Решение № 9053 от 3.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14063/2017 г.

Решение № 9053 от 3.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14063/2017 г., III о., докладчик председателят Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Н. Ю. против решение № 6179/1.11.2017 г., постановено от Административния съд С.-град по адм. д. № 10504/17 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Н. Ю., гражданин на Афганистан срещу решение № 16192/29.08.2017 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при МС, с което на основание чл. 70, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 13, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗУБ е отхвърлена молбата му за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска отмяната му и връщане на делото за ново решаване от съда или връщане на преписката на административния орган. Сочените от касатора касационни основания са всичките по чл. 209, т. 3 АПК - нарушения на съдопроизводствените правила, които са съществени, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет на Р. Б. чрез своя процесуален представител оспорва жалбата и иска отхвърлянето й. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от страна по съдебния спор в рамките на законоустановения срок за това. Касационната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване пред административния съд е решение на председателя на ДАБ, с което на жалбоподателя - Н. Ю. е отказано предоставянето, както на бежански, така и на хуманитарен статут. За да издаде оспореното решение, административният орган е установил самоличността на чужденеца по подадена от него декларация, тъй като той е заловен от полицията в гр. С., без документи за самоличност. От подадената молба за закрила от чужденеца, органът е установил, че той е от мъжки пол, гражданин на Афганистан, етническа принадлежност - хазара, вероизповедание - мюсюлманин - шиит, неженен. Административният орган, позовавайки се на информацията от интервюто, проведено с чужденеца е приел, че не са налице предпоставките на закона за предоставяне на бежански статут. В решението е посочено, че молителят е твърдял, че е работил в Афганистан като полицай и имал проблеми с талибаните и ДАЕШ, без да ги посочва конкретно, както и че намерението му било да стигне до Германия или Швеция. Посочил е, че никога не е бил арестуван и осъждан, не е политически ангажиран и не е имал проблеми със своята етническа и религиозна принадлежност. Въз основа на тази информация, органът е приел, че не са установени факти, които да обуславят необходимостта от предоставяне на бежански статут. Прието е, че не са налице предпоставките за предоставянето и на хуманитарен статут, тъй като установената фактическа обстановка не давала основание да се приеме, че молителят е бил принуден да отпътува поради реална опасност от тежки заплахи срещу живота или личността му в случай на въоръжен конфликт. Органът се е позовал на информацията в справка вх. № МД-612/23.05.17 г. на дирекция "Международна дейност" при ДАБ. Административният съд е възприел констатациите на административния орган, стигайки до изводи, аналогични на направените в решението на председателя на ДАБ. Съдът е приел, че представените пред него документи не доказвали, че жалбоподателят е бил полицай в страната си на произход, както и че е бил ранен. По отношение на предпоставките за предоставянето на хуманитарен статут, съдът е приел, че към момента на произнасянето му не съществували доказателства, че ситуацията в Афганистан достига до границите на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт или от неспособността на официалните власти да противодействат активно на въоръжените групировки, които нападат населението или отделни негови групи. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява обжалваното решение като правилно. От информацията в проведеното с чужденеца интервю по време на административното производство, не може да се направи извод, че той е преследван в страната си на произход поради някоя от причините, посочени в чл. 8, ал. 1 ЗУБ. В производството пред административния съд, процесуалният представител на жалбоподателя е твърдял, че било упражнено насилие спрямо родителите на чужденеца в резултат на това, че той е заемал определена длъжност. Самият жалбоподател е заявил пред административния съд, че иска да остане тук, да работи и учи. Пред касационната инстанция жалбоподателят твърди, че са искали да го убият, бил е и раняван, както и преди това заплашван по телефона от талибаните. Също така твърди, че в Афганистан са заплашвани хазарейците и шиитите, като последните са смятани за неверници. Сочи, че основният му страх е, че е работил в полицията и ако го заловят ще се разправят с него. Тези твърдения на жалбоподателя в съдебната фаза на производството противоречат на казаното от него по време на интервюто му. По време на интервюто, чужденецът е заявил, че не е заплашван, а родителите му са заплашвани заради него, както и че спрямо него и роднините му никога не е оказвано насилие. Също така е посочил, че не е имал никакъв проблем, заради това, че е хазара. В регистрационния лист, чужденецът е посочил, че шийт, а по време на интервюто му е посочил, че е сунит. Тези констатирани противоречия в разказите на чужденеца са основание бежанската му история да бъде подложена на съмнение относно нейната достоверност. Твърденията на жалбоподателя, че е бил заплашван в страната му на произход, не се доказват и от представените пред касационната инстанция писмени документи. Документът от Ислямски емират на Афганистан, Военен съвет на М. В. е без дата, поради което не може да се приеме, че именно това е заплашителното писмото, за което жалбоподателят твърди, че е получил. Дори да се приеме, че в страната си на произход, чужденецът е работил като полицай, тъй като по този въпрос твърденията му са последователни, то той не сочи какви конкретни заплахи е получил във връзка с това и от кого, за да могат те да бъдат конкретно обсъдени и преценени относно достоверността им и относно опасността, които те крият за чужденеца. Въз основа на данните по делото, не може да се направи извод, че по отношение на чужденеца е осъществено преследване, поради което той не може да се завърне в страната му на произход. Принадлежността на жалбоподателя към етническата група "хазара", която съставлява едно от най-големите етнически малцинства в Афганистан, не може сама по себе си да се приеме като основание за статут при положение, че той не съобщава обстоятелства, сочещи на реално съществуваща за него опасност от преследване или посегателства срещу живота или личността му заради нея. Макар да се наблюдават въоръжени сблъсъци, както и активност на екстремисти, които извършват терористични актове и упражняват насилие, не може да се говори за безогледно насилие, вледствие на което само поради присъствието си на територията, лицето би било подложено на реална опасност от тежки посегателства. В касационното производство е представена Справка от 5.04.2018 г. В самата нея е посочено, че тя е изготвена в съответствие с "Методология на Европейската служба за подкрепа в областта на убежището за изготвяне на информация за страните на произход". В основата й са залегнали публично достъпни външни източници и информация, изрично посочени в документа. От тях се установяват няколко основни и съществени за конкретния случай факта, а именно, че наличният конфликт в Афганистан е с интензитет, който не може да се характеризира като ситуация на безогледно насилие, тъй като ескалира спорадично и в отделни провинции, налице е спадане на процента на инфлацията и очаквания от балансиран бюджет, както и засилващото се разселване на лица, завръщащи се в Афганистан и получили някаква форма на хуманитарна защита. От справката се установява също така, че правителството предприема мерки за предотвратяване на цивилните жертви, както и провеждане на операции за прочистване на терористите в някои провинции. Съобщава се и за насрочването през октомври на тази година на парламентарни и областни избори, подкрепяни от ООН и широката международна общност. Така отразените данни в справката сочат на обстановка, която не може да се окачестви като такава на безогледно насилие. При отсъствието на законовите предпоставки за предоставяне на закрила, следва да се приеме, че постановеното от административния съд решение, с което е отхвърлена жалбата на Н. Ю., е правилно и следва да бъде оставено в сила. По тези съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд