Решение № 5271 от 21.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6903/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Националната агенция за приходите (НАП), подадена чрез гл. юрисконсулт М. Асенова, против решение 996/01.04.2024 г., постановено по адм. дело 1029/2022 г. по описа на Административен съд - Благоевград (АС - Благоевград), в частта му, с която Националната агенция за приходите е осъдена да заплати на К. С. К. сумата от 10 960 лв., представляваща обезщетение на основание чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл), за времето, през което не е заемала държавна служба поради незаконно уволнение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.10.2023 г. до окончателното й изплащане. Навеждат се доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да бъде отменен обжалваният съдебен акт и вместо него да се постанови друг, с който да се уважи исковата претенция само до размер на 8 680 лева, ведно със законната лихва върху сумата, като се определят съответно дължимите от ответника разноски, съобразно отхвърлената част от иска. В нарушение на материалния закон съдът е приел, че базата, върху която обезщетението следва да бъде изчислено, е основната заплата, определена на ищцата от момента на възстановяването й на длъжност. Не е отчетено, че в изпълнение на чл. 67, ал. 5, т. 4 от ЗДСл, органът по назначаване увеличава основната заплата на възстановения служител, като същата той получава занапред, считано от 19.10.2023 г. Правилно и в съответствие с трайната съдебна практика е уважено възражението на касатора за прихващане на обезщетението, което е изплатено на ищеца след прекратяване на правоотношението на основание чл. 106, ал. 2 от ЗДСл в размер на 4 340 лева. В съдебно заседание, чрез гл. юрк. Стефанова, поддържа жалбата и претендира разноски. Ответната страна - К. С. К., чрез адв. Д. Димитров, в писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна. Претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството по адм. дело 1029/2022 г. на АС-Благоевград е образувано по иск от К. С. К. за заплащане на обезщетение в размер на 12 660 лв. за времето, през което не е заемала държавна служба, поради незаконно уволнение, за период от 6 месеца - от 01.11.2022 г. до 31.05.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на иска до окончателното изплащане на сумата. С протоколни определения, постановени в открити съдебни заседания по делото, проведени на 23.11.2023 г. и на 29.02.2024 г., съдът е допуснал изменение на предявения иск с правно основание чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, като същият се счита за предявен за сумата от 15 300 лева за период от шест месеца от 01.11.2022 г. до 30.04.2023 г. ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Не е спорно по делото, че със заповед 3774 от 28.10.2022 г., издадена от изпълнителния директор на НАП, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на К. С. К., на длъжност Главен инспектор по приходите" в Централно управление на НАП, Главна дирекция "Фискален контрол", Дирекция "Оперативни дейности", отдел "Оперативни дейности" София, сектор "ГКПП и мобилни групи" София 1, считано от 31.10.2022 г. С решение 655/11.04.2023 г. по адм. дело 980/2022 г. на АС-Благоевград, оставено в сила с решение 9440/10.10.2023 г. по адм. дело 6824/2023 г. на ВАС, е отменена заповед 3774/28.10.2022 г. за прекратяване на служебното правоотношение. Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. От представените по делото доказателства - фишове за заплати и заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ) (допълнително заключение на л. 110-114 от адм. дело 1029/2022 г.), се установява, че на К. е изплатено обезщетение по чл. 106, ал. 4 от ЗДСл (за неспазено предизвестие) в размер на една основна заплата по банков път на 25.11.2022 г., а именно 2 170 лв., както и обезщетение по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл (за оставане без работа) по банков път на 20.12.2022 г. и 23.02.2023 г. в размер на две основни заплати по 2 170 лв., общо 4 340 лв. Със заповед 809.12/17.10.2023 г. на изпълнителния директор на НАП, ищцата К. е възстановена на горепосочената длъжност, считано от 19.10.2023 г., с основна месечна заплата в размер на 2 170 лв. От заключенията по назначената по делото основна и допълнителна ССчЕ, се установява, че размерът на основната заплата на заеманата от ищцата длъжност към датата на признаване на уволнението й за незаконно 10.10.2023 г. е 2 550 лв., общо за 6 месеца 15 300 лв. Видно от ССчЕ, с Постановление 182/04.10.2023 г. за одобряване на допълнителните разходи на бюджета на Министерството на финансите (МФ) за 2023 г., обнародвано в ДВ, бр.85/10.10.2023 г., са одобрени допълнителни разходи по бюджета на Министерство на финансите за 2023 г., в размер на 25 000 000 лв. за увеличаване възнагражденията на персонала в системата на МФ за НАП и Агенция "Митници", считано от 01.08.2023 г., във връзка с което, считано от 01.08.2023 г., служебното възнаграждение на служителите, заемащи длъжности в НАП, е увеличено. Въз основа на това, към датата на признаване на прекратяването на служебното правоотношение на К. за незаконосъобразно 10.10.2023 г., размерът на основното й месечно възнаграждение е 2 550 лв. ССчЕ е посочила, че за м. октомври и ноември 2023 г. на К. са изплатени възнаграждения, изчислени на база на основна месечна заплата от 2 550 лв. Периодът от 6 месеца, за който на ищцата се дължи обезщетение за оставане без работа е: 31.10.2022 г. - 30.04.2023 г. Съдът е приел, че в случая са налице предпоставките по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. Заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на К. К. е отменена като незаконосъобразна с влязло в законна сила съдебно решение и през визирания по-горе период не е работила по друго трудово или служебно правоотношение и съответно не е получавала никакво възнаграждение (заплата). По делото се установява, че К. е възстановена на работа със заповед 809.12/17.10.2023 г., считано от 19.10.2023 г., т. е. същата се е явила да заеме службата. Моментът на признаване на уволнението за незаконно е 10.10.2023 г. датата на влизане в сила на решението на АС Благоевград, с което е отменена заповедта на изпълнителния директор на НАП за прекратяване на служебното правоотношение на ищцата. Обезщетението се дължи за срок от 6 месеца, считано от тази дата. Съгласно заключението на вещото лице, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, към 10.10.2023 г. (моментът на признаването на уволнението за незаконно) основната месечна заплата за длъжността, заемана от ищцата, е в размер на 2 550 лв. с увеличението по Постановление 182/04.10.2023 г. С оглед на целта на обезщетението по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, а именно да се обезщетят вредите, които се търпят от конкретен служител в резултат на незаконосъобразното му уволнение, и които се изчисляват съобразно размера на основната заплата, определена към момента на признаване на уволнението за незаконно, съдът е приел, че следва да се присъди увеличения размер на претенцията 15 300 лв., която е сбор от шест основни месечни заплати по 2 550 лв. За определянето на този размер на основната заплата, съдът се е позовал на увеличението на размера към датата на признаване на уволнението за незаконно. Възражението на ответника за прихващане на изплатено обезщетение на основание чл. 106, ал. 2 от ЗДСл е прието за основателно, като е извършено прихващане в размер на 4 340 лв. Съдът е приел, че са налице всички предпоставки за уважаване частично, както на главния, така и на акцесорния иск, поради което е присъдил обезщетение с правно основание чл. 104, ал. 1 ЗДСл на К. К. в размер на 10 960 лв. и законната лихва върху тази сума, а за разликата до претендираните 15 300 лева е приел иска за неоснователен поради прихващане на заплатено обезщетение от работодателя на основание чл. 106, ал. 2 от ЗДСл. За целите на определяне на дължимото обезщетение е взет предвид увеличеният размер на основната заплата, която ищцата би получавала към 10.10.2023 г., която заплата е индивидуализиран размер на основната заплата за длъжността, заемана от ищцата, към 10.10.2023 г. в хипотеза с отчитане на всички повишения на заплатите за периода и това е заплатата, въз основа на която следва да се определи размерът на дължимото обезщетение. Видно от представения по делото фиш за начислените възнаграждения за м.10 м. 11, 2023 г. на ищцата е заплатено възнаграждение, изчислено в зависимост от отработените дни на база основна месечна заплата 2 550 лв. Решението е валидно, допустимо и правилно, постановено по мотиви, които се споделят от настоящия състав, по аргумент от чл. 221, ал. 2, пр. 2-ро от АПК. Първоинстанционният съд правилно е приел за основателно възражението на органа за прихващане на изплатено обезщетение на основание чл. 106, ал. 2 от ЗДСл. При отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, какъвто е и настоящия случай, законодателят е определил максималния размер на обезщетението в чл. 104, ал. 1 от ЗДСл в размер на шест месечни заплати, при което доколкото обезщетението по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл обезщетява вреди, настъпили по повод прекратяване на служебното правоотношение, същите следва да бъдат приспаднати от дължимия максимален законово определен размер. И двете обезщетения са дължими в случаите на прекратяване на служебното правоотношение, като обезщетението по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл е предвидено в конкретно посочените в закона хипотези при прекратяването. Правилно съдът е извършил прихващане на изплатеното обезщетение по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл. Искането за прихващане е надлежно заявено, а двете обезщетения по чл. 104, ал. 1 и по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл произтичат от едно и също фактическо основание, а именно прекратяването на служебното правоотношение и оставането на лицето без работа, при което обезщетяват едни и същи вреди. От размера на обезщетението, дължимо на ищцата К., следва да бъде приспаднат размера на изплатеното обезщетение по реда на чл. 106, ал. 2 от ЗДСл, което безспорно е установено от доказателствата и е в общ размер на 4 340 лв. или две месечни заплати от по 2 170 лв. Не е допустимо прихващане на изплатено обезщетение на основание чл. 106, ал. 4 от ЗДСл. Обезщетението по чл. 106, ал. 4 от ЗДСл има различен характер, както от обезщетението по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл, така и от обезщетението по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, тъй като не репарира вреди от незаконното уволнение, а касае неспазения срок за предизвестие. Предвид изложеното правилен е изводът на съда, че не се дължи приспадане на обезщетението по чл. 106, ал. 4 от ЗДСл. Неоснователни са доводите на касатора относно момента и размера на определяне на заплатата за претендираното обезщетение. Съгласно съдържанието на нормата на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от съда, държавният служител има право на обезщетение в размер на основната си заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 6 месеца. Моментът на признаване на уволнението за незаконно в конкретния случай е постановяването на решение 9440/10.10.2023 г. по адм. дело 6824/2023 г. на ВАС, с което е оставено в сила решение 655/11.04.2023 г. по адм. дело 980/2022 г. на Административен съд - Благоевград, с което е отменена заповед 3774/28.10.2022 г. за прекратяване на служебното правоотношение на К. К.. Следователно, 10.10.2023 г. е моментът на признаване на уволнението за незаконно. Към дата 10.10.2023 г. е влязло в сила Постановление 182/04.10.2023 г. за одобряване на допълнителните разходи на бюджета на Министерството на финансите за 2023 г., обнародвано (ДВ, бр. 85/10.10.2023 г.), но на същото е придадено обратно действие и се счита за влязло в сила от 01.08.2023 г. Следователно към момента на възстановяване на работа - 19.10.2023 г. възнаграждението на ищцата е актуализирано. Това е видно от представените фишове за заплати с актуализирано възнаграждение на К. К., както за месец ноември 2023, така и за месец октомври 2023 г. след възстановяването й на работа. Правилно е приел първоинстанционният съд, че при изчислението на обезщетението по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл следва да се вземе актуализираното възнаграждение от 2 550 лв. По изложените съображения оспореното съдебно решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. При този изход на спора искането на ответника за присъждане на разноски на представлявалия го безплатно адвокат, следва да бъде уважено в размер от 1386,40 лв., определено по чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно представени по касационното дело договор за правна помощ и списък по чл. 80 от ГПК (л. 63-64). По изложените съображения, Върховният административен съд, състав на пето отделение,