Решение № 14557 от 25.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6030/2020 г.

Решение № 14557 от 25.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6030/2020 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от А. Дангов чрез процесуален представител адвокат Гервазиев против решение № 105/4.03.2020 г. на Административен съд Перник по адм. дело № 784/2019 г. С него се отхвърля жалба на касатора срещу решение № КПК-34/16.10.2019 г. на директора на ТП на НОИ Перник. Поддържат се доводи за неправилност на решението вследствие необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. ОТВЕТНИКЪТ, директорът на ТП на НОИ Перник, чрез процесуален представител юрисконсулт взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу цитираното решение на директора на ТП на НОИ Перник. С него се отхвърля жалба на Дангов срещу разпореждане № РВ-3-13-00645489 от 4.09.2019 г. на ръководител на контрола по разходите на ДОО. С него на основание чл. 114, ал. 2 и 3 КСО се разпорежда А. Дангов да възстанови добросъвестно получено парично обезщетение поради общо заболяване за периода от 17.03.2017 г. до 17.11.2017 г. в размер на 6401. 61 лева главница. Възраженията са били за незаконосъобразност на решението и разпореждането с искане за отмяната им. Съдът е разгледал по същество така подадената жалба и от доказателствата по приложената преписка е установил, че по издадени болнични листове за периода е констатирано осигурителния риск временна неработоспособност. Установено е изплащането на обезщетението съгласно доказателствата по преписката. Установено е също така, че повод проверка на осигурителя "Ема 55" ЕООД с управител М. Иванов последният е декларирал, че не назначавал лица по трудови договори, не е извършвал дейност и от името на фирмата не е подписвал никакви документи. Установено е влязло в сила предписание за заличаване на данните по чл. 5, ал. 4 КСО и след неизпълнението им служебно са заличени. Въпреки наличието на трудов договор и вписвания в трудова книжка съдът е приел, че не е възникнало осигурително правоотношение, поради което не е налице основания за изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност. При тези констатации жалбата е приета за неоснователна и като такава е отхвърлена. Решението е правилно. Разпоредбата на § 1, т. 3 от ДР на КСО предвижда, че осигурено лице е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителните вноски. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 КСО осигуряването възниква от деня в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за които са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 КСО осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност, ако имат най малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. При анализ на цитираните разпоредби и доказателствата по делото следва извода, че касатора не е извършвал трудова дейност при осигурителя, за който представя трудов договор, поради това не е осигурено лице според законовите разпоредби и поради това не е осигурен за осигурителен риск "временна неработоспособност". Поради това не му се дължи и обезщетение за такъв осигурителен риск и полученото парично обезщетение подлежи на възстановяване. При констатации в същия смисъл съдът е постановил правилно решение което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо АПК Върховен административен съд шесто отделение