Решение № 11239 от 27.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9946/2014 г.

Решение № 11239 от 27.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9946/2014 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "ОДОП" София против Решение № 3832/10.06.2014 г., постановено по адм. д. № 5350/2013 г. по описа на Административен съд София-град, в частта, в която е отменен ревизионен акт /РА/ № 291200293/18.12.2012 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП София, потвърден с решение № 732/19.04.2013 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" София, в частта, с която са определени задължения за данък при източника по чл. 34, ал. 4 от Закона за корпоративното подоходно облагане (отм.) за 2006 г. в размер на 31 798.51 лева и лихви в размер на 13 204.74 лева. Подадена е касационна жалба и от "Сънфудс България" ЕООД, чрез адв. Георгиева против Решение № 3832/10.06.2014 г., постановено по адм. д. № 5350/2013 г. по описа на Административен съд София-град, в частта, в която е потвърдено извършеното с ревизионен акт № 291200293/18.12.2012 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП София, потвърден с решение № 732/19.04.2013 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" София прихващане на данък при източника по чл. 34, ал. 4 от ЗКПО (отм.) за 2006 г. в размер на 31 798.51 лева и лихви в размер на 13 204.74 лева с надвнесен корпоративен данък за 2008 г. и 2009 г. В касационните жалби се излагат подробни мотивирани оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендират разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба на директора на Дирекция "ОДОП" София и за основателност на жалбата на дружеството. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационните жалби, подадени в срок, от надлежни страни, против подлежащ на оспорване съдебен акт, са процесуално допустими. Разгледани по същество, жалбите са неоснователни. С обжалваното решение съдът е отменил обжалвания ревизионен акт, в частта, с която са определени задължения за данък при източника по чл. 34, ал. 4 от ЗКПО (отм.) за 2006 г. в размер на 31 798.51 лева и лихви в размер на 13 204.74 лева. и е отхвърлил жалбата на дружеството против РА, в частта му, в която е извършено прихващане на тези суми /данък при източника по чл. 34, ал. 4 от ЗКПО (отм.) за 2006 г. в размер на 31 798.51 лева и лихви в размер на 13 204.74 лв./ с надвнесен корпоративен данък за 2008 г. и 2009 г. По отношение решението на АССГ, в частта, в която е отменен РА, относно определените задължения за данък при източника, основните оплаквания на касатора са за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Излагат се доводи, че определените задължения за данък при източника за 2006 г. действително са погасени по давност, което е пречка за тяхното събиране по принудителен ред, но това не означава, че тези задължения не могат да бъдат установявани с ревизионен акт, тъй като тези задължения от една страна могат да бъдат доброволно изпълнени, а от друг могат да бъдат прехванати с насрещни вземания на задълженото лице. Направените оплаквания са неоснователни. Не се спори между страните, че погасителната давност за задълженията за данък при източника по чл. 34, ал. 4 ЗКПО (отм.) е изтекъл на 31.12.2011 г. Първоинстанционният съд е обсъдил релевантните за спора факти и обстоятелства. Посочил е, че за 2006 г. задълженията за данък при източника и определените лихви са погасени по давност, като се е позовал на разпоредбата на чл. 55, ал. 1 ЗКПО (отм.). В случая, задълженията за данък при източника са погасени по давност преди издаване на РА, вкл. преди започване на ревизията и с оглед своевременно направеното възражение за недължимост, поради изтекла давност, правилно и обосновано административният съд е отменил ревизионния акт в тази му част. За да отхвърли жалбата срещу РА, в частта, с която е извършено прихващане на данък при източника по чл. 34, ал. 4 от ЗКПО (отм.) за 2006 г., с надвнесен корпоративен данък за 2008 г. и 2009 г. първоинстанционният съд е приел, че издаденият акт е валиден, издаден при спазване на процесуалните правила и законосъобразен. Съдът е отчел, че формираният спор е по приложението на материалния закон досежно законосъобразността на извършеното прихващане от приходните органи. Като е разпределил доказателствената тежест в процеса и е установил приложимата процесуална и материална правна уредба във връзка с прихващането, съдът е счел, в случая са установени вземания на дружеството за надвнесен корпоративен данък, които са възникнали и са съществували преди погасяването по давност на задълженията за данък при източника на осн. чл. 34, ал. 4 ЗКПО (отм.) за 2006 г. С оглед събраните доказателства съдът е направил извод, че не са ангажирани доказателства, оборващи правилността на обжалвания акт. Решението, в обжалваната му част е правилно. Съдът правилно е приложил закона. Процесуалните правила относно извършеното прихващане се съдържат в чл. 128 и сл. ДОПК, но материално правните разпоредби са уредени в ЗЗД. Прихващане се извършва с изискуемо и ликвидно вземане за публични задължения, каквото в случая е удостоверено от приходните органи. Правилно е разпределена доказателствената тежест и правилно е извършена преценката на събраните доказателства. Правилно административният съд е тълкувал и приложил нормата на чл. 128, ал. 1 ДОПК, съгласно която може да се извърши прихващане с погасено по давност задължение, когато вземането на длъжника е станало изискуемо, преди задължението му да бъде погасено по давност. Такъв е настоящият случай, през 2009 г. и 2010 г., когато е станало изискуемо вземането за надвнесен данък за 2008 г. съответно 2009 г., публичното задължение на жалбоподателя не е било погасено по давност. С оглед на така установените факти и обстоятелства решението на АССГ е обосновано и законосъобразно. По изложените съображения касационният състав на съда приема, че при постановяването на решението не са допуснати твърдените в касационните жалби нарушения, представляващи основания за отмяна. Обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед неоснователността и на двете касационни жалби не следва да се присъждат разноски в полза на която и да е от страните. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, състав на Осмо отделение