Решение № 5389 от 17.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15178/2011 г.

Решение № 5389 от 17.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15178/2011 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на Елена Райкова Маврова от гр. Бургас, подадена чрез адвокат-пълномощника й, срещу решение № 1235 от 5.10.2011 г., постановено по адм. д. № 432 по описа за 2011 г. на Административен съд-Бургас. С него съдът е отхвърлил жалбата й срещу заповед № 235 от 28.01.2011 г. на кмета на община Бургас. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението като се релевира допуснато нарушение на материалния закон. По изложените съображения в нея се моли, решението да се отмени и да се присъдят направените по делото разноски. След образуване на касационното производство касаторката Елена Маврова е починала, като е заменена от наследниците й - Стамат Михайлов Стаматов, Райна Михайлова Стаматова и Маринка Михайлова Стаматова, конституирани на нено място в качеството им на касационни жалбоподатели. Ответната страна - кметът на община Бургас и заинтересованата страна - Мара Костадинова Костенска не са взели становище. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че съдът е изяснил всички относими по спора факти, въз основа на които е извел обосновани и правилни правни изводи за законосъобразност на обжалваната заповед. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба подадена от надлежна страна срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК за процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна по следните съображения: От данните по делото се установява, че Елена Райкова Маврова е поискала от кмета на община Бургас да й издаде удостоверение на основание чл. 13, ал. 4 и 5 ППЗСПЗЗ, за продължаване на процедурата по възстановяване на собствеността върху земя, бивша собственост на наследодателя й Стоян Райков Георгиев. Към делото е приложено и решение № 9850 от 14.01.2003 г. на Общинската служба по земеделие и гори- Бургас, от което се установява, че правото на собственост върху нива от 0,250 дка, находяща се в строителните граници на гр. Бургас, местност "Старите лозя" е признато, но е отказано възстановяването му, по описаните мотиви в раздел II, т. 1 от решението. След повторно подадената молба за издаването на исканото удостоверение за имота кметът на община Бургас е издал заповед № 235 от 28.01.2011 г., която е частично изменена със заповед № 493 от 1.03.2011 г., с която на основание чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ и въз основа на описаните фактически и правни основания е одобрил решението на техническата служба, с което имотът е определен като застроен. От приложените писмени доказателства се установява, че Стоян Райков Георгиев - наследодател на жалбоподателката е закупил нива от 250 кв. м, според приложения нотариален акт. За установяване на фактите по спора относно застрояването на имота или установяване на свободна от застрояване част от него, съдът е допуснал заключение на съдебно-техническа експертиза, прието от страните без оспорване. От заключението съдът е приел за установено, че имота попада в прилежащото пространство на изграден блок № 18, върху затревена площ и каменна настилка. При тези фактически установявания, съдът е направил правен извод, че издадената заповед на кмета на общината, с която целият бивш имот е определен като застроен е законосъобразна, поради което е отхвърлил жалбата. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. В жалбата срещу решението се съдържат твърдения, че е имало предходно издадено удостоверение с данни, че бившият имот № 655 е бил свободен от застрояване, както и че заповедта № 37 от 2.02.1988 г. на кмета, с която е одобрен плана на ж. к. "Лазур" в гр. Бургас не е съдържала одобряване на озеленяване. Твърдението е невярно и се опровергава от приложените писмени доказателства, включително и от приложеното решение № 1022 от 14.09.2009 г., постановено по адм. д. № 258/2008 г. на Административен съд-Бургас. От мотивите на обжалваната заповед и заключението на вещото лице се установява, че за бившият имот от 250 кв. м е бил отреден имот с пл. № 655. Той попада в УПИ I, кв. 28 по утвърдения ПУП на комплекса, утвърден със заповедта от 1988 г. Бил е отреден за комплексно жилищно строителство и комплексно обществено обслужване. УПИ I е с площ от 6718 кв. м, като в него са реализирани сградите на блок № 18 от осем етажа със застроена площ от 733 кв. м и блок № 19 от 6 етажа със застроена площ от 1189 кв. м. Извън границите на жилищните блокове е реализирано озеленяване и благоустрояване - алеи, растителност, инфраструктура. Последвало е изменение на ПУП-ПР, което се е състояло в обединяването на кв. 28 и кв. 29 в нов квартал 28, според заповед № 1948 от 3.10.2007 г. на заместник-кмета на община Бургас. С това изменение се обособяват нови УПИ I - за жилищен блок № 16, УПИ II-за озеленяване, УПИ III - за търговски комплекс "Пиргос", УПИ IV - за ТП, УПИ V - за комплексно жилищно строителство и КОО (за блокове 18 и 19) и УПИ VI-за паркинг. Тази заповед е била обжалвана и съдът в решението си, посочено вече, е отменил частично заповед № 1948 от 3.10.2007 г. относно обособяването на нов УПИ I с площ от 986 кв. м, отреден за съществуващата сграда на жилищен блок № 16, както и УПИ V, отреден за жилищни блокове № 18 и № 19, като жалбата е отхвърлена в останалата й част. От мотивите на същото решение № 1022 от 14.09.2009 г. на Административния съд-Бургас безспорно се установява, че УПИ II - за озеленяване, който е с площ от 5 433 кв. м, представлява свободна, незастроена площ, включена в предходен режим на комплексно жилищно застрояване на кв. 28. Тя не е включвала съществуващи сгради и не предвижда режим на бъдещо застрояване, в съответствие с изискванията на чл. 22, ал. 7 ЗУТ законосъобразно е урегулирана като озеленена площ, като в тази част обжалваната заповед като законосъобразна е потвърдена. При тези безспорно установени обстоятелства, че бившият имот № 655 попада и в УПИ- за озеленяване, възраженията, направени в касационната жалба са неоснователни. По изложените съображения решението като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. С оглед на изхода на спора претенцията на касаторката за присъждане на разноски се явява неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение