглеждане и е прекратил образуваното въз основа на нея съдебно производство. Определението е обжалвано с частна жалба от Велин Асенов Иванов пред Административен съд София-град. По нея е образувано адм. дело № 10298/2013 г. на АССГ. Съдът е разгледал повдигнатия частно-правен спор по същество. С определение № 6863 от 11.11.2013 г. е приел частната жалба за неоснователна, а обжалваното определение на районния съд за правилно и го е оставил в сила. В настоящото отменително производство, Велин Асенов Иванов се позовава на новооткрит документ. Като такъв представя писмо № ВС-01-464 от 15.10.2009 г. от началника на ОСЗ до него. В първото изречение на искането за отмяна твърди, че е открит от него на 1.10.2014 г. "след справка в ОСЗ Нови Искър". При преглед на административната преписка, приложена по първоинстанционното производство, образувано пред районния съд, се установява, че същото писмо е неразделна част от нея и се намира на л. 56 от гр. дело № 28032/2012 г. Самата административна преписка е приета, като доказателствен материал по делото с протоколно определение от 5.06.2013 г. в присъствие на жалбоподателя и на неговия процесуален представител, който е процесуален представител и по настоящото производство. Нещо повече, същото писмо е представено повторно пред районния съд от самия процесуален представител на жалбоподателя на л. 96 от делото пред районния съд. Върху него е извършена саморъчна отметка за вярност с оригинала и подпис от адвокат Стоянов. Това опровергава твърденията на заявителя в настоящото отменително производство, че не е получил писмото, изготвено от ОСЗ и адресирано до него. При тези данни по делото, съдът намира, че писмото по никакъв начин не е новооткрито за страната писмено доказателство. Представеното в съдебно заседание сведение от изпълнител до ОСЗГ - Нови Искър, от юни на 2009 г. касае други имоти на други собственици и е напълно неотносимо към реституционните претенции на искателя. Поради това то също няма характер на новооткрито писмено доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. По тези съобръжения искането на Велин Асенов Иванов за отмяна на основание чл. 239, т. 1 АПК на влезлите в сила определения се явява неоснователно и следва да се отхвърли. Водим от гореизложеното и на основание 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение